Лятната вила на Силиа Фингел

Адриан кимна леко.
Това звучеше доста по-правдоподобно.
— Значи тайната е ниски очаквания.
Отпи от коктейла си.
— Честно казано, започвам да виждам логиката.
Кратка пауза.
— Първото парти, на което дойдох, ме накара да си мисля, че всички тук са напълно луди.
Поглед към басейна.
— Сега подозирам, че просто сте свикнали един с друг.
Той се облегна назад.
— Което вероятно е по-страшното обяснение.
За миг огледа събралите се гости.
— Макар че трябва да призная, очаквах повече напрежение между хора, които очевидно не се харесват особено.
Лека пауза.
— Но предполагам всеки е достатъчно зает със собствения си живот, за да не превръща всяка кавга във война.
Това поне му звучеше разумно.
И значително по-зряло от половината неща, които беше чул на първото парти.

Катрин също реши да си върви. Тя благодари за партито, след което пожела лека вечер на всички и си тръгна. 

Розан се изсмя.
- Те повечето са напълно луди. Други са пълни идиоти. Трети са неразбрани. Обаче да, явно всички са свикнали един с друг.

Адриан се засмя тихо.
За пръв път от началото на разговора звучеше искрено.
— Това е най-честният отговор, който съм чул днес.
Отпи от коктейла си.
— И вероятно най-точният.
Погледът му обходи събралите се край басейна.
— Луди, идиоти и неразбрани.
Кратка пауза.
— Сега когато го формулира така, започвам да се чудя в коя категория попадат останалите.
После погледна към Розан.
— А ти в коя се поставяш?
Леко повдигане на вежда.
— Или си човекът, който трябва да следи останалите да не подпалят имението?


 

Халон реши да си върви. Той пожела лека вечер на всички, след което си тръгна. 

- Аз не съм падарин. Къде бих се сложила, хмм... Може би към онези, на които не им пука достатъчно за проблемите на повечето. - отвърна жената.

Афсол се върна при останалите.
- Да си ходим. - изрече той.

- Добре. - изрече Сандреа.
Афсол телепортира себе си, Аша, Силас и Сандреа обратно в замъка си. 

Елвира изсумтя. Не знаеше как да възприеме чувствата на Афсол, както и безумната му причина да се ожени за Аша. Маркизата реши да се прибира. 

Дейвид пожела лека вечер на който бе останал, след което си тръгна.

Адриан кимна леко.
Това поне беше отговор, който разбираше.
— Честно казано, това звучи като доста мирен начин на живот.
Отпи от коктейла си.
— Повечето хора, които срещам напоследък, изглеждат силно мотивирани да се намесват в чуждите проблеми.
Кратка пауза.
— Или да ги създават.
Погледът му обходи басейна.
Не беше трудно да намери примери.
После отново се обърна към Розан.
— Предполагам, че затова успяваш да организираш подобни събирания.
Лека усмивка.
— Не изглеждаш като човек, който се впечатлява лесно.
След кратка пауза добави:
— Което вероятно е задължително качество, ако редовно събираш на едно място луди, идиоти и неразбрани.  

Силиа се обърна към Розан и Адриан.
- Съжалявам, че ви прекъсвам, но партито приключи. Имам да разчиствам това място.

Адриан погледна към Силиа.
После към басейна.
После към почти празните чаши по масите.
Изглеждаше, че наистина беше краят.
— Напълно разумно.
Той се изправи от шезлонга и остави чашата си на най-близката маса.
— Благодаря за гостоприемството.
Кратка пауза.
Поглед към Розан.
— И за организацията.
След това леко кимна към двете жени.
— Приятна вечер.
Без особена драма, Адриан прибра нещата си и се насочи към изхода.
Честно казано, партито беше минало значително по-спокойно, отколкото очакваше.
Което вероятно означаваше, че следващото ще компенсира. 

- Този беше наистина странен. - въздъхна Розан и се обърна към Силиа. - После ще разчистим, сега ела тук. 

Силиа изпи коктейла си и се доближи до басейна, сетне влезе вътре. 
- Какво искаш? 

- Не мислиш ли, че е време за малко релаксация? - многозначително се усмихна Розан. - Искаш ли да разпуснеш малко? 

- Опиум ли ще ми предлагаш? - изсмя се Силиа. 

- Нямаше да ти дам, дори и да ме умоляваше. - сериозно отвърна Розан, сетне доближи Силиа и повдигна брадичката ѝ. - Нещо по-хубаво.
Тя се заигра с предните връзки на горнището на Силиа, сетне ги развърза и го отстрани. 

- Това ще започне да ти става навик. - изрече Силиа.

- Нямам против, стига да ти харесва. - изрече жената и близна едното зърно на Силиа.
Ръката ѝ погали корема ѝ, сетне се плъзна в долнището на банския и откри клитора ѝ.