Лятната вила на Силиа Фингел

- Какво е това? - Розан се приближи до Силиа.

- Подарък, който бях поръчала за Афсол. - отвърна принцесата. - Уиски отлежало четиридесет години, смятах да му го подаря за четиридесетия му рожден ден. 

- Било е преди да се скарате. - отвърна Розан. - Как успя да го купиш? Сигурно е доста скъпо. 

Силиа се засмя.
- Така е. Коства ми четиристотин милиона, но не ги дадох аз. - отвърна принцесата. - Тайно се телепортирах в Ефос и крадях от хазната на Селиандър. Заслужава си да му задигна всичко без да разбере, но така ще страда народа, не той. 

Розан се засмя с глас.
- Това е било чудесна идея. С тези кражби можеше да се устроиш по-добре тук и да отвориш парфюмерията с други средства. 

- Нямаше да стане. Веднага щяха да се усъмнят. - поклати глава Силиа. - Аз живеех в Еритос и съм бедна там, от къде изведнъж ще имам пари да отворя такава парфюмерия? Беше редно да поискам от Сандреа. Обаче силно възнамерявам да крада от Селиандър, ако стане така, че златото тук спре да ми стига. 

Розан продължи да се смее.
- В хазната няма ли охрана? 

- Пред вратата. - засмя се Силиа. - Вътре не. Телепортираш се в стаята, откриваш един сандък и грабиш колкото можеш. Справедливо е за всичко, което ми причини. 

- А ако разбере, че от хазната му липсва толкова злато? 

Силиа сви рамене.
- Не знам. За година и половина или не е разбрал, или вече е екзекутирал този, който е отговарял за хазната. Не мисля, че може да заподозре мен, предвид че има заповед за екзекуцията ми, ако се появя в Ефос. - засмя се принцесата. - Никой не ме е виждал където и да е в Ефос. 

- Чудесно. - отвърна Розан и отиде да довърши обяда си. 

Силиа също реши да си приготви нещо за ядене. Нямаше представа какво да прави с това уиски вече. 

Силиа се прибра ядосана. Това събитие беше повече от ужасно. Изгуби 420 000 злато и спечели 360 000, което изобщо не беше достатъчно, за да си върне загубите. 

Арус дойде при лятната вила на Силиа и почука на вратата. Имаше страхотна идея.

Силиа тъкмо почистваше плота, когато чу почукването. Сега пък кой беше? Принцесата отиде да отвори и се изненада да види Арус. Ето, щяха да ѝ се изтърсват пред вратата.
- Какво те води насам, Арус? 

Арус се усмихна приветливо.
- Здравей. Не съм дошъл да ти начитам за нищо, спокойно. - предварително отвърна той. На Силиа ѝ се бе насъбрало бая напоследък, поне от това, на което бе ставал свидетел по събиранията. - Дойдох да те поканя на нещо готино.

Принцесата присви очи.
- Да ме поканиш на нещо готино? Погребението на Далия или противната лисица? 

Арус се засмя с глас.
- Не, съвсем не, макар че като се замисля, технически би могло да включва това. - през смях отвърна той. - Снощи с Крис и Далия бяхме в дома на лисичката, и си изкарахме изненадващо добре. Предполагам всички тук сме единодушни в мислите си, че скандалите, които се разразяват в Еритос са ни дошли в повече, затова си мислех дали би искала да се присъединиш към нас за следващото събиране? Знам какви са чувствата ти спрямо Далия, така че няма да я каня с нас, спокойно. - намигна ѝ търговецът.

Е, разбира се, че се забавляваха с лисугера, все пак беше част от уникалната им компания.
- Искаш да присъствам в някоя извратена оргия с Крис и Нана? Ти наистина не си наред. - въздъхна принцесата. 

- Извратена оргия? - наклони глава встрани Арус. - Не, в името на боговете, Силиа, за какво говориш? - засмя се отново той. - Доколкото познаваш Крис, мислиш ли, че ще е навит и аз да участвам? Играхме игра! Игра! - отвърна той.

- Доколкото познаваш Крис... не мисля, че вече го познавам. - изрече тя. - Каква игра? 

Арус присви очи. Защо Силиа говореше така за горкия Крис? Явно имаше нещо, което пропускаше, но не смяташе да се вглъбява в него сега. 
- Една доста интересна игра, като за пръв път, не очаквах всички да я приемат толкова приветливо, но определено бие скандалите в Еритос, повярвай ми. - усмихна се той. - Целта е да развием история с помощта на разказвач и участници. Лисичката беше нашият разказвач снощи, но нямам нищо против и да е някой друг този път. 

Силиа въздъхна.
- Ще я видим тая работа. Къде трябва да дойда? 

- Където искаш. - усмихна се Арус, смяташе че за Силиа ще е добро развлечение. - Предния път поканих всички в дома на Нана, този път също ще се навие. Ако не иска отначало, ще ѝ платя. - през смях отвърна той.

Силиа въздъхна.
- Хубаво, все едно. - отвърна принцесата. - Ще се видим там.