Лятната вила на Силиа Фингел

- А заключението, че е дърво чрез пророческите си умения ли достигна? - саркастично подметна Крисчън. - В такъв случай, гвардията определено е права, че не може да ви се вярва. Нима и противоречивия ти опит тук също не доказва, че далеч не виждаш толкова много, колкото твърдиш?

- Аз наистина съжалявам. Бих искала да върна времето назад и да поправя нещата, но не мога. Това ми тежи повече отколкото похитителката може да си представи. 

Лилит скръсти ръце.
"Точно пророческите ми умения ми помогнаха да разбера, че тя за нищо не става. Виждам повече отколкото си мислиш."

- А пророчицата не може ли да ползва уменията си и да разбере дали това наистина е Силиа или не? 

Похитителката въздъхна.
- Лечителката може да пробва късмета си в кутиите. Ако хвърлиш над 13, имаш възможност да се сдобиеш с противоотрова. 

- Мхм. - саркастично се подсмихна Крисчън. - Представянето ти досега определено не доказва това.

Елвира кимна и взе заровете отново. Тя ги хвърли, незнаейки на какво да се надява.

Число: 🎟 № 7

"Много съжалявам, рицарю, но за разлика от теб, аз направих доста повече. Ти просто имаше късмет, че не се натрови.", скръсти ръце Лилит. 

- Отдавам го на природната си интелигентност. - невъзмутимо отвърна Крисчън. - В гвардията не приемат когото и да било.

Похитителката се засмя, когато видя какво хвърли Елвира.
- Е, изглежда лечителката е сигурна пътница. Освен сегашните симптоми вече започва и да ѝ се гади. - изрече тя и се обърна към двамата спорещи. - Проблеми в рая, гълъбчета? 

"Проблемите ги създаваш ти, госпожице Дърво.", изрече жената и се обърна към рицаря. "А ти недей да знаеш много."

- Очевидно знам достатъчно, за да не се тровя ненужно. - невъзмутимо отвърна мъжът.

Елвира покри устата си с ръка и опита да потисне собствения си порив да ѝ се догади. Кога щеше да приключи тази част от бременността?
- Горката лечителка. 

"Не, просто с теб изкарахме късмет.", отвърна Лилит. 

- За съжаление. - измърмори под нос Силиа и отпи няколко глътки от халбата си, сетне се обърна към Халон. - Немлъкващия полицай е странно тих. Той готов ли е с извинението си? 

- Не бих казал, че имаме особен късмет, след като сме тук изначало. - отвърна Крисчън.

- Вярно е, че не повярвах на сестра си. Съжалявам за това и знам, че звучи клиширано, но вече нищо не мога да направя по въпроса. Ако тя е благосклонна да прости глупостта ми, бих бил радостен, ако не, ще приема съдбата си такава, каквато е. - пораженчески въздъхна мъжът. - От друга страна, макар и да не знам напълно коя си, това няма да ти се размине. 

"Да, това е така. Обаче виж колко хубаво се наредиха нещата за нас. Няма да си тръгнем мъртви от тук."

- За съжаление. - тихо промърмори Силиа и извъртя очи. Тя се обърна към Халон. - А беше толкова хубаво извинение! Разбира се, че полицаят трябваше да обърка всичко накрая. Въпреки това обаче, си заслужи да опита късмета си с кутиите. Ако хвърли над 13 може да се пробва за противоотрова. 

Халон взе заровете.
- Дано не ме сполети късмета на горката лечителка. - изрече той и ги хвърли.

Число: 🎟 № 12

- Горкият полицай и лечителката изглежда няма да имат този късмет. - въздъхна Крисчън.

Силиа не можа да сдържи смеха си.
- Не мога да повярвам, че буквално на крачка от спасението, ти се провали. - тя продължи да се смее, сетне стана сериозна. - Похитителката нарежда на слугите да приберат кутиите. Симптомите на полицая се засилват и той вече не може да седи на краката си. Ръката му пулсира от болка, цялата до рамото е червена, а на места и морава. 

Лилит сви рамене.
"Опасявам се, че моите умения тук няма да помогнат.", изрече тя. "Аз се радвам, че ще оцелея, за вас не знам." 

- Какъв е този паяк, дето ме ухапа? - със сетни сили пита полицая. 

- Отровен. - отвръща жената. - Кой да предположи, че от всички точно вие двамата ще умрете? Съдбата наистина е кучка.