Лятната вила на Силиа Фингел

- Не, но бях в абсолютна мизерия. Което е по-лошо. - извъртя очи лисицата.

- Бил съм и в двете ситуации и определено бих поспорил относно това. - отвърна Крисчън.

- Пиехме коктейли и се наслаждавахме на хубавото време, какво се прави около басейн? - обърна се Розан към Лилит. 

Лилит се подсмихна.
"Край басейн става и хубав секс.", отвърна жената. 

"Да, и то за малко щеше да се случи.", помисли си Розан.
- Така е, но не знам защо говориш за това. 

"Дървото си пада по жени, ти също, знам ли ви." 

- И? - скръсти ръце Силиа. - Това непременно означава, че ще спя с Розан ли? Не сме всички като теб, Лилит. 

Розан въздъхна нарочно.
- Аз не бих те върнала, но знам, че нямам шанс.

"Няма да ти хареса. Пробвала съм я и знам. Не става."

Розан се засмя.
- Преди да се съглася трябва да съм пробвала, нали?
"Е, почти успях. И честно казано, не виждам къде си видяла дърво.", помисли си Розан. 

- То тя тази за какво ли става... - измънка под носа си Далия. - Освен да я отвличат, разбира се.

Силиа изсумтя.
- Защо въобще ѝ обръщаш внимание? 

- Не знам, заговори ме. - сви рамене Розан. 

Елвира скръсти ръце.
- А накъде да вървят? Нищо не правиш, за да разкараш онази жена. Наистина се превърнах в глупавата любовница! - извика отново Елвира.  

Далия се намеси.
- Защото другите имат елементарно възпитание, съответно отговарят, когато им бъде зададен въпрос. Знам, че ти е трудно да го разбереш.

- Ти си на първо място в сърцето ми и искам само да те предпазя. Не искам да пострадаш, излизайки с мъже от гняв. 

Арус отиде при Крисчън и лисичката.
- Имам оферта за вас, скъпи мои звънчета. - ухили се до уши търговецът.

Крисчън изгледа Арус из-под вежда, но не отговори.

- А ти защо се месиш? - обърна се тя към Далия.

- Не съм сигурна какво е "звънчета" и защо сме такива. - намуси се Нана. - Напоследък обаче офертите ти не завършват добре за мен.

- О, нима? До сега съм пострадала, излизайки с мъжа когото обичам. Гледай само какво стана. Той ме изгони от замъка си, за да угоди на милата си съпруга! Просто невероятно! Никой друг не ме е гонил, за да угажда на някого. - извика Елвира. Беше бясна. 

- Заради проклетника Арус се наложи да съм тук. Мълчах достатъчно, но вече ми е твърде трудно да понасям държанието ти. Чудно е все пак, че си ни удостоила с присъствието си, обикновено графикът ти не е ли доста по-запълнен с отвличания? 

- Не, тъпачко. Доста по-запълнен е с това как да намеря змийска отрова, за да тровя хора. Уви, ти отново си свършила всички количества из пазарите. - отвърна принцесата. - И щом имаш проблем с държанието ми, можеш да си ходиш. 

Арус поклати глава.
- Това не е от значение, прекрасна лисичке. - отвърна той. - Скоро смятам да организирам парти в Еритос и искам да ми помогнете с приготовленията. Разбира се, ще си платя подобаващо. - намигна той към Нана.

Далия се изсмя.
- Повярвай ми, пикло тъпа, не искам нищо повече от това да си тръгна и да не се налага да гледам противната ти мутра. Не съм запозната с отрови, това ли ползват върху теб обикновено похитителите ти? Всъщност, те са толкова много, че е трудно да запомниш какво са ползвали всички от тях, разбираемо е.