Лятната вила на Силиа Фингел

Розан се върна във вилата на Силиа. Жената бе залагала от нейно име в казиното и загуби 270 000 злато, но успя да спечели 450 000. 

Силиа трябваше да се прибере. Не защото много искаше отново да се връща на това място, а защото Ерос беше ужасно неспокоен, след като отново ѝ потече кръв от носа и тя припадна. Ставаше нещо с нея, но тя изобщо не подозираше какво. Принцесата влезе във вилата си.
- О, тук си. - изрече тя, след като забеляза Розан да стои на дивана. - Нещо да се е случвало, докато ме нямаше? 

- Радвам се, че се върна. - отвърна Розан. - Нищо съществено. Спечелих малко злато от онова събитие.

- Чудесно. - усмихна се Силиа и отиде да си приготви чай.
След като беше готов, тя се върна при Розан.
- Някой път трябва да те заведа на самотния остров. Ще ти хареса. 

- За ден, може би. След седмица вече ще съм полудяла или умряла от скука. Обичам да има хора наоколо. - отвърна наемната убийца. - Тръгна си толкова бързо, нямахме време да говорим. Постъпката ти да изнудваш онези двамата беше глупава. Хубаво е било, че Сандреа е бил там, иначе щяхме да те оплакваме. Афсол уби Силас. 

Силиа отпи от чая си.
- Изненадващо. - изрече тя.

- Какво смяташ да правиш след като истината излезе наяве? 

- Ще си гледам работата в парфюмерията. Скоро ще е готов отчета ми за месеца. - усмихна се Силиа. - Не смятам да се застоявам особено много. Може да ида на кратка почивка до Калабрия. 

- Нямаш намерение да застанеш пред другите проблеми? 

Силиа се засмя.
- Аз други проблеми нямам, Розан. - отвърна принцесата и отпи от чая си. - Това как останалите ще се справят с тази истина, не е моя грижа. Все още не вярвам да са повярвали напълно, че нещата са се случили точно така и че Силас и Аша са виновни. 

- Силас си призна за някои неща. - въздъхна Розан. - Както казват хората: Станалото - станало. Постепенно ще оправиш отношенията си с приятелите си. 

- Мисля, че е късно нещо да се поправя. - въздъхна Силиа. - Все едно. 

Силиа беше излязла да види цветната си градина и да полее цветята. Изглеждаха добре, това я радваше. 

Афсол дойде да поговори със Силиа. Знаеше, че тя няма да го изслуша, нито щеше да му прости, но той бе длъжен да се извини. Изобщо не беше прав за нея и станалото го изяждаше отвътре. Той влезе в двора и забеляза сестра си в цветната си градина. Запъти се натам.
- Здравей, Сил. - изрече той.

Силиа спря да полива цветята и остави лейката на земята.
- Какво търсиш тук? 

- Не съм дошъл да те моля за прошка, не още. - отвърна той. - Дойдох да се извиня. Знам, че онова, което ти причиних те нарани ужасно... 

Силиа го зашлеви с всичката си сила.
- Знаеш? - отвърна тя. - Нищо не знаеш, Афсол. Не ме интересува какво имаш да казваш, затова се разкарай от дома ми. 

Афсол докосна бузата си.
- Сгреших. Обърнах се срещу теб... 

Силиа отново взе лейката и започна да полива цветята си.
- И какво искаш сега? - обърна му гръб тя. - Да те прегърна, да се разплача и да ти простя? Не си познал. 

- Не искам това. - отвърна, макар и да не беше пълната истина. - Знам, че няма да си оправим отношенията лесно, но бих искал да направя каквото мога.

Силиа довърши поливането на цветята си и отново се изправи. Тя се засмя.
- Не ме интересува какво ще правиш. - отвърна. - Ние сме непознати вече, Афсол. Същият си като баща си. Нещо не ви харесва и веднага - отричате се от мен. Стори ли същото, когато собствените ти дъщери се обърнаха срещу мен? Лиа дойде тук и ме нападна, а Лара после бе изпратила хора да ме убият. И ти какво стори? Вместо да насочиш гнева си към тях, които растяхме заедно, ти го насочи към мен. - тя горчиво се усмихна. - Не мога да повярвам, че семейството, което някога обичах е една илюзия. 

Афсол си пое въздух.
- И за това си права. И за Лиа и Лара не бях прав. 

- Вече не е от никакво значение. Дръж си на думите, Афсол. - изрече Силиа. - Както вече не съм дъщеря на баща ти, така не съм и твоя сестра.
Принцесата го остави в градината и влезе във вилата си. Знаеше си. Нямаше да спрат да ѝ се струпват пред вратата сега. Скоро сигурно щеше да я посети и Елвира. 

Афсол разтърка чело с ръка. Нямаше никакви очаквания от тази среща. Трябваше им време, надяваше се само да не е твърде късно вече. Принцът се телепортира обратно в замъка си. Трябваше тези дни да говори и с Елвира.

Някой почука на вратата и принцесата отиде да отвори. Изненада се, когато видя напълно непознат на прага.
- Какво ви води насам? 
- Здравейте, госпожице Фингел. Аз съм Мартин, асистент на лорд Крейвън.
Силиа сбърчи вежди. Беше ѝ познато това име лорд Крейвън, но не можеше да си спомни от къде.
- Какво мога да направя за вас? 
Мартин ѝ връчи една луксозна кутия.
- Нося бутилката уиски, която бяхте поръчали преди година и половина.
Силиа чак сега се сети за какво става въпрос. Вярно, съвсем беше забравила за това.
- Извинете, сега се сетих за какво става дума. - усмихна се принцесата и взе кутията. - Всичко наред ли е?
- Да, в кутията има и сертификат за качество. - отвърна Мартин. - Всичко е било разплатено при поръчката, доколкото разбрах.
- Така е. - изрече Силиа и вежливо се усмихна. - Благодарете на лорд Крейвън от мое име.
Мартин кимна и си тръгна, принцесата се върна във вилата и тежко въздъхна. Остави кутията и седна на дивана.