Лятната вила на Силиа Фингел

- То тя тази за какво ли става... - измънка под носа си Далия. - Освен да я отвличат, разбира се.

Силиа изсумтя.
- Защо въобще ѝ обръщаш внимание? 

- Не знам, заговори ме. - сви рамене Розан. 

Елвира скръсти ръце.
- А накъде да вървят? Нищо не правиш, за да разкараш онази жена. Наистина се превърнах в глупавата любовница! - извика отново Елвира.  

Далия се намеси.
- Защото другите имат елементарно възпитание, съответно отговарят, когато им бъде зададен въпрос. Знам, че ти е трудно да го разбереш.

- Ти си на първо място в сърцето ми и искам само да те предпазя. Не искам да пострадаш, излизайки с мъже от гняв. 

Арус отиде при Крисчън и лисичката.
- Имам оферта за вас, скъпи мои звънчета. - ухили се до уши търговецът.

Крисчън изгледа Арус из-под вежда, но не отговори.

- А ти защо се месиш? - обърна се тя към Далия.

- Не съм сигурна какво е "звънчета" и защо сме такива. - намуси се Нана. - Напоследък обаче офертите ти не завършват добре за мен.

- О, нима? До сега съм пострадала, излизайки с мъжа когото обичам. Гледай само какво стана. Той ме изгони от замъка си, за да угоди на милата си съпруга! Просто невероятно! Никой друг не ме е гонил, за да угажда на някого. - извика Елвира. Беше бясна. 

- Заради проклетника Арус се наложи да съм тук. Мълчах достатъчно, но вече ми е твърде трудно да понасям държанието ти. Чудно е все пак, че си ни удостоила с присъствието си, обикновено графикът ти не е ли доста по-запълнен с отвличания? 

- Не, тъпачко. Доста по-запълнен е с това как да намеря змийска отрова, за да тровя хора. Уви, ти отново си свършила всички количества из пазарите. - отвърна принцесата. - И щом имаш проблем с държанието ми, можеш да си ходиш. 

Арус поклати глава.
- Това не е от значение, прекрасна лисичке. - отвърна той. - Скоро смятам да организирам парти в Еритос и искам да ми помогнете с приготовленията. Разбира се, ще си платя подобаващо. - намигна той към Нана.

Далия се изсмя.
- Повярвай ми, пикло тъпа, не искам нищо повече от това да си тръгна и да не се налага да гледам противната ти мутра. Не съм запозната с отрови, това ли ползват върху теб обикновено похитителите ти? Всъщност, те са толкова много, че е трудно да запомниш какво са ползвали всички от тях, разбираемо е.

Афсол тежко въздъхна.
- Виж, не исках, но ако се замислиш... така беше най-добре. Вие не се понасяте, карате се на всяко парти. Можеш ли да си представиш какво щеше да е, ако живеехте под един покрив? Щеше да е ежедневие. 

- Защо се налага и аз да участвам в това? Не съм по тези работи, както знаеш. Предпочитам да присъствам на приеми, не да ги организирам. 

- Изходът е натам, противна краво. - изрече Силиа е посочи към пътя. - Пътят до имението на Арус не е много дълъг, ще се оправиш. 

- За разлика от теб, аз не съм глупачка. Кой знае колко от "враговете" ти се спотаяват около тази къща, дебнейки те. Не бих рискувала да се прибера сама, може да вземат да ме отвлекат. - с подигравателен тон продължи Далия.

Елвира скръсти ръце.
- И вместо да я изпратиш във вилата си или на майната ѝ, реши да изгониш мен? - повиши тон тя. - Много добре се държиш с жената, в която уж си влюбен. Но нормално, те женените така постъпват с глупавите си любовници.