Лятната вила на Силиа Фингел

Лилит въздъхна.
"Времето няма как да се върне назад. Ние с рицаря спечелихме."

- Не съм съвсем съгласен, че това е победа. - въздъхна Крисчън.

- Късно е за това, опасявам се. - изрече Силиа. - Скоро всички ще бъдем свободни.
Жената се приближава до рицаря.
- През цялото време исках да те мразя за това, че не избра мен, но не можех. 
Силиа стана от мястото си и се надвеси над Крисчън, сетне прокара ръка по лицето му.
- Пътищата ни отново ще се пресекат, любими мой рицарю. - изрече принцесата и сля устните си с неговите.
Похитителката не му съобщава веднага, че е отровила и двама им с тази целувка.

 

Крисчън отвръщаше на целувката известно време, сетне се дръпна назад. Не разбираше защо Силиа се държи по подобен начин, след като изглежда не желаеше да имат нищо общо повече.
- Това звучи леко притеснително. - засмя се той.

Силиа се усмихна.
- И е. Ще последваме полицаят и лечителката в отвъдното. 

"А аз?", Лилит рязко обърна глава към Силиа. 

Крисчън въздъхна.
- Знаех си, че не може това да е случайно. - отвърна той. - Горкият аз, изглежда и като рицар, все още нямам късмет.

Силиа отпи от абсента си.
- Развръзката: Полицаят и лечителката умират заради лошите си решения и късмет. Скоро след тях умират рицарят и Силиа, а пророчицата остава завинаги затворена с труповете на тези хора, докато самата тя не намира края си след няколко дни заради обезводняване. Тази трагична история завършва така. Заради положението на рицаря и полицая в обществото, се провежда разследване. След няколко месеца, властите откриват мястото, на което е било проведено това отмъщение и откриват труповете и на петимата души. 

- Не мога да повярвам. - плесна с ръце Крисчън. - За трети път!

Силиа се засмя. 
- Явно наистина ядосваш грешните хора. - изрече принцесата.

- Тогава за какво беше цялото това теглене на кутии и не знам си какво, щом изходът пак щеше да бъде смърт?

- Подозирам, че е възможно и това да е така. Вероятно трябва да ида при истинска пророчица, за да премахне проклятието от мен. - саркастично отвърна мъжът.

- За да не приключи играта твърде бързо. - въздъхна Силиа. - Предвид колко набързо трябваше да бъде скалъпена, защото не очаквах вас за съотборници, пак мина добре.

"О, иди. Тъкмо и тя ще ти каже да не се занимаваш с госпожица Дърво.", изсмя се Лилит. "Трябваше аз да водя играта."

- Мога само да си представям какво щеше да е, познавайки те. 

- А аз се радвам, че в отбора ни не бяха Каво или Конър.

- Да, тогава играта щеше да е ужасна. - въздъхна Силиа.

- Аз определено се радвам, че не водеше играта, Лилит. Смъртта ми в тази е за предпочитане от това, което щеше да ми се случи там. - засмя се той.

"Не че тази беше кой знае какво, но донякъде си права.", отвърна Лилит и се обърна към Крисчън. "Радвай се, че изкара късмет. Някой ден няма да е така. Ще се прибирам."
Тя пожела лека вечер и тръгна към имението на Арус.

- Аз също ще вървя. Лека вечер.
Халон се телепортира обратно в Еритос.

Крисчън също пожела лека вечер на Силиа, след което си тръгна.

- Бих искала да поговоря с теб. - изрече Елвира. 

- А аз не желая, затова си върви. - изрече студено Силиа. Не мислеше, че сега е моментът за какво и да е разговор с Елвира.

- Ще се видим скоро.
Елвира ѝ пожела лека вечер, след което се телепортира обратно в замъка си в Еритос.

Елвира дойде до вилата на Силиа и почука на вратата. Искаше да поговори с нея.