Лятната вила на Силиа Фингел

Афсол изсумтя и удари стената. Стисна очи от болка, сетне изстена. Чудесно му вървеше. Щеше ли да си оправи отношенията с Елвира изобщо? Той реши да остане тук още малко, след което щеше да се върне при останалите. 

Розан се огледа. Този защо пък защо да говори с нея? 
- Не съм присъствала на много от тях, но предполагам, че да. Сигурно е трудно да го приемеш. 

Блейд реши, че е време да си вървят.
- Вдигай си задника, съпруже и се извини на Силиа за думите си от по-рано, след което ще си вървим. 

Адриан леко повдигна вежда.
— Трудно е силна дума.
Отпи от коктейла си.
— По-скоро беше... объркващо.
Кратка пауза.
— Когато пристигнах на първото парти, си мислех, че човекът има някакъв проблем с мен.
Поглед към мястото, където преди малко беше Каво.
— После разбрах, че има проблем с всички.
Още една пауза.
— Това беше странно успокояващо.
Той се облегна назад на шезлонга.
— А ти как успяваш да го търпиш? Или просто си развила естествен имунитет?  

Розан трябваше да приеме, че този е нов и все още не познава всички.
- Както казах, аз не присъствам на тези партита често. Пък и не съм като повечето - нямам дракони, нито се срещам с тях често. Въпреки това, знам за държанието на Каво. Одобрявам ли го? Не. Пука ли ми? Стига да не ме засяга. Не се е случвало да ме закача, затова мога да кажа, че аз лично нямам проблем с него.

- Извинявай, шибана мръсницо, че съм прав и представа си нямаш ко те чака кат са върнеш при мене. - изрече Конър срещу Силиа, след което стана и тръгна към изхода. 

Блейд извъртя очи. Конър определено си го просеше.
- Не се обиждай от думите му, Силиа. Никога не знае какви ги говори. 
Той пожела лека вечер на останалите, след което настигна Конър, стисна го за ръката и ги телепортира обратно в Еритос.

Адриан кимна леко.
Това поне беше честен отговор.
— Справедливо.
Отпи от коктейла си.
— Всъщност и аз съм на подобно мнение за повечето хора.
Кратка пауза.
— Ако не ми създават проблеми, обикновено не виждам причина да им създавам аз.
Погледът му за момент обходи останалите край басейна.
После се върна към Розан.
— Макар че в случая с Каво започвам да разбирам защо останалите изглеждат толкова облекчени, когато си тръгне.
Лека пауза.
— Ти поне изглеждаш като човек, който избягва подобни ситуации по професионални причини.
Поглед към нея.
— Или просто не обичаш излишния шум?

Серена реши да се прибира. Скандалите както винаги не бяха подминали и това събиране, но момичето дочу по едно време, че Арус смята да организира нещо в Еритос. Надяваше се там всичко да мине гладко, макар и да изпитваше силни съмнения. Поне нямаше да ги остави гладни, както правеше нещастната узурпаторка. Тя пожела лека вечер на останалите и се телепортира в дома си.

Арус пожела лека вечер на всички, след което си тръгна с Далия, която вече начиташе задето я бе довел тук, както и Крисчън.

Нана отказа да се прибира заедно с търговеца и наемния убиец, затова си тръгна сама. Не беше сигурна колко точно далеч е тази къща от нейната, но след като имаше истинската си форма, нямаше от какво да се притеснява.

- Че не обичам хора като Каво, хммм, може би. Не че са шумни, просто са досадни. - сви рамене Розан. - Да го избягвам по професионални причини? Не избягвам нищо, просто не ми се е случвало да водя разговори с този човек.

Юки извъртя очи. Тези както винаги бяха пълни идиоти. Лисицата пожела лека вечер, след което използва камъка си за телепортация, за да се прибере.

Силиа си отдъхна. Тези най-сетне се бяха разкарали. 

