Лятната вила на Силиа Фингел

Дейвид забеляза, че на тоя Силас му има нещо.
- Добре ли си? Преди малко изглеждаше така, сякаш ти е лошо. - обърна се той към принца.

- Това го знаехме още от таверната и разговора с Орландо. - отвърна Крисчън. - Така или иначе е въпрос на време, би било по-лесно, ако Арабела желаеше да разкрие клиентите си, но предполагам, че бизнес като нейния оцелява, пазейки анонимността им. - въздъхна той.

Силас вдигна поглед към този мъж.
- Да. Не обичам да стоя много на слънце, никога не съм бил на подобно събиране, изглежда не ми понася. 

Дейвид сбърчи вежди. Та тоя седеше на сянка. Мъжът сви рамене, нямаше за какво да го разпитва.
- Тогава е по-добре да не пиеш много алкохол. По-добре студена вода или лимонада. 

Каво киризи крадливия бутурник сигура тоз черния щеши сия да краде.

Аша нарочно стана и отиде да налее вода за Силас. Тя сложи няколко кубчета лед и се върна при него.
- Ето, това ще те ободри. - изрече тя и му подаде чашата. 

Силас знаеше, че това е театър и благодари на Аша, сетне отпи няколко глътки от студената вода. 

Силиа въздъхна. На нея също ѝ трябваха контакти в Шиера, а проклетата Леона никога нямаше да ѝ свърши услуга. Тая жена беше много добър шпионин. Бързо щеше да разбере каквото я интересува, но уви, никога нямаше да се съгласи да работи с принцесата. 

Катрин отиде да си вземе един коктейл. Бяха доста вкусни. 

Афсол въздъхна.
- Представях си го по много по-романтичен начин, но изглежда така ще е. - изрече принцът. - Този брак с Аша ще е изпитание за нас, защото аз също съм влюбен в теб, вироглаво същество такова. 

Елвира зашлеви Афсол. Този подиграваше ли се с нея? 
- Ти чуваш ли се? Казваш ми това, за да ти повярвам и да не смея да бъда с други, нали? 

Афсол разтри бузата си.
- Не. Казвам ти го, защото е самата истина. - изрече той. - И сега нещата станаха по-сложни. Знам, че не мога да ти държа сметка, но и не искам да те загубя. А след онзи Седрик имам чувството, че точно натам вървят нещата. 

- Защо организира това щом няма да говориш с гостите си? - Силиа попита Розан и отпи глътка от алкохолната бомба, която си създаде. 

- Изглеждат спокойни за сега и се забавляват. - сви рамене жената. - Пък и не е ли по-добре така? Насъбрали сме се край басейн, времето е хубаво, колко повече ти трябва от приятна релаксация? 

Нана се обърна към наемния убиец. 
- Както казах, изпрати ме нарочно там, знаейки че е ужасно място.

- Приятна релаксация? Изглежда имаме коренно различни представи за това. - изрече принцесата.
Трябваше някак да изтърпи тоя цирк. 

- Честно казано, предупредих те, че е ужасно място. - невъзмутимо отвърна Крисчън.

- Дори не ми плати, както беше обещал! Какво беше това, ако не подигравка? 

Розан се усмихна.
- А как си представяш ти релаксацията? 

- Имах най-доброто намерение да ти платя. - отвърна Крисчън. - След това ти обаче по някаква причина сметна за нужно да споделиш за случилото се с други. 

- Можехме да се наслаждаваме на коктейли и хубаво време и без да има двадесет души в двора ми. - тихо отвърна Силиа. - Толкова зле ли беше онзи ден край басейна? 

Розан се засмя, спомняйки си случилото се.
- Не, разбира се. Ти обаче изгуби баса и партито се организира. - отвърна жената. 

- Направих го, защото ме заключи в онази долнопробна таверна! - намуси се Нана. - Това също беше подигравка! 

- Беше просто шега. Нито за момент не си била в опасност там. - невъзмутимо отвърна Крисчън.

Лилит се доближи до двете.
"О, какво сте правили край басейна?", полюбопитства тя.