Лятната вила на Силиа Фингел

- Аз имам друг въпрос. - намеси се Крисчън. - Коя точно сте Вие и защо ни причинявате това?

Лилит се засмя.
"Хубаво е, че няма подобно нещо в реалния живот." 

- Това би могло да бъдат думи само на човек, непосещавал Шиера твърде много. - засмя се тихо Крисчън.

- Има, Лилит, просто не точно беладона. - отвърна принцесата и се обърна към Крисчън. - Искаш ли и ти да си пробваш късмета със заровете? Ако хвърлиш 15 или повече, похитителката ще ви разкаже коя е. 

- Добре. - кимна мъжът и хвърли заровете.

🎟 № 7

Силиа се усмихна злорадо.
- Изглежда няма да разберете скоро кой точно ви отвлече. - изрича жената. 

"Всъщност... госпожице Дърво, ако ползвам пророческите си умения може и да стане." 

- Как по-точно? Ще надникнеш в бъдещето и ще видиш коя съм? 

- А аз пък точно сега ще ви арестувам! - намеси се Халон и посегна за окови и оръжие, уви не бяха с него. 

Силиа вирна вежди и премигна няколко пъти от изблика на Халон.
- Похитителката не е толкова тъпа, че да ви остави въоръжени. Единственият начин да я заловите е всички да сте в състояние да оцелеете. 

"Похитителката явно не е можела да задоволява любимия си достатъчно и той затова е избягал при първата възможност.", изсмя се Лилит. "Не знам какво съм видяла, че да разпространя точно такъв слух, но добре." 

- В такъв случай няма ли поне да ни кажете какво общо имате със Силиа? - попита отново Крисчън.

Силиа поклати глава.
- Поради странни причини, онези които трябваше да заемат твоето място и това на Халон не присъстват. Пророчицата да се задоволи със своята част от историята. - отвърна жената и се обърна към Крисчън. - Може да съм нея, може да не съм, а може просто да ѝ помагам.

- Изглежда Силиа е нямала почти никого след този слух. Полицаят е заинтригуван от казаното от похитителката. А къде е тя, ако хипотетично ѝ помагаш? 

- Кой знае наистина? Може да е сред вас или някъде другаде. 

Лилит се засмя.
"Дано е решила да остави отмъщението на странната си приятелка, а тя да е отишла да се учи как се задоволяват мъже." 

- Би било трудно да е сред нас, ако Вие не сте Силиа. - отвърна Крисчън. 

- Възможно ли е изобщо лечителката да получи противоотрова или в края на краищата ще умре? 

- Хм, пророчицата продължава да говори небивалици. - изрече тя и погледна Елвира и Крисчън. - За противоотровата ще разберете скоро. И кой е казал, че не съм Силиа? Казах, че може да съм, а може и да не съм. Ако съм, съм сред вас, ако не, не съм.
Силиа отпи голяма глътка от абсента си. Тия ѝ идваха твърде много. 

- Не съм сигурен как тази информация ни помага. - продължи Крисчън. Започваше да тъгува за прямия подход на Нана и Арус. - Какво можем да сторим от тук насетне, за да спасим лечителката?

- Позната или непозната госпожо, по-добре се предайте още сега. Няма да ви се размине леко убийство на полицай. 

Силиа се усмихна.
- Похитителката не се вълнува от напразната заплаха на полицая. Ще имате шанс да спасите лечителката, не се тревожи. - обърна се тя към рицаря.
Жената плесна с ръце и слугите отново се появиха. Единият взе подноса с чашите, а другият сложи по-голям поднос. Върху него подредиха пет еднакви ястия.

"Страхотно, ще пием и ядем, докато умрем. Каква по-хубава смърт от това?", засмя се Лилит. 

- Може и да си права, кой знае. - сви рамене жената. - Етап втори. Две от тези ястия са отровни, а в едно от тях се крие противоотровата за лечителката. Много внимавайте какво ще изберете. 

- Не виждам как правейки това, Силиа получава каквото и да било от нас, но добре. - въздъхна Крисчън. - Избирам четвъртото ястие.