Лятната вила на Силиа Фингел

- Всичко около смъртта на Ейда. - отвърна Силиа. - Както и цялата истина около всичко, което се случи с мен. 

Розан взе нещата и ги разгледа. Тая Ейда явно наистина бе мъртва. Наемната убийца отвори кутията с илюстрациите и изражението ѝ се промени. Беше изненадана.
- Това си ти? 

- Да. Мъжът не се вижда, но съм сигурна, че е Силас. - отвърна Силиа. - Писмото е още по-покъртително. 

Розан прочете и писмото. Беше наистина сащисана.
- Какви изроди... Какво ще правим? 

- Нищо. - изсмя се Силиа, а очите ѝ вече се пълнеха със сълзи. - Дори и да намерим тялото на Ейда, нищо няма да спечелим. Никой няма да повярва и те се постараха за това. 

- Но това е истината. Ейда е написала всичко преди смъртта си, според писмото. - изрече Розан. - Наистина ли няма да повярват? 

- Не. Афсол веднага ще каже, че съм си измислила, останалите ще тръгнат от там. Нямам никого на своя страна, освен теб и Катрин, а тя не знае нищо повече. - въздъхна Силиа. - Това е. Знам истината, но не мога нищо да направя с нея. 

- Ако хората, които са му продали тези неща се разприказват... но няма да се случи. 

- Нямам какво да им предложа, за да си развържат езиците. - въздъхна Силиа. - Освен онази проститутка, с която си говорила, друго нямаме. И пак ще кажат, че сме я подкупили. Просто чудесно. Ще си правят каквото си искат и накрая ще си тръгнат безнаказано от тук. 

Розан въздъхна.
- Мога да ги убия, но това няма да ни помогне. Защо не отидем да говорим с този лекар, който е извършил аутопсията на Ейда? Може да знае къде са я намерили. 

- Това не ми върши работа. Само ще знаем къде е била намерена, не кой я е убил, макар и да го пише в писмото. 

- Може да е имало свидетел, няма как да сме сигурни. - отвърна Розан. - Да вървим да говорим с лекаря.

- Добре. Не виждам причина, но добре. 

Силиа и Розан пиеха чай. 
- Добра идея ли е да ги разтърсим малко? - попита принцесата. 

- Зависи какво имаш предвид. - отвърна Розан и отпи от чая си. 

- Да им дадем шанс сами да си признаят, например. - отвърна Силиа. - Да им изпратим писмо, че ако сами не си признаят, ще изпратим истината на Силиа. Отчаяните хора вършат отчаяни неща. 

- Това е опасно. - отвърна Розан. - Може да те нападне. Това може да изглежда като провокация от наша страна и да ги направи жертви. 

- Да ги направи жертви? Как по-точно? Аз просто съм анонимен загрижен човек, който знае какво са извършили и им дава шанс. Това какво те ще направят, след като научат, че ще получа информацията, не е мой проблем. - изрече Силиа. - Знам обаче, че няма да признаят. 

- Може би, обаче ни трябват свидетели. А ако извикаме такива нарочно, ще е ужасно съмнително. - отвърна Розан. - По-добре да не правим това. 

- Свидетелите ни не са надеждни. Една курва и две билкарки. - въздъхна Силиа. - Добре. Освен да се надявам на чудо и уникалните ми приятели да имат още малко акъл в главите, на друго не мога да се надявам. 

- По-добре така, отколкото да се случи нещо крайно и да не можем да го поправим. - въздъхна Розан. - Брат ти Сандреа нали имаше някакви отвари, които те карат да казваш само истината? Няма ли да помогне? 

- Серум на истината? - въздъхна Силиа. - Едва ли ще позволи да използвам още една за глупости. Преди бях взела, за да дам на робите си. Ще разберем, когато стане време да действаме. 

- А кога смяташ да е това? 

- След два дни. Върви в Шиера и се опитай да намериш още проститутки, които може да са виждали Ейда. Уведоми и онази, че ще трябва да я доведеш за кратко. - въздъхна принцесата. 

Розан кимна и излезе от вилата. Надяваше се тези жени да се съгласят, без да се налага да се сбогува с част от състоянието си.