Лятната вила на Силиа Фингел

Халон се зарадва. Беше прескочил трапа.
- Госпожице, само да излезем от тук и ще се погрижа цялата тежест на закона да се стовари върху вас! - заплашително изрече той, след като силите му се върнаха обратно.

Силиа се засмя.
- Добре. Първо излезте, после ще видим. - изрече тя и погледна изпод качулката си похитените. - Е, готови ли сте за следващия кръг или все още ще има хора, които ще се правят на герои? 

- Лечителката е удовлетворена, че може да помогне на тези хора. Похитителката може би наистина трябва да обмисли предложението на полицая и да се предаде, докато е време. 

- Може и да има, но също така може и да няма. - през смях отвърна Крисчън.

- Похитителката не би приела съвет от предателка. Жената напомня на лечителката, че играта не е приключила и всичко може да се обърка много накрая. - отвръща тя и поглежда рицаря с присвити очи. - Рицарят много да не знае. 

"Добре, да видим с какво ще ни изненада похитителката в следващия кръг." 

Похитителката си пое дъх.
- Следващият етап е истина или смъртоносно предизвикателство. Ще ви задам по един въпрос и вие ще изберете дали да отговорите на него или да бръкнете в кутия с нещо може би опасно. - изрече тя. - Похитителката ви знае истината. Ако опитате да се измъкнете с лъжа от въпросите, ще бъдете принудени да бръкнете в кутиите.

- Добре. Какъв въпрос искаш да ми зададеш? 

Силиа погледна записките си.
- Въпросът към полицая е защо е повярвал на слуховете, а не на собствената си сестра? 

Халон въздъхна. Ето какъв бил капана. Трябваше Афсол да е на негово място, той нямаше особена представа за станалото между двамата.
- Защото така беше по-лесно. - отвърна той. - Вместо да потърся сметка от пророчицата, аз реших да не го направя. Осъзнавам, че беше грешно.

Похитителката скръсти ръце.
- Наполовина истина, лъжливи служителю на реда. - изрече тя. - Избери си една кутия и бръкни в нея.

Халон отново въздъхна. 
- Избирам кутия три.

Похитителката се усмихна.
- Поздравления, току-що те ухапа отровен паяк. Скоро след това, започваш да изпитваш изтръпване в цялата си ръка, засилващи се болки на вълни, студена пот.

- Разбира се. - въздъхна Халон. 

Лилит се засмя.
"На този етап просто го убий този полицай вече.", изрече тя. "Въпросът ти към мен?"

Силиа въздъхна.
- Въпросът към пророчицата е защо разпространи слуха? 

Лилит изсумтя, но нищо, щеше да ѝ даде веднъж удоволствието да се унижи пред нея.
"Защото от преди години имах прекрасно пророчество за себе си. Бях омъжена за страхотен мъж, но когато разбрах кой всъщност е... нямаше как. От завист и ревност реших да разпространя слух за Силиа, с което да ѝ отмъкна нейния любим. Накрая обаче това не се случи, а нямаше как да върна времето назад, затова реших да продължа да го поддържам."

Похитителката въздъхна.
- Не мога да повярвам, че ще чуя истина точно от твоята уста. Браво, измъкна се и този път.

- Предполагам, че сега е ред на горкия рицар. 

- Добре. Въпросът към рицаря е кое е било по-ценно за него: Силиа или доброто му име?

Крисчън се замисли. Историята на Силиа очевидно беше едностранна и търсеше точно определено развитие, познавайки я, тук имаше само един правилен отговор.
- За един рицар няма нищо по-важно от доброто му име. - непоколебимо отвърна той. - Дори и да съжалявам за случилото се, вероятно при подобна ситуация, бих сторил същото дори и сега. 

Похитителката си пое дъх.
- Учудващо, още една истина. - изрече тя и се обърна към Елвира. - Ти готова ли си? 

Елвира преглътна хапката си.
- Готова или не, всички минаха през това. 

Силиа присви очи.
- Защо си избрала да се отчуждение след като си знаела всичко за Силиа и си я познавала добре? 

Елвира помисли за известно време и сведе глава. Този въпрос я накара да се замисли, че май изобщо не е готова да разговаря със Силиа. Това беше от реалния живот, а тя не можеше да измисли дори едно изречение, което да звучи нормално.
- Аз... не мога да отговоря. - отвърна тя накрая.