Лятната вила на Силиа Фингел

- По-добре така, отколкото да се случи нещо крайно и да не можем да го поправим. - въздъхна Розан. - Брат ти Сандреа нали имаше някакви отвари, които те карат да казваш само истината? Няма ли да помогне? 

- Серум на истината? - въздъхна Силиа. - Едва ли ще позволи да използвам още една за глупости. Преди бях взела, за да дам на робите си. Ще разберем, когато стане време да действаме. 

- А кога смяташ да е това? 

- След два дни. Върви в Шиера и се опитай да намериш още проститутки, които може да са виждали Ейда. Уведоми и онази, че ще трябва да я доведеш за кратко. - въздъхна принцесата. 

Розан кимна и излезе от вилата. Надяваше се тези жени да се съгласят, без да се налага да се сбогува с част от състоянието си. 

Силиа се върна във вилата си. Беше похарчила шестдесет хиляди злато и нищо не спечели. Тази проклетница Клара този път по този начин щеше да ги кара да обеднеят, за да храни себе си и Камила. 

Силас се телепортира пред вилата на Силиа и почука на вратата, но никой не му отвори. Явно тя и онази жена не бяха тук. Мъжът реши да се скрие и да изчака някой да се прибере. Не можеше да допусне Силиа да се срещне с някого, който знаеше истината, затова бе по-лесно да отстрани нея, вместо да търси кой го заплашваше. Никой нямаше да го заподозре, щяха да сметнат, че е била убита вероятно от някой дилър на опиум. 

Силиа вървеше към вилата си. Беше ѝ скучно без Розан, но до партито щеше да е така. Жалко, че нямаше как да е в замъка на Афсол, за да види лицата на Силас и Аша. 

Силас забеляза, че Силиа се прибира сама. Това беше повече от добре. Той веднага излезе от прикритието си и я нападна в гръб. Намушка я някъде в гръб, сетне я опря в стената.
- Получи ли нещо? - изсъска той. 

Сандреа се прибираше от кратка мисия и носеше подарък за Силиа. Надяваше се да поговори с нея и да разбере дали се е подложила на лечение. Вървейки към дома ѝ, той забеляза нещо странно, някой се промъкваше към вилата. Той се скри между стената и един висок храст и започна да наблюдава. Това, на което стана свидетел смрази кръвта му. Силас нападна Силиа? Защо? 

Силиа извика от болка и погледна Силас. Толкова бързо ли получи бележката? Това беше лошо, Розан беше права. 
- Какво правиш, по дяволите? - изрече тя и докосна раната, ръката ѝ трепереше. 

- Съжалявам, но така трябва. - изрече Силас и я намушка още веднъж в корема. - Някой търсил ли те е? Просто кажи. 

Силиа изскимтя. Това наистина беше лошо. Принцесата се отпусна върху тялото на Силас, след което падна на коленете си. Кръвта ѝ течеше върху плочките. Тя се преви и падна на една страна. Това наистина беше лошо. Ако този стоеше и чакаше да умре, планът ѝ отиваше по дяволите. 

Сандреа трябваше да направи нещо, иначе Силас щеше да я убие. Не можеше да разбере какво става и какво бе провокирало този мъж да действа така, предвид че Силиа нищо не им беше сторила, но трябваше да я спаси. Той намери камъчета и започна да ги хвърля надолу по улицата. Надяваше се това да стресне Силас и той да остави сестра му на мира. 

Силас се сепна. Изглежда някой можеше да мине от тук. Той се надвеси над Силиа и я намушка право във врата. Който и да идваше нямаше да я спаси. Принцът побърза да се телепортира в замъка на Афсол. 

След като се увери, че Силас се е махнал, Сандреа веднага излезе от прикритието си. Добре че бе взел Огърлицата със себе си.
- Тук съм, Силиа. - изрече той и побърза да постави бижуто върху шията ѝ.
Отдъхна си, когато кристалите започнаха да лекуват нараняванията ѝ.

Силиа си пое рязко дъх. Беше жива. Тя погледна Сандреа и си отдъхна. Това можеше да бъде добре.
- Батко? - изрече тя. 

- Ще ми кажеш ли какво става тук? - попита Сандреа. - Защо Силас те нападна по този начин? 

Силиа си пое дъх.
- Защото постъпих глупаво. Видял си какво стана? 

Той я стисна за ръцете.
- Ти шегуваш ли се? Видях всичко. Кажи ми какво стана, трябва да кажа на Афсол. - настоя Сандреа.