Лятната вила на Силиа Фингел

- Да разберем дали наистина е така. - изрече Силиа. - Ще ти дам две задачи. Първата - отиваш на пристанището в Еритос и изискваш книгите, в които записват кои кораби са пристигали и отплавали през последния месец. Втората - ще обиколиш бардаците в Еритос, тук и Шиера. 

Розан вдигна ръце на нивото на гърдите си.
- Забави малко темпото, принцесо. - изрече тя. - Аз съм убиец, не шпионин. Да не мислиш, че ще ми дадат тези книги просто така? Също така, какво да търся в бардаците?

- Ще кажеш, че ще ги върнеш. Ако не - ще ги откраднеш после. - изрече Силиа, сякаш нямаше нищо лошо в това. - А в бардаците ще търсиш белокоса жена, с червеникави очи, няма, с родилен белег във формата на листо на рамото. - тя се замисли. - Мисля, че такъв беше. 

- Какво мислиш, че е станало? - Розан все още не знаеше какво да мисли. 

- Не знам. Ако се окаже, че не си е тръгвала от Еритос, а я няма, ще имаме причина да разследваме и да притиснем Аша и Силас. Ако си е тръгнала, ще призная, че прекалено много се вглъбих в книгата. - въздъхна принцесата. 

- Божества, в какво се забъркваме... - въздъхна Розан. - Добре, утре ще пробвам с пристанищата и бардаците, докато съм там. Пълна информация вероятно ще има до няколко дни. 

Силиа взе писалката и отвори на последната страница от книгата, която беше празна. Тя прокара една вертикална линия в средата, а най-отгоре една хоризонтална. В първата колона изписа "Силиа", а във втората "Аша и Силас".
- Да видим.

Розан се върна във вилата на Силиа. Лесно беше да вземе книгите от пристанищата. Те не им трябваха, тъй като бяха за предния месец и жената се съгласи да ги върне.
- Книгите от пристанищата. - изрече Розан и ги остави на масичката пред Силиа.

Силиа веднага взе едната и започна да я разлиства. Беше на пристанището в Еритос. Тя внимателно преглеждаше графата, в която пишеше накъде и откъде идват корабите. Принцесата въздъхна.
- Не е отплавала от Еритос. През последния месец на пристанището са пускали котви само кораби от Кросфайър Муунлайт и Шиера. Както и само за там са отплавали такива.

- Е, това не е нищо особено. Може от тук да са я изпратили. - сви рамене Розан. - Не мислиш ли, че гоним призраци?

- Може би. - отвърна Силиа, докато разглеждаше книгата от тукашното пристанище. Тя леко се намръщи. - Тук също няма кораби идващи или плаващи към непознати земи. 
Принцесата захвърли тази книга и взе тази на Шиера.
- Нещо от бардаците?

- Не е стъпвала жена с подобно описание в бардаците в Еритос. Тук също. За Шиера е някак спорно. 

- Някак спорно? - Силиа погледна Розан и прелисти книгата. - Какво трябва да значи това?

- Една от курвите сподели, че преди време е била с жена с описанието на Ейда на частно парти. Други ѝ казали, че била водена от мъж, макар и тя да не го е виждала. Курвата каза, че ѝ направило впечатление колко издръжлива била тази жена. Не показала особено възмущение от униженията, на които са били подложени.

Силиа въздъхна.
- Дали наистина е била тя? Нещо друго научи ли?

- Жена с описанието на Ейда е била продавана за кратко в един от бардаците, но после изчезнала и повече не се върнала. - отвърна Розан. - Никой не знае името ѝ, нито с кого е била. Мислиш ли, че може да е тя?

- Възможно. - отвърна Силиа и въздъхна. - Ейда не е напуснала Еритос, Розан. И в тази книга не е записано кораб да е отплавал към далечна земя.

- Няма ли частни пристанища? - попита Розан. - Ако са тръгнали от там?

- Частни пристанища има, но едва ли Милбърн ще има такова по тези земи. - Силиа изпъна глава назад. - Не е отплавала от Еритос, Кросфайър Муунлайт или Шиера. Не е в замъка на Афсол, но и не е в бардак. Какво може да е станало с нея?

- Предвид, че робствто в Еритос е забранено, не бих казала и че е робиня. Ако беше продадена като такава, сигурно щеше да стане през Арус, а той може би щеше да сподели. - отвърна Розан. - Лошо за момичето, но аз бих казала, че е мъртва.

Силиа си пое дъх.
- Добре, ще трябва да отида на работа. Ти какво ще правиш?

- Имам две поръчки. Ще се прибера по-късно. - отвърна Розан. - Ще го мислим после.
Жената реши да се заеме със задачите си. Нямаше представа от къде щяха да продължат това разследване.

Силиа въздъхна и стана от мястото си. 
- Дано съм права. Моля ви, божества, поне веднъж бъдете на моя страна. - изрече принцесата и се телепортира в Еритос.

Силиа влезе във вилата си и остави свитъка и кесията върху масичката. Принцесата взе книгата, която четеше и обърна на последната страница. Тя изписа три черти в своята колона. В тази на Аша и Силас имаше една - натопяването с опиум. Тя изписа още една - смъртта на Ейда.
- Какво изпускам? - проговори принцесата. - Защо биха те убили?
Тя отвори кесията и изсипа съдържанието ѝ върху масичката - медальона с буквата "Е" и ръкавел.
- Какво си направила, че да си заслужиш да те убият? - говореше си Силиа, докато си играеше с ръкавела.
И тогава си припомни онова, което Матилда бе казала преди време - белокоса жена и инициали С.К. Силиа застина. Възможно ли беше? Силас ли можеше да стои зад нападението ѝ? Белокоса жена можеше да бъде Ейда, инициали С.К - Силас Краунууд, но защо?
- Убили са те, за да те накарат да мълчиш? Вече има логика.
Принцесата изписа още една черта в графата "Аша и Силас" - нападението над нея. До написаното сложи въпросителен знак.
- Трябват още доказателства.
Силиа си спомни, че Джой донесе нещо от Ейда. Беше казала на Розан да го прибере. Тя стана от мястото си като попарена и отиде в библиотеката си. Не виждаше опаковано нещо по рафтовете си. Къде го беше забутала наемната убийца? Принцесата отиде до бюрото и започна да рови из единия шкаф. Не намери нищо, затова зарови в другия. И там откри пратката. Тя я извади и отвърза възлите на плата. Пред нея имаше писмо и кутия. Принцесата отвори кутията и вътре видя стотици илюстрации. Още от първата разбра, че е тя. Бяха леко подгънати, сякаш така трябваше да се гледат. Тя ги намести, подгъна още малко и започна да ги разлиства. Приличаше на движеща се картина. Силиа поклати глава. На илюстрациите ясно се виждаше, че е тя, не можеше да разпознае мъжът, защото беше само тяло без лице, но не помнеше подобно нещо. Дишането ѝ се учести, тя остави илюстрациите в кутията и с треперещи ръце отвори писмото. Започна да чете. От начало не беше интересно - историята на Ейда в Милбърн. После започна да чете истински интересни неща - Аша и Силас бяха любовници? Редовете по-надолу разкриваха престъпленията им. Принцесата не можеше да повярва на тези неща. Всичко това, защото Афсол трябваше да забремени тази жена?! Тя прибра писмото внимателно, сякаш най-малкото грешно движение можеше да го унищожи. Тя взе кутията с илюстрациите и писмото, след което отиде в хола. Сложи ги до масата при доклада и кесията.
- Значи заради това... - изсмя се тя.

Розан се прибра и завари Силиа на дивана, взираща се в някакви неща.
- Какво е това?