Лятната вила на Силиа Фингел

Силиа си пое дъх. 
- Тогава си избери кутия.  

- Избирам кутия две. 

- Чудесно, току-що те ухапа отровна змия. Започваш да се потиш, зрението ти се замъглява, тялото ти бавно се парализира. 

- Изглежда късметът ми се изпари. - изсмя се жената.

Крисчън все повече осъзнаваше тактическата грешка да избере да бъде рицар. В подобен сюжет разчитащ на отрови, щеше да му се наложи да зависи от Лилит.
- Прекрасно се подредихме. - тихо се засмя той.

- Беше ти достатъчно. - изрича похитителката. 

"Заради тебе.", изрече Лилит. "Ако не се беше занимавал с госпожица Дърво и в този свят, нямаше да сме сега тука."

- Заради мен? На теб защо ти беше да разпространяваш неверни слухове за нея? - отсече Крисчън.

- Всъщност, щяхте. - прекъсва ви похитителката. - Реално, всички са тук заради теб, пророчице Лилит. Ако не беше решила да разпространяваш неверни слухове, нямаше да сте тук. Силиа щеше да продължи да живее в лъжи и животът щеше да е може би една идея по-добър.

Халон въздъхна.
- С откачена пророчица и умираща лечителка няма да се измъкнем живи от тук. 

- Все още не знаем коя сте Вие и какво общо имате със Силиа, нито защо толкова Ви е грижа за случилото се.

- Аз бих искала да пробвам да се излекувам. - изрича лечителката, стискайки зъби от болка. 

- Аз какво казах предният път? Може да съм нея, може и да не съм. - отвръща похитителката и се обръща към лечителката. - Ако хвърлиш 15 или повече, ще можеш. 

Елвира въздъхна и взе заровете. Сега беше време късметът ѝ да се върне.

Число: 🎟 № 8

- Само че това не ни казва абсолютно нищо. - сви рамене Крисчън. 

Похитителката се засмя.
- Е, изглежда лечителката няма да си върти номерата наоколо повече. - изрича тя и се обръща към рицаря. - Още не ви трябва да знаете.  

- И това ли е? Ще умрем? 

- Бих поспорил относно това. Уви, рицарите нямаме лечителски умения, та нашите двама приятели остават в смъртна опасност, за жалост.

Похитителката кръстосва ръце.
- То се радвайте, че са само те. Изглежда с пророчицата имате шанс да се измъкнете живи от тук и да си създадете така мечтаното от нея семейство. - засмя се жената и се обърна към полицая. - Немлъкващият полицай отново се активира. Имате шанс за спасение. В последния етап от играта ще ви се даде възможност за извинение към Силиа. Това може и да спаси жалките ви животи. 

- Опасявам се, че пророчицата не е точно мой тип. - засмя се Крисчън, сетне сви ръце. - Рицарите сме доста мнителни спрямо подобни подозрителни умения, като предричане на бъдещето.

Лилит скръсти ръце.
"Разбира се. Падате си по ненормални дървета, които са готови да убият дори и вас за едното нищо." 

Елвира си пое дъх.
- Знам, че онова, което направих не беше правилно, но така го усещах тогава. Никога не съм искала да поставям Силиа в ситуация, в която ще се чувства предадена от мен. От както научихме истината за неверния слух, се разкайвам за решенията си. 

- В никой случай не си падам по дървета, било то нормални или не. - засмя се Крисчън.

Лилит махна с ръка.
"О, моля ти се. Двамата сте били влюбени, тя е Дърво, не се прави."

- Вече разбирам защо между вас двамата никога няма да се получи, пророчице. Уж го обичаш, пък продължаваш да съдиш изборите му. - засмя се похитителката и се обърна към Елвира. - Постарай се още малко.