Лятната вила на Силиа Фингел

- Горкият полицай ще остане в неведение известно време, предполагам. - засмя се Крисчън, сетне пожела лека вечер на Силиа и останалите и си тръгна. Искаше да избегне да върви редом до Лилит обратно към имението на Арус.

- Лилит, просто мълчи. Съжалявам, но бързам. 

Лилит махна с ръка и си тръгна. 

Елвира пожела лек ден на всички и също си тръгна. Определено трябваше да поговори със Силиа след като приключи тази игра. 

Халон пожела лек ден на Силиа и си тръгна. 

Силиа бе поканила тия говеда да играят отново и вече ги очакваше.

Халон дойде и зачака останалите да се появят. 

Елвира дойде и поздрави Халон. 

Лилит дойде и поздрави останалите. 

Крисчън дойде и поздрави останалите.

Силиа отиде да отвори.
- Хайде, влизайте. - изрече тя.
Този път освен алкохола беше наредила за всички и по една чиния салата Цезар.

Елвира се настани на предишното си място. Салатата изглеждаше примамливо.
- Не са отровни, както в играта, нали? 

- И не са подарък от нашия познат коняря, нали? - повдигна вежда Крисчън, взирайки се в салатата си.

Силиа се обърна към нея и се настани на мястото си. Халбата ѝ отново бе пълна с абсент.
- Не. Просто рицарят предния път изрази почти негодувание, че салати няма, затова този път ще поправим това. - отвърна тя и се обърна към него. - Слава на божествата, не. Макар че, точно такива заслужавате.

"Как пък така рицарят един път не изрази негодувание, че за нищо не ставаш в леглото, не знам. Може би тогава щеше да решиш да се усъвършенстваш.", въздъхна Лилит и се настани на предишното си място. 

- Божества... - въздъхна Халон.
Вече разбираше защо Дейвид не ги харесва особено тези хора. 

Силиа стрелна гневен поглед към Лилит.
- Гледай си работата, Лилит и стига си се занимавала с мен. И така, предният път приключихме там, където полицаят бе отровен с ястие, лечителката изкара късмет, кой да повярва, и спечели ястие с противоотрова за нейната отрова, останалите са в безопасност. 

- Лилит, нека опресня паметта ти от предното ни събиране, Силиа е описана като любимата на рицаря. - засмя се Крисчън. - Защо би реагирал по подобен начин, според теб?

"Защото нещо не му е наред. Както тук, така и в реалния живот.", изсумтя жената, сетне се обърна към Халон. "Не виждам пророчицата как би могла да помогне на полицая, освен да му каже дали няма да пукне скоро." 

- Аз обаче мога да помогна. Бих искала да изследвам кръвта му и да разбера с каква отрова е бил отровен, за да му помогна. - изрече Елвира. 

- Рицарят е съвсем уравновесен индивид. Както тук, така и в реалния живот. Не съвсем същото би могло да бъде казано за някои други от присъстващите. - продължи Крисчън, гледайки към Лилит.

- Съвсем уравновесения индивид реши да вярва в лъжи и да зареже любимата си, за да запази стабилно присъствие пред останалите. - въздъхна похитителката и се обърна към Елвира. - Ако хвърлиш 10 може да пробваш. 

Елвира взе заровете и ги хвърли. Надяваше се да се падне нещо повече.

Число: 🎟 № 13

- Убеден съм, че има повече в тази история от това, което похитителката с неясна самоличност ни казва. - невъзмутимо отвърна мъжът.

Силиа се намръщи.
- Е, жалко, че полицаят все пак няма да умре. Лечителката изследва кръвта му в чаша с някакви билки и успява да разбере с какво си има работа. - отвръща похитителката. - След по-малко от половин час вече е успяла да направи читава противоотрова. 
Жената се обърна към рицаря.
- Може би, а може би не.