Лятната вила на Силиа Фингел

Розан забеляза, че някаква жена си тръгва от вилата и веднага отиде да види какво става.
- Коя беше тази? - попита наемната убийца. 

- Джой, на Афсол робинята. Някакъв колет от Ейда, сякаш ми пука. - извъртя очи от принцесата и забеляза някаква книга в ръцете на Розан. - Аз не те ли пратих за информация за Иан? Какво е това? 

- Информация за Иан няма, за съжаление. - въздъхна наемната убийца и връчи книгата на Силиа. - Запознала си се с авторката на тази книга на откриването. Тя ме позна и ми заръча да ти я дам. 

- Сетих се. - изрече Силиа. - Добре, нямам време сега да чета книги и да гледам колети. Върви остави книгата върху писалището ми, а колета прибери някъде в библиотеката. 

Розан кимна и взе книгата и колета, след което отиде в библиотеката. Книгата остави в средата на писалището, а колета прибра в един от шкафовете встрани. Тя се върна при Силиа.
- Да се махаме от тук. Няма какво да направим, а Дейвид може да е открил нещо. 

Силиа кимна и телепортира двете обратно в Еритос. 

Силиа бе започнала да чете онази книга, която Розан ѝ донесе преди дни. Колкото повече четеше, толкова повече припознаваше героите в едни други хора, които познава. Главните герои бяха взели под крилото си тежко ранено момиче, помагаха ѝ да се излекува. Напомняха ѝ много на Аша, Силас и Ейда.
- Просто чудесно. Тея и тук се появиха. - изсумтя принцесата и ядно обърна страницата.

Силиа почти бе стигнала до края на книгата, която четеше. Колкото повече четеше обаче, толкова повече започваше да се съмнява дали Ейда наистина бе отпратена обратно в Милбърн. Историята в книгата ужасно много се доближаваше до нейната. Въпреки всичко обаче, героинята в тази книга не си тръгна. Остана с покровителите си, въпреки че домът и близките ѝ липсваха много.
- Не разбирам! - изсумтя принцесата и отпи няколко глътки от абсента си. - Това е влудяващо! 

Розан се приближи до нея.
- Какво има? 

- Прочети нещата, които съм подчертала. - отвърна Силиа и ѝ подаде книгата. 

Розан отвори на първата страница, на която имаше подчертано и зачете. След това премина към следващия подчертан абзац. Четеше някаква история, но не разбираше съвсем.
- Освен, че подчертаването с всяка страница става все по-гневно, друго не виждам. - засмя се жената. - Какво трябва да търся в тези абзаци? Трагична история. 

Силиа въздъхна така, сякаш осъзна нещо.
- Вярно, ти не я познаваш добре. - отвърна принцесата. - Това, което четеш е животът на Ейда, но в друга история. Много неща се връзват с нея, но не и това.
Силиа взе книгата от ръцете на Розан и прелисти до последните подчертани редове.
- Героинята никога не напусна страната на покровителите си. Ейда си замина. 

Розан сви рамене.
- Толкова ли е невярващо? Това е измислена героиня, авторката можеше да напише всичко. Тази Ейда е реален човек с желания. - отвърна Розан. 

- Да, така е. Обаче не ми дава мира. Не знам, колкото повече мисля за начина, по който си отиде, толкова повече се съмнявам, че се е случило. 

Розан въздъхна. Не разбираше защо Силиа се бе вглъбила в това толкова.
- Добре, какво искаш да направим? 

- Да разберем дали наистина е така. - изрече Силиа. - Ще ти дам две задачи. Първата - отиваш на пристанището в Еритос и изискваш книгите, в които записват кои кораби са пристигали и отплавали през последния месец. Втората - ще обиколиш бардаците в Еритос, тук и Шиера. 

Розан вдигна ръце на нивото на гърдите си.
- Забави малко темпото, принцесо. - изрече тя. - Аз съм убиец, не шпионин. Да не мислиш, че ще ми дадат тези книги просто така? Също така, какво да търся в бардаците?

- Ще кажеш, че ще ги върнеш. Ако не - ще ги откраднеш после. - изрече Силиа, сякаш нямаше нищо лошо в това. - А в бардаците ще търсиш белокоса жена, с червеникави очи, няма, с родилен белег във формата на листо на рамото. - тя се замисли. - Мисля, че такъв беше. 

- Какво мислиш, че е станало? - Розан все още не знаеше какво да мисли. 

- Не знам. Ако се окаже, че не си е тръгвала от Еритос, а я няма, ще имаме причина да разследваме и да притиснем Аша и Силас. Ако си е тръгнала, ще призная, че прекалено много се вглъбих в книгата. - въздъхна принцесата.