Лятната вила на Силиа Фингел

Силиа тъкмо си бе направила чай, когато чу някой да чука на вратата. Тя отиде да отвори и извъртя очи, когато видя Елвира.
- Какво искаш? 

Елвира сви устни. 
- Искам да поговорим. За всичко, което стана.

Силиа се изсмя.
- Кое те кара да мислиш, че желая да водя какъвто и да е разговор с теб? - вирна вежда принцесата. - Закъсняла си, драга. Този разговор трябваше да искаш да го водим след онова парти, на което Аша и Силас ме надрусаха, не сега. 

- Знам и съжалявам, че така се получи. Не съм искала нарочно да те игнорирам. Просто нямах представа как да постъпя. 

- За бога, Елвира, ти чуваш ли се? - повиши тон принцесата. - Нямала представа как да постъпи. Можеше по всяко време да дойдеш и да разговаряш с мен. Не се оправдавай, че без да искаш си ме игнорирала като бях на всяко едно парти след това. Не съм си сменила адресите, за да не знаеш къде да ме намериш, просто не си искала, това е.
Силиа остави чашата си на етажерката.
- Ти знаеше за най-мрачните ми мисли и всеки път ти казвах как никога няма да постъпя по този начин, каквото и да става. И накрая? Спрях да съществувам. 

- Наистина не съм искала да стане така. - изрече Елвира. - Не казвам да ми простиш веднага, изобщо не го очаквам. Дойдох да се извиня и да кажа, че не бях права. Съжалявам за всичко, което се случи, както и за начина, по който си се чувствала. 

- Все едно. - махна с ръка Силиа. - Не възнамерявам да поправям отношенията си с когото и да е от вас, няма особен смисъл. Ако си приключила с това, може да си вървиш. 

Елвира тежко въздъхна. Отношенията ѝ със Силиа никога не са били такива.
- Още веднъж искрено се извинявам. Ще се видим отново. - изрече жената и реши да си върви.

- Дано не. - изсумтя Силиа и се върна обратно във вилата си. Кога щяха да спрат да я занимават с това? 

Розан беше сащисана. Изобщо не бе разбрала как косата ѝ бе пораснала обратно.
- Ще ми кажеш ли какво точно направи? 

- Не искаш да знаеш. Помня, че на единия ти рожден ден Каво ти беше подарил буркан с конска плюнка... изглежда не си го хвърлила. Намерих го в замъка сред някакви боклуци. Малко във вечерята ти и чудеса. На мен също така ми порасна косата преди време. 

Розан едва потисна порива да повърне. Как изобщо не беше разбрала, че има нещо нередно? 
- Права си, не исках да знам. - прокашля се жената. - Сигурна ли си, че днес искаш да поканиш Крисчън? Не избързваш ли? 

- Да, но ако не си забелязала, имам още конкуренция. Тая Алиса също иска да поднови отношенията си с него. 

- Така е, но... наистина ли си заслужава да се хвърлиш в нещо неподготвена? По-добре първо поговори с тази Матилда. 

- Ако всичко мине добре, ще означава, че и аз съм добре. Ако не, тогава ще потърся Матилда. - въздъхна Силиа.
Трябваше да направи саможертви, ако искаше да поднови отношенията си с Крисчън и да прекарва повече време с него. 

- Добре, добре, няма да споря. - сви рамене Розан. 

Афсол дойде до вилата на Силиа и остави бележката под вратата. 

Силиа и Розан тъкмо щяха да излизат, когато принцесата видя бележката пред прага. Тя я прочете и извъртя очи.
- Почва се. 

- Няма ли да отидеш? 

Силиа смачка бележката.
- Ще отида, за да им кажа да спрат да се занимават с мен. Да вървим.

Крисчън дойде до лятната вила на Силиа и почука на вратата.

Инна вече се дразнеше. Трябваше да говори със Силиа да извикат някоя робиня тук, нямаше тя постоянно да чисти листата из двора. Жената забеляза мъж да приближава и се доближи.
- Здравейте. Господарката Силиа я няма в момента. 

Крисчън се изненада да чуе това. Нима Силиа беше изпратила поканата, за да се пошегува с него? 
- Странно. Получих покана от нея да ѝ гостувам тук. Навярно е излязла за кратко? - попита той.

Инна си спомни разговора, който бе дочула между Силиа и Розан.
- Мисля, че с госпожица Розан отидоха на обяд във вилата на принц Афсол. Не знам дали още са там. 

Крисчън се изненада да чуе това, но в крайна сметка, макар и да изглеждаше сякаш Силиа не желае да поддържа никакви отношения с брат си, вероятно бе решила да промени това, което бе съвсем в реда на нещата.
- Разбирам. Вероятно това е по-важно в такъв случай. Ако все пак не е размислила относно поканата си към мен, може да ме открие в имението на Арус. - отвърна той, след което си тръгна.