Лятната вила на Силиа Фингел

Силиа изстена и се хвана за перилата на басейна. Розан беше права. Тази част ѝ харесваше, но когато трябваше да стигне до още по-хубавата, всичко се прецакваше. Чувстваше се ужасно задето иска подобна близост само от Крисчън. 

Розан се подсмихна и спря заниманието си. Тя вдигна единия крак на принцесата върху рамото си и с едната си ръка се хвана за перилата, а другата веднага зарови в долнището на Силиа. Пръстите ѝ откриха женствеността ѝ и започнаха да я разтриват, след което рязко проникнаха в нея. 

Дъхът на Силиа секна от внезапните действия на Розан. Принцесата прехапа устни и изпъна глава назад. Това наистина ѝ доставяше удоволствие. 

На Розан ѝ харесваше да гледа доволното изражение на принцесата. Вярно, надали щеше да стигнат по-далеч от това, но и с това щеше да се задоволи. Тя забърза темпото си и устата ѝ отново засмука едно от зърната на Силиа. 

Силиа изстена по-силно. Движенията на Розан щяха да я докарат до края.
- Ще свърша. - изстена тя, усещайки засилващите се приятни тръпки ниско в корема си. 

Розан се подсмихна. Тя знаеше колко е важно да поддържаш същото темпо и поза, когато ти кажат, че ще свършат. Тя продължи да се движи в Силиа, както до сега и усети как стените на влагалището ѝ започват да пулсират около пръстите ѝ.

Стенанията на Силиа станаха по-накъсани, по-силни. Принцесата за кратко погледна напред, сетне отново изпъна глава назад. Гърбът ѝ започна да се извива назад, след което напред няколко пъти, когато свърши. Стенанията ѝ излизаха като сумтене. Стараеше се да не е много шумна, наистина не искаше никой да ги чуе.

Розан усети силно пулсиращата женственост на Силиа около пръстите си. Въпреки оргазма, който бе получила, жената продължи да се движи в нея дори и след като той премина. Тя спря след като принцесата се поуспокои. 
- Когато имаш нужда от това, винаги можеш да ме потърсиш. Не бих ти отказала. - изрече наемната убийца и целуна устните ѝ. 

Силиа не знаеше какво да каже. Това беше най-близкото до секс, което можеше да има. Не можеше да се разбере. Защо позволяваше това, но не и останалото? Не искаше и Розан да започне да таи надежди.
- Не знам защо го правиш, нито дали е добра идея да продължава. 

- Няма да прекрача границите ти. - изрече жената. - Страх те е, че може да се влюбя? Вярно, че не можем да контролираме чувствата си, но това не е проблем, за който трябва да се притесняваш. В момента, в който подновиш отношенията си с Крисчън, това приключва. Тогава ще имаш истински пълноценни сексуални отношения. 

Принцесата въздъхна. Вярно, с Крисчън щеше да е много по-различно, но беше много рано да се говори за подновяване на каквото и да е. Отношенията ѝ с всичките ѝ приятели бяха разклатени, нямаше представа можеше ли да ги поправи. Тя облече обратно горнището на банския си и излезе от басейна, за да започне да разчиства. 

Розан също излезе от басейна и помогна на принцесата. После щеше да се самозадоволи, защото и тя имаше нужди. 

Розан се върна във вилата на Силиа, за да изчака информацията от Орландо. Надяваше се да нямат други разправии с шиерските престъпници. Трябваше после и да убие проклетниците, които държаха фризьорския салон, който бе посетила. Унищожиха ѝ косата и щяха да си платят за това! 

Орландо тъкмо се беше върнал от Шиера и реши да остави съобщение за онези жени. Мъжът пъхна пергамента под входната врата.

"Разговарях с нападателите и се погрижих да разберат, че тези кораби са под наша опека. Повече няма да имате проблеми с тях.

П.С: Това се отнася само и единствено за организацията на Сантяго. Все пак ви препоръчвам да инвестирате в обучен морски ескорт, за да нямате подобни проблеми за в бъдеще. 

Целувки, 
Орландо"

- Ще те целуна аз тебе. - засмя се Розан, докато четеше писмото от Орландо. - Това поне ще зарадва Силиа.
Наемната убийца вече може да се върне при Силиа и Катрин.

Силиа и Розан бяха решили да дойдат до Кросфайър Муунлайт, защото не мислеха, че Иан е изобщо в Еритос. Беше много съмнително как никой не можеше да каже дали го е виждал, а едва ли този мъж имаше средства да подкупи всеки, с когото разговяраше. Принцесата чакаше наемната убийца да се върне. 

Джой реши отново да провери дали Силиа е във вилата си. Робинята дойде и почука на вратата. 

Силиа си помисли, че е Розан, но тя пък защо да чука, като можеше да влезе? Принцесата стана от мястото си и предпазливо отвори вратата. Изненада се да види Джой на прага си.
- Какво има, Джой? Какво иска господарят ти от мен?

- Той не знае, че съм тук. - отвърна робинята. - Аз имам нещо за вас от Ейда. От известно време ви търся, за да ви го дам. 

Силиа извъртя очи. Изобщо не ѝ беше до колети от тези идиоти от Милбърн.
- Да, благодаря. - изрече принцесата и взе колета, след което отпрати Джой.