Лятната вила на Силиа Фингел

Далия извъртя очи. Арус щеше да си плати, задето я подмами на дойде на събиране във вилата на долната пикла. Жената си взе коктейл.

Силиа изобщо не разбираше логиката.
- Какво изобщо има едното с другото? Ако бях облякла друг цвят различно ли щеше да е? 

- Дори и за нещо толкова елементарно, с теб просто не може да се говори! - начумери се Нана. - Просто се зарадвах, когато видях, че изглежда имаме еднакъв вкус за облекло, но ти отново се държиш ужасно с мен.

- О, да. Задачата да откраднеш бебе от Афсол, как да забравим? 

Силиа се засмя.
- Определено нямаме еднакъв вкус за облекло. Това за мен е бански, за теб вероятно е ежедневно облекло. 

Лиреа стоеше с чаша в ръка и наблюдаваше развиващия се хаос с изражението на човек, който вече е напълно напуснал психически ситуацията.
Някъде зад нея хора се караха.
Някъде пред нея Каво размахваше гениталии като дипломатически аргумент.
Някъде вляво някой вече звучеше така, сякаш е на ръба да започне бой.
Тя отпи спокойно от питието си.
— Честно казано, започвам да уважавам факта, че Еритос оцелява като кралство въобще.
Кратка пауза.
— Това общество функционира изцяло на магия, алкохол и колективно отричане.
После погледът ѝ се плъзна към Каво за секунда.
— И може би много ниски стандарти за обществено поведение.

Афсол въздъхна.
- Дами, няма смисъл да спорите на тази тема. - обърна се той към Аша и Елвира.

- Съжалявам, ще спра. - изрече Аша и отпи от коктейла си. 

Елвира се изсмя.
- Колко покорна женичка, как да не искаш да останеш женен за нея? - изрече жената и отпи от питието си. Трябваше да сложат по-силен алкохол. 

Нана се изкикоти.
- За щастие, ежедневното ми облекло струва доста повече от това. - отвърна тя. - Но е нормално, тук е почти постоянно топло и приветливо. За разлика от Еритос. 

Силиа сви рамене.
- Това не ме засяга. - изрече принцесата и доплува до Розан.

Арус изцъка с език.
- Имат само един недостатък. Не спират да се карат. - въздъхна търговецът. - Наистина не разбирам какво толкова не могат да се разберат вече толкова време.

Афсол стана от мястото си и доближи Елвира.
- Може ли да поговорим насаме? 

Нана дочу думите на Арус и се приближи до него и наемния убиец.
- Както всички виждате, аз не съм сторила нищо. Тя е тази, която се нахвърля върху мен всеки път с обиди и ужасно отношение. Защо въобще си я поканил и нея? - изсумтя лисицата.

- Защо? Нима има нещо, което милата ти съпруга не бива да научава? 

- Това всъщност е нейният дом. - невъзмутимо отвърна Крисчън. - Арус е бил поканен изглежда, ние - не.

Силиа дочу думите на лисицата.
- Обиди? И с какво по-точно те обидих и тоя път? - изрече тя. 

- Не, просто ще е по-удобно да говорим на спокойно място. - отвърна принцът. 

Подигравателната усмивка на лицето на Нана застина, чувайки думите на наемния убиец.
- Не предполагах, в такъв случай нямаше да се съглася да дойда. - тя се обърна към Силиа. - Да не мислиш, че съм глупава? Отново се подиграваше на професията ми. 

Силиа махна с ръка. Тая съвсем се беше побъркала.
- Интересно кога ли го споменах? Вероятно опиумът вече започва да ми действа, защото това не го помня. Също така, не съм канила Арус. Като цяло аз, - натърти тя на аз. - никого не съм канила. Не съм си изпила мозъка толкова, че да допусна грешката да организирам парти за пореден път. 

- Честно казано, не съм бил поканен и аз. - потвърди Арус. - Но предположих, че след като Лилит е получила покана, няма да боли да я сподели с останалите живущи в дома ми. - засмя се търговецът.

Адриан замълча за няколко секунди.
После бавно остави чашата си на масата.
— Каво.
Кратка пауза.
— Това е третият път, в който използваш едно и също обяснение.
Поглед към него.
— Започвам да подозирам, че това е единственото, което знаеш.
Отпи от коктейла си.
— И честно казано, ако това е върхът на житейския ти опит, започвам да разбирам защо плачеш толкова често.

Силиа разтърка чело с ръка. Определено трябваше да забрани на Розан да организира партита в собственостите ѝ.

- Защо се преструваш на невинна? - присви очи Нана. - Това с опиумът е факт, всички видяхме доказателствата, не съм виновна за проблема ти. Ти беше тази, която твърдеше, че банският е ежедневното ми облекло, намеквайки подигравателно за професията ми. Отдавна ви казах и на двамата, - тя хвърли поглед и към Силиа, и към наемния убиец. - че повече няма да позволя да се подигравате с мен и да ме унижавате.

Сандреа се доближи по-близо до басейна.
- Още ли употребяваш? Помолих те да се подложиш на лечение.