Лятната вила на Силиа Фингел

- Просто си говорим. Аз съм тази, която не разбира защо винаги реагираш така агресивно всеки път, когато просто реша най-добронамерено да те поздравя. - мигна с очи лисицата. - Предполагам не си взела нужната си доза опиум, но не смятам, че е честно останалите да бъдем потърпевши от това. Не сме виновни ние, все пак.

Лилит се обърна към Аша и Силас.
"Защо не доведохте онова момиче с вас? Имаше лятно парти в моята вила, не я доведохте. Ти, драга, организира парти с костюми и тя пак не беше там. И сега отново я няма." 

Адриан го наблюдава известно време.
Честно.
Наистина се опита да разбере какво казва.
После се отказа.
— Виж, Каво.
Кратка пауза.
— Подозирам, че току-що ме обиди.
Отпи от коктейла си.
— Но нямам достатъчно доказателства.
Поглед към останалите край басейна.
— Някой води ли си записки или всички просто се преструват, че разбират?

- Безкрайно вдъхновен съм от щедростта ти. - подигравателно отвърна Крисчън.

Силиа се изсмя.
- Уникален поздрав, няма що. Предвид всичките тези хора тук, защо изобщо говориш с мен като много добре знаеш, че това до никъде не води? 

Серена поклати глава в отрицание, макар и да не разбираше как този не схваща какво намеква Каво, при все, че в момента клатеше пениса си почти в лицето му.
- Обикновено така правим. - потвърди тя.

Каво говори.
- Але ти нещо гьонсурат си май бе господине. - тъжливо каза Каво че тоз ней добре завалията.

Аша тежко въздъхна и на лицето ѝ се изписаха разочарование и тъга.
- Ейда пожела да се върне в Милбърн. - отвърна принцесата. Беше по-добре всички да знаят. - Има болна майка, твърде дълго остана тук. 

- Това изобщо не е така. Говоря си и с Лилит, при това доста по-често, отколкото с теб. Тя поне е приятен събеседник, не разбирам на теб какъв ти е проблема. - изсумтя Нана.

Елвира ядно въздъхна.
- И Ейда забрави да ви вземе със себе си? Каква пропусната възможност. 

Адриан погледна Каво.
После към Серена.
После пак към Каво.
Кратка пауза.
— Започвам да разбирам защо всички тук изглеждат толкова спокойни.
Отпи от коктейла си.
— В един момент просто приемаш, че някои природни явления не могат да бъдат обяснени.
Поглед към Каво.
— А що се отнася до това дали съм гьонсурат...
Кратка пауза.
— След първата ни среща ми се наложи да гледам как размахваш пениса си и крещиш за коне в едно и също изречение.
— Мисля, че вече съм доказал издръжливостта си.

"Че изобщо си жива.", помисли си Силиа.
- Щом е по-добър събеседник си говори с нея, не с мен. - отвърна принцесата. 

Каво говори.
- Але господине нищо не си са доказал ве да са докажиш тряа да зимаш една яка курва и да я помпиш яко в гъзарете да и го буташ яко в гракляна напрао да са дави с кереча ти ве. - обясливо каза Каво.

- Разбира се, че ще го направя. Просто дойдох тук, защото забелязах, че сме обякли почти един и същ модел бански и се заинтригувах. Нищо повече. - сви рамене лисицата.

Аша въздъхна.
- Нямаше как да тръгнем с нея, госпожице Елвира. Моята... задача още не е изпълнена. - отвърна принцесата. 

Далия извъртя очи. Арус щеше да си плати, задето я подмами на дойде на събиране във вилата на долната пикла. Жената си взе коктейл.

Силиа изобщо не разбираше логиката.
- Какво изобщо има едното с другото? Ако бях облякла друг цвят различно ли щеше да е? 

- Дори и за нещо толкова елементарно, с теб просто не може да се говори! - начумери се Нана. - Просто се зарадвах, когато видях, че изглежда имаме еднакъв вкус за облекло, но ти отново се държиш ужасно с мен.

- О, да. Задачата да откраднеш бебе от Афсол, как да забравим? 

Силиа се засмя.
- Определено нямаме еднакъв вкус за облекло. Това за мен е бански, за теб вероятно е ежедневно облекло.