Лятната вила на Силиа Фингел

Крисчън пристигна пред вилата на Силиа и поздрави Лилит.
- Изглежда сме поканени на събиране и игра тук. Интересно. - засмя се той.

Халон дойде и поздрави Лилит и Крисчън. Не разбираше защо чакат навън, но все едно. 

Елвира дойде и поздрави останалите.

Лилит въздъхна.
"Арус ли те записа за събитието в Еритос? Паднахме се петимата в отбор, а Силиа ще е разказвачът. Мога само да си представя какво ще ми чуят ушите."

Крисчън се засмя.
- Значи това е била причината да е толкова потаен напоследък. - отвърна той. - Това обяснява доста неща.

Силиа дочу тихо бърборене отвън и си пое дъх. Съотборниците ѝ явно бяха дошли. Принцесата се усмихна леко и отиде да отвори вратата. Когато видя кои бяха в действителност, усмивката ѝ се изпари.
- Ти трябва да се шегуваш! - изсумтя тя. - Как пък от всички възможни, точно вие? 

Крисчън повдигна вежди и огледа останалите.
- Какво ни е на нас? - засмя се той.

"Не си единствената, която не харесва този отбор, госпожице Дърво. И аз исках да се падна с по-сговорчиви съотборници, но уви. Няма ли да ни поканиш вече?" 

Трябваше служителите на Клара да ги удари метеор вече. Как пък все се падаше с хора, които не харесва? Принцесата отстъпи крачка встрани и покани гостите си вътре.
- Настанявайте се около масата, ей сега ще дойда с алкохола. 

Лилит се настани на едно от свободните места. 

Халон се настани на едно от местата и зачака Силиа. 

Елвира също се настани на едно от свободните места. Когато свършеше тази игра, трябваше да си поговори със Силиа. 

Крисчън също влезе вътре и си избра място, стратегически по-далеч от Лилит. Предполагаше обаче, че в играта това навярно нямаше да го спаси.

Силиа се върна и сложи на две странични масички бутилки с бяло и червено вино. В нейния ъгъл остави огромна халба абсент, явно щеше да има нужда от това. Тя се настани на стола си. 
- Бях си намислила съвсем различна история, но вие не заслужавате това. Затова сега ще се превърна в описанието на Далия за мен и ще стана мелодраматична пикла. - изсумтя принцесата и смачка листа с готовата си история. - Какви ще са ролите ви? 

Крисчън присви очи. Далия дори не присъстваше, а някак бе успяла да съсипе това събитие преди то въобще да беше започнало.
- Аз ще бъда рицар този път. - отвърна той.

Халон нямаше представа какво да избере, надяваше се да е нещо полезно.
- Аз бих искал да съм полицай.

Елвира се обърна към Силиа.
- Аз ще бъда лечител. 

Лилит се замисли. Нямаше особена представа какво точно смятат да правят с тези роли, но все едно.
"Аз ще бъда пророчица."

Силиа записа ролите им на лист, като накрая буквите станаха по-големи, а натискът върху хартията още по-силен. 
- Лилит е завистлива и ревнива жена, която съзнателно разпространява слух за Силиа, че употребява опиум, за да съсипе репутацията ѝ и да ѝ отнеме хората, които обича. Не предположила, че лъжата ще има такива тежки последици, но продължила да я поддържа, вместо да признае истината. Любимият на Силиа Крисчън публично се отрекъл от нея, въпреки че знаел, че слухът е лъжа. Той предпочел да запази репутацията и положението си, вместо да ѝ помогне. Елвира е най-близката приятелка на Силиа, която я познавала твърде добре, за да се съмнява в слуха, но решила да се отдръпне от нея, за да запази доброто си име и мястото си сред обществото. Халон е братът на Силиа, който през целия си живот я е защитавал, но този път повярвал на слуховете, вместо на сестра си. Вместо да потърси истината, той се отрекъл от нея и превърнал най-сигурната ѝ опора в най-болезненото предателство. - Силиа се пое дъх. - Четиримата се събуждате в огромна стая. Прозорците са твърде нависоко, единствената врата е от масивно желязо. На безопасно разстояние от вас застава закачулена жена с едновременно познат и непознат глас. Жената ви обяснява, че ви е хванала в смъртоносен капан, от който ще се измъкнете или всички или само един, или абсолютно никой. 

Крисчън въздъхна. Определено забелязваше какво прозира зад историята, която Силиа бе избрала, макар и да не беше съгласен с част от нея, особено по свой адрес. За да избегне задълбочаването на този и без това трудно решим конфликт, реши просто да играе съвестно.
- Като рицар аз държа на доблестта, затова настоявам да получим обяснение за случващото се с нас. Какъв капан? 

Жената се обръща към рицаря.
- Ще играете игра. Ще преминете през три етапа. Може да бъдете отровени с нещо, а може и да не бъдете. От вас зависи дали ще получите противоотрова и дали ще си тръгнете живи от тук накрая. - отвърна жената и плесна с ръце.
Изневиделица се появиха двама мъже, които сервираха поднос с напитки в средата на масата.

Лилит се засмя и отпи от виното, което си бе наляла.
"Чудесна история, само дето аз бих разпространила истинския слух, че си дърво в леглото, не подобна тъпотия.", жената присви очи. "Състезание по надпиване с отрова ли ще е това?" 

Крисчън също отпи от виното си. Като рицар, не можеше да стори много на този етап.

- Първи етап. Пред вас има пет чаши. Чашите изглеждат така, сякаш в тях има само вода. Всеки от вас трябва да избере по една чаша. Само една от тях е отровна. - изрече Силиа. 

Елвира се обърна към Силиа.
- Като лечител, бих искала да проверя чашите. Отровата може и да няма отличителни белези, но някои отрови правят напитките по-гъсти.