Лятната вила на Силиа Фингел

Лилит тежко въздъхна.
"За да видите колко съм добра, искам да ползвам уменията си, за да видя кое от ястията съдържа противоотровата и да го дам на лечителката." 

- Ако хвърлиш 8 или повече, можеш да надникнеш в бъдещето и да разбереш. 

Число: 🎟 № 1

- Лилит, Лилит... - засмя се Силиа. - За съжаление, пророческите ти умения не могат да ти помогнат. Времето почти не ти стига, за да видиш в коя чиния слугата сипва противоотровата.

"Тогава лечителката да си гледа работата. Аз избирам чиния три." 

- Аз като полицай не мога да направя много, освен да предупредя отново странната жена, че ако се предаде навреме, може да си затворим очите малко. 

- Похитителката ви не се интересува от поредната напразна заплаха на полицая, по-добре да започне да си ги спестява, той тук власт няма. - отвърна Силиа. - Полицаят по-добре да избере чиния.  

- А, да, забравих. Избирам чиния номер пет. 

- Похитителката вече съжалява, че просто не ви е натръшкала всичките още в началото. - промърморва Силиа.  

- Лечителката е леко обезкуражена. Може ли да пробва да надуши дали някое ястие не мирише по-различно? 

Силиа се засмя.
- Изглежда отровата е отключила ново умение в лечителката - куче следотърсач. Хубаво. Ако хвърлиш 8 или повече.

Елвира въздъхна и взе заровете, сетне ги хвърли.

Число: 🎟 № 16

- О, не мога да повярвам, страничното хоби на лечителката - хазарта най-сетне ѝ донесе късмет. - Силиа отпи от абсента си. - Лечителката надушва, че чиния номер едно мирише по-силно от останалите. Лечителката избира ли я или ще си избере друга чиния? 

- Ще взема чиния номер едно. - потвърждава лечителката. 

- И така. Браво на лечителката, тя избра правилно и изтегли ястието с противоотровата. След като го изяжда се чувства много по-добре. - изрече тя и погледна останалите играчи. - Рицарят и пророчицата изкараха късмет, кой да предположи, и изтеглиха единствените безопасни чинии. Полицаят, за негово съжаление, се отрови. 

- Е, да, то нямаше как. Все някой щеше да се отрови при това положение. Какви са симптомите ми? 

Крисчън въздъхна.
- Наистина не съм сигурен какво печелите с това, предвид че отказвате да ни кажете коя сте и с какво сте свързана със Силиа.

- Печеля каквото печеля. - усмихна се многозначително жената. - Симптомите на полицая са силни болки, замъглено зрение и слаби крайници. 

- Чудесно. Убийството на полицай се наказва тежко. - изрича полицаят през болките. 

- Предполагам, за да спасим нашият приятел полицая, ще се наложи да изядем още потенциално отровни ястия? В кой точно момент идват салатите? - тихо се засмя Крисчън.

- Изглежда смъртта на полицая няма да е толкова бърза, колкото на похитителката ѝ се иска. Дори и през болката, той продължава да се прави на интересен. - изсъска принцесата и погледна часовника. - Я, колко е станал часът. Съжалявам, но ще прекъснем играта си тук, имам работа в парфюмерията. 

- Е, за щастие салати няма. - засмя се Силиа. 

- Божества, бедният полицай. Играта от къде ще продължи? 

- От тук? - вирна вежда Силиа. - Ще видим дали някой ще иска да спаси немлъкващия полицай. 

"Госпожице Дърво, поне да беше казала, че съм разпространила слух, в който си Дърво.", засмя се жената.