Лятната вила на Силиа Фингел

- Аз не съм падарин. Къде бих се сложила, хмм... Може би към онези, на които не им пука достатъчно за проблемите на повечето. - отвърна жената.

Афсол се върна при останалите.
- Да си ходим. - изрече той.

- Добре. - изрече Сандреа.
Афсол телепортира себе си, Аша, Силас и Сандреа обратно в замъка си. 

Елвира изсумтя. Не знаеше как да възприеме чувствата на Афсол, както и безумната му причина да се ожени за Аша. Маркизата реши да се прибира. 

Дейвид пожела лека вечер на който бе останал, след което си тръгна.

Адриан кимна леко.
Това поне беше отговор, който разбираше.
— Честно казано, това звучи като доста мирен начин на живот.
Отпи от коктейла си.
— Повечето хора, които срещам напоследък, изглеждат силно мотивирани да се намесват в чуждите проблеми.
Кратка пауза.
— Или да ги създават.
Погледът му обходи басейна.
Не беше трудно да намери примери.
После отново се обърна към Розан.
— Предполагам, че затова успяваш да организираш подобни събирания.
Лека усмивка.
— Не изглеждаш като човек, който се впечатлява лесно.
След кратка пауза добави:
— Което вероятно е задължително качество, ако редовно събираш на едно място луди, идиоти и неразбрани.  

Силиа се обърна към Розан и Адриан.
- Съжалявам, че ви прекъсвам, но партито приключи. Имам да разчиствам това място.

Адриан погледна към Силиа.
После към басейна.
После към почти празните чаши по масите.
Изглеждаше, че наистина беше краят.
— Напълно разумно.
Той се изправи от шезлонга и остави чашата си на най-близката маса.
— Благодаря за гостоприемството.
Кратка пауза.
Поглед към Розан.
— И за организацията.
След това леко кимна към двете жени.
— Приятна вечер.
Без особена драма, Адриан прибра нещата си и се насочи към изхода.
Честно казано, партито беше минало значително по-спокойно, отколкото очакваше.
Което вероятно означаваше, че следващото ще компенсира. 

- Този беше наистина странен. - въздъхна Розан и се обърна към Силиа. - После ще разчистим, сега ела тук. 

Силиа изпи коктейла си и се доближи до басейна, сетне влезе вътре. 
- Какво искаш? 

- Не мислиш ли, че е време за малко релаксация? - многозначително се усмихна Розан. - Искаш ли да разпуснеш малко? 

- Опиум ли ще ми предлагаш? - изсмя се Силиа. 

- Нямаше да ти дам, дори и да ме умоляваше. - сериозно отвърна Розан, сетне доближи Силиа и повдигна брадичката ѝ. - Нещо по-хубаво.
Тя се заигра с предните връзки на горнището на Силиа, сетне ги развърза и го отстрани. 

- Това ще започне да ти става навик. - изрече Силиа.

- Нямам против, стига да ти харесва. - изрече жената и близна едното зърно на Силиа.
Ръката ѝ погали корема ѝ, сетне се плъзна в долнището на банския и откри клитора ѝ. 

Силиа изстена и се хвана за перилата на басейна. Розан беше права. Тази част ѝ харесваше, но когато трябваше да стигне до още по-хубавата, всичко се прецакваше. Чувстваше се ужасно задето иска подобна близост само от Крисчън. 

Розан се подсмихна и спря заниманието си. Тя вдигна единия крак на принцесата върху рамото си и с едната си ръка се хвана за перилата, а другата веднага зарови в долнището на Силиа. Пръстите ѝ откриха женствеността ѝ и започнаха да я разтриват, след което рязко проникнаха в нея. 

Дъхът на Силиа секна от внезапните действия на Розан. Принцесата прехапа устни и изпъна глава назад. Това наистина ѝ доставяше удоволствие. 

На Розан ѝ харесваше да гледа доволното изражение на принцесата. Вярно, надали щеше да стигнат по-далеч от това, но и с това щеше да се задоволи. Тя забърза темпото си и устата ѝ отново засмука едно от зърната на Силиа. 

Силиа изстена по-силно. Движенията на Розан щяха да я докарат до края.
- Ще свърша. - изстена тя, усещайки засилващите се приятни тръпки ниско в корема си. 

Розан се подсмихна. Тя знаеше колко е важно да поддържаш същото темпо и поза, когато ти кажат, че ще свършат. Тя продължи да се движи в Силиа, както до сега и усети как стените на влагалището ѝ започват да пулсират около пръстите ѝ.

Стенанията на Силиа станаха по-накъсани, по-силни. Принцесата за кратко погледна напред, сетне отново изпъна глава назад. Гърбът ѝ започна да се извива назад, след което напред няколко пъти, когато свърши. Стенанията ѝ излизаха като сумтене. Стараеше се да не е много шумна, наистина не искаше никой да ги чуе.

Розан усети силно пулсиращата женственост на Силиа около пръстите си. Въпреки оргазма, който бе получила, жената продължи да се движи в нея дори и след като той премина. Тя спря след като принцесата се поуспокои. 
- Когато имаш нужда от това, винаги можеш да ме потърсиш. Не бих ти отказала. - изрече наемната убийца и целуна устните ѝ. 

Силиа не знаеше какво да каже. Това беше най-близкото до секс, което можеше да има. Не можеше да се разбере. Защо позволяваше това, но не и останалото? Не искаше и Розан да започне да таи надежди.
- Не знам защо го правиш, нито дали е добра идея да продължава. 

- Няма да прекрача границите ти. - изрече жената. - Страх те е, че може да се влюбя? Вярно, че не можем да контролираме чувствата си, но това не е проблем, за който трябва да се притесняваш. В момента, в който подновиш отношенията си с Крисчън, това приключва. Тогава ще имаш истински пълноценни сексуални отношения.