Лятната вила на Силиа Фингел

Нана не искаше да изпусне възможността да спечели лесно злато.
- Аз съм съгласна! Ще помогна. - отвърна лисицата.

- Тогава си затваряй устата. - изрече Силиа. 

- Моля те, не говори така за себе си. - въздъхна Афсол. - Ние не сме в подобна ситуация. 

- Няма смисъл да използваш репликите, които си чувала от тях срещу мен. Въпреки че никога няма да престане да ми бъде чудно какво толкова искат от теб. Не е като на някого да му пука особено за теб, или пък някой от бедните ти приятели да може да плати солиден откуп.

Крисчън за пореден път тази вечер се плесна по челото. Ако това парти щеше да бъде лесно за организация, Арус никога нямаше да си помисли да преотстъпи "честта" на него. Вероятно пак беше измислил нещо.
- А аз не съм съгласен и не планирам да участвам. - с монотонен глас отвърна той.

- Да, ние сме даже по-зле. - изсъска Елвира. - Обаче, отново има логика. Женените мъже винаги казват онова, което любовницата иска да чуе и накрая пак се връщат при милите си съпруги. За тях любовницата винаги е втора след милата им съпруга. 

Арус продължи да се усмихва.
- Прекрасно, радвам се да чуя, че и двамата се съгласихте! - Крис не можеше да му откаже наистина, в крайна сметка щеше да махне с ръка и да помогне с организацията, вероятно.

Силиа извъртя очи. Защо не се бе върнала в Еритос, а трябваше да седи тук? Тя отиде да допълни чашата си. 

Афсол въздъхна и разтърка чело с ръка.
- Какво искаш да направя? 

- Да разкараш тази жена, може би? - вирна вежди Елвира, сетне махна с ръка. - Остави, няма да го направиш. 

- В момента не мога. Наистина не разбирам защо се държиш така. Всичко, което ти казвам е самата истина. 

- Криеш неща от мен! - изрече жената. - Като например причината да сключиш този брак с тази жена. С какво баща ти върза ръцете ти? 

Крисчън въздъхна. Предполагаше, че каквото и да е намислил Арус, вероятно всичките негативи от действията му, щяха да рефлектират върху него.

Каво си зе кончото и каза бай на мацките кат минаваши покрай курвата и са изпърдя на главата да си знай. Каво си тури камъка отдоло и залетя.

Афсол прехапа устна, сетне ядно въздъхна.
- Щом толкова искаш да знаеш... - изрече той. - Когато получихме писмо, че той ще идва да ни посети, Силиа избяга в Калабрия. Когато баща ми дойде, той ми каза какво ще се случи. Отказах му на секундата. На следващия ден, той се появи с Огърлицата, която Силиа бе взела със себе си. Беше я намерил в Калабрия и ми каза, че ако до дни не му дам отговор, ще инструктира хората си там да я убият. После ме заплаши и с теб. Не мога да позволя нещо лошо да ви се случи заради мен, затова се съгласих.
Той си пое дълбоко дъх и бавно издиша. Най-сетне се чувстваше една идея по-спокоен. 

След още няколко минути наблюдение на крясъци, караници и Каво, Лиреа стигна до много просто заключение:
Тя вече беше твърде трезва за това място.
Тихо остави почти празната си чаша на една от масите и прокара ръка през косата си.
— Добре. Мисля, че социалният ми капацитет за тази вечер официално приключи.
Погледът ѝ се плъзна още веднъж по вилата:

• хора, които спореха,
• хора, които пиеха,
• и Каво, който по някакъв начин продължаваше да е отделна категория проблем.

Лиреа въздъхна тихо през носа.
— Започвам да мисля, че Нокс беше прав да не идва.
Кратка пауза.
— Което е ужасяващо развитие.
Тя махна леко с ръка към останалите, които още не бяха въвлечени в поредния скандал.
— Ще се видим. Ако това място не изгори до сутринта.
После просто се обърна и тръгна към изхода на вилата, докато шумът на партито постепенно остана зад гърба ѝ.
Честно казано?
След пещери с мумии и дракони, Лиреа вече не беше сигурна кое е по-опасно.

Елвира донякъде разбираше, но не напълно.
- И идеята просто да ги изпепелиш с дракони не ти е хрумнала, защото? 

Афсол въздъхна.
- Защото не мисля, че го заслужават. - отвърна принцът. - Не можем да убиваме всички само защото ни поставят в ситуации, които не ни харесват. Моля те само за още време. 

- Ти чуваш ли се? Убиваш хора, защото не се харесват на други хора, но когато става въпрос за теб, това не може да се приложи? - изсумтя жената. - Няма да ти дам време. Не ме интересуват чувствата ти, ако изобщо са истина, аз с моите ще се справя.
Маркизата се върна при останалите и взе един коктейл, сетне седна на шезлонга си. 

После погледна към останалите.
Кратка пауза.
— Е.
Отпи от коктейла си.
— Това беше преживяване.
Погледът му се спря върху Розан.
Тя поне изглеждаше като човек, способен да проведе разговор без да включва коне, пениси или необяснимо количество плач.
Адриан се приближи спокойно.
— Розан, нали?
Кратка пауза.
— Кажи ми, всички партита ли започват така или просто имам невероятен късмет?