Адриан кимна леко.
Това звучеше разумно.
— Всъщност това е доста здравословен подход.
Отпи от коктейла си.
— Повечето хора имат странния навик да превръщат чуждите проблеми в свои.
Кратка пауза.
— После се чудят защо са нещастни.
Погледът му се спря за миг върху басейна.
После обратно към Розан.
— Значи просто си вършиш работата и избягваш излишните главоболия.
Кимна леко.
— Харесва ми.
Няколко секунди мълчание.
— Макар че сега съм любопитен.
Поглед към нея.
— Ако не идваш често на такива събирания, какво те доведе на това? Басейнът или хората?

Розан се учуди. Тия да не бяха слънчасали нещо? 
- Аз бях тази, която организира партито. Относно причината, лято е, в такива хубави дни хората разпускат, нали? Защо да не организирам нещо такова? Все някой щеше да го направи. - сви рамене жената.

Адриан замръзна за секунда.
После бавно повдигна вежда.
— Ти организира партито?
Кратка пауза.
Поглед към басейна.
После към гостите.
После обратно към Розан.
— Това обяснява защо всичко изглежда организирано.
Отпи от коктейла си.
— Бях останал с впечатлението, че просто съм попаднал на случайно струпване на хора и една природна катастрофа на име Каво.
За първи път от началото на разговора на лицето му се появи сянка на усмивка.
— В такъв случай благодаря за поканата.
Кратка пауза.
— И за факта, че басейнът е единственото нещо тук, което се опитва да удави хората.
Погледът му се плъзна към водата.
После обратно към нея.
— Макар че сега съм любопитен. След като ти организираш подобни събирания, как успяваш да убедиш толкова различни хора да дойдат на едно място и да не се избият? Защото от това, което видях досега, изглежда като доста амбициозна задача.

Розан въздъхна.
- Доколкото ми е известно, едни и същи хора посещават партитата всеки път. Щом не са се избили на други партита, значи няма да се избият и на това. За съжаление на някои, разбира се. - отвърна жената. - Всички се карат, не знам дали често се нападат, но толкова. 

Лилит реши да си върви. Жената пожела лека вечер на всички, след което тръгна към имението на Арус.

Евдемия също реши да се прибира. Не можеше да повярва, че Каво не я бе дразнил с простотиите си. Елфката пожела лека вечер на всички и се телепортира обратно в замъка си. 

Адриан кимна леко.
Това звучеше доста по-правдоподобно.
— Значи тайната е ниски очаквания.
Отпи от коктейла си.
— Честно казано, започвам да виждам логиката.
Кратка пауза.
— Първото парти, на което дойдох, ме накара да си мисля, че всички тук са напълно луди.
Поглед към басейна.
— Сега подозирам, че просто сте свикнали един с друг.
Той се облегна назад.
— Което вероятно е по-страшното обяснение.
За миг огледа събралите се гости.
— Макар че трябва да призная, очаквах повече напрежение между хора, които очевидно не се харесват особено.
Лека пауза.
— Но предполагам всеки е достатъчно зает със собствения си живот, за да не превръща всяка кавга във война.
Това поне му звучеше разумно.
И значително по-зряло от половината неща, които беше чул на първото парти.

Катрин също реши да си върви. Тя благодари за партито, след което пожела лека вечер на всички и си тръгна. 

Розан се изсмя.
- Те повечето са напълно луди. Други са пълни идиоти. Трети са неразбрани. Обаче да, явно всички са свикнали един с друг.

Адриан се засмя тихо.
За пръв път от началото на разговора звучеше искрено.
— Това е най-честният отговор, който съм чул днес.
Отпи от коктейла си.
— И вероятно най-точният.
Погледът му обходи събралите се край басейна.
— Луди, идиоти и неразбрани.
Кратка пауза.
— Сега когато го формулира така, започвам да се чудя в коя категория попадат останалите.
После погледна към Розан.
— А ти в коя се поставяш?
Леко повдигане на вежда.
— Или си човекът, който трябва да следи останалите да не подпалят имението?


 

Халон реши да си върви. Той пожела лека вечер на всички, след което си тръгна.