Лятната вила на Силиа Фингел

"Добре, добре. Те ще умрат, все едно. Нас няма ли да ни пуснеш вече?"

- В гвардията уви, не ни учиха как да се справяме с отрова. - отвърна Крисчън. - Може би похитителката все пак би размислила? Има ли смисъл от това, което прави, при положение, че двамата загинали дори няма да имат шанса да разберат самоличността ѝ?

Похитителката се усмихна.
- Защо да размисля след като тя точно това иска? Самоличността ѝ ще се пази още малко в тайна. - отвръща жената. - Може да имаш шанс да се измъкнете, пророчице, просто още не е настъпил. 

- Аз изобщо имам ли сили да променя нещо вече? 

- Сили може и да имаш, възможности не чак толкова. - усмихва се похитителката. 

- Ако похитителката ни иска просто да ни убие без да имаме шанс да разберем коя е и защо го прави, защо просто не ни отрови в началото?

- Значи похитителката да е готова да се изправи пред закона за отвличането на четирима души и убийството на двама от тях. Предвид, че единият е полицай, много тежка присъда ви чака. 

- Защото къде е забавната част да умрете още в началото? - пита похитителката и се обърна към полицая. - Господин полицай, разбрах вече, че ме чака какво ли не с тези закони. Всъщност, само глоба от 750 000 злато, която не знам на кого ще платя след като след малко ще си мъртъв и ще си тръгна непокътната. - засмя се жената.  

- Законите са пълна пародия. - въздъхна Елвира. 

"Така е.", скръсти ръце Лилит. "И мен ме съди една луда преди време, че съм ѝ била проракувала грешно бъдещето."

Халон изсумтя.
- То като се разбере какво е станало, ще ви дадат по-тежка присъда. 

Крисчън повдигна вежда. Това част от историята ли беше? Предвид реакцията на останалите, предполагаше, че вероятно има и доза истина. В Еритос наистина не знаеха как се управлява кралство.

Похитителката си пое дъх.
- Не мисля, че това ще се случи, полицаю. Чух история от едно село, че заради една жена загинал полицая в селото, жената така и не била наказана. 

Лилит въздъхна. Тоя идиот от Виталити, вярно. 
"И така, госпожице Дърво, вече може ли да ни пуснете? Играхме играта ви и оцеляхме."

- Така и така двама от вас няма да са сред живите скоро, вече не виждам смисъл да се крия. - изрича похитителката и сваля качулката си. 
Пред отвлечените са разкрива фигурата на самата Силиа. 

Очите на Халон се разшириха от изненада.
- Чудесно. Не ме интересува, че си ми сестра, ще бъдеш съдена за това. Както осъдихме едно момиче заради буламачите, които смееше да готви на публично място, така и теб ще те съдят. 

- Трябва да призная, че подозирах това. - отвърна Крисчън. Самата Силиа не бе достатъчно убедителна в това да "крие" самоличността си, но го отдаде на липсата ѝ на опит.

"Е, то кой друг да е?", сви рамене Лилит. "Чудесно, госпожице Дърво, вече може ли да си вървим?" 

Елвира си пое дъх.
- Аз още веднъж съжалявам, че постъпих така спрямо теб. Трябваше да бъда до теб.

- Няма значение. Празните ви приказки не означават нищо за мен. 

- Тогава защо ни доведе тук? 

- Заради отмъщението? - вирна вежда Силиа. - Заради лъжата на пророчицата Лилит изгубих всичко в живота си, а дори не я познавах! И накрая разбрах, че го е направила, защото е искала да ми отмъкне любимия.

- Къде си била през цялото това време? 

- Далеч. Избягах в друго кралство, където нямаше възможност някой да ме познава. Започнах да градя живота си наново и след като успях да си стъпя на краката реших, че е време да си отмъстя. - отвърна тя. 

- Предполагам най-срамното в цялата ситуация е, че съм се доверил на подозрителните думи на пророчицата. Може би ако мога да извлека някаква полза от идването си тук то е, за да прозра истинската ѝ същност. Макар и да бих предпочел никой от останалите да не загуби живота си.