Лятната вила на Силиа Фингел

Очите на Силиа се разшириха. Розан нямаше ли да спре с това?
- Не си се шегувала с това?

- Не. - отвърна жената. - Нали каза, че искаш парти само двете? Казах ти какво би означавало това за мен и ти се съгласи само и само да не организирам другото. - измрънка Розан накрая.

- Така е, но...
Силиа си пое дъх. Преди опитваше с мъже и не стигаше доникъде, с жена можеше ли да ѝ се получи?

- Отмяташ се от думата си?
Розан повдигна брадичката ѝ с пръст. Усмивката не слизаше от лицето ѝ.
- Не искаш партито, не искаш и това. - изрече тя и лицето ѝ се доближи до това на Силиа, сетне доближи ухото ѝ. - Трябва да направиш своя избор. 

Силиа преглътна. И двете неща звучаха зле, нито едното не беше по-малкото зло. Принцесата прокле късмета си. Трябваше да каже нещо друго, не да се съгласява на това.

- Приемам мълчанието ти за съгласие на твоето предложение. Парти само между нас. Точно тук и точно сега. 
Розан впи устни в тези на Силиа. Едната ѝ ръка мина зад врата ѝ и развърза връзките на горнището на банския ѝ.

Силиа тихо изстена. Трябваше да спре да пие, трябваше да спре и да се съгласява на глупости. Тя опита да се намеси в плановете на Розан да я съблече, но другата жена отблъсна ръката ѝ.

- Мога и сама, не се притеснявай. - усмихна се Розан. 
Ръката ѝ се плъзна по гърба на Силиа и напипа другите връзки на банския ѝ. Развърза и тях и горнището падна между двете.
- Така е доста по-добре. - изрече жената и с пръст погали външната страна на гърдите на Силиа. Гърдите ѝ се вдигаха и отпускаха необичайно за спокоен човек. - Изглежда ти също се вълнуваш от предстоящото. Аз също.
Жената се приведе и засмука едното зърно на принцесата, а между пръстите си масажираше другото.

Силиа изненадано извика. Надяваше се никой да не е чул. Надяваше се никой да не ги види. Очите ѝ се разшириха, когато осъзна, че все още са навън. 
- Да влезем вътре. 

Розан спря за секунда със заниманието си и вдигна глава към Силиа. 
- Защо? Вилата ти има ограда, кой ще ни види тук? Пък и ти си в собствения си дом, ще правиш каквото искаш, не е ли така? 

Силиа едва потисна стона си, когато Розан отново засмука зърното ѝ.
- И все пак. Някой може да дойде, някой може да ни чуе. - изсъска принцесата.

Смехът на Розан излезе през носа като пръхтене. Не разбираше от какво се притеснява Силиа. 
- Тогава ще трябва да се стараеш да си тиха. Аз мога да бъда каквато пожелаеш, но не мога да контролирам силата на гласа ти.
Жената съвсем леко шареше из корема на Силиа, след което ръката ѝ се спусна към долнището на банския.
- Не разбирам този бански-пола, но е страхотен. Стои ти добре.
Ръката на Розан се плъзна в долнището и откри клитора на Силиа, сетне започна да го разтрива с пръсти. Широко се усмихна, когато ръката ѝ започна да се навлажнява.
- Наистина не трябва да те е срам от това колко ти харесва това, което ти се случва. Тялото ти копнее за ласки, събира страст в себе си, но ти поради някаква причина избираш да убиеш всичко това. Защо?

Силиа тихо стенеше. Не знаеше как да отговори на Розан, защото тя самата не знаеше отговора. Вярваше, че е заради любовта ѝ към Крисчън, но така ли беше наистина?
- Не говори... за това. - изстена принцесата, когато Розан притисна по-силно клитора ѝ.

- Много си свенлива относно това. От какво те е страх? Че ще гледат на теб като на курва? Че Крисчън няма да те пожелае повече, ако си била и с други? - Розан спря за миг. - Да има късмета. Предвид славата му с жените по тези земи, той е последният, който трябва да ти държи сметка за това.
Розан реши да спре. Тя стана от шезлонга и съблече роклята си, защото ѝ пречеше да си сложи ремъците.
- Докато аз се приготвям, обърни се с лице към облегалката на шезлонга.

Силиа посегна към коктейла си и го изпи на един дъх, след което стана и се обърна с лице към облегалката. Не трябваше ли вече да спре с това? Защо продължаваше?

Розан намести и последния кожен ремък, след което закачи дилдото в средата. Подсигури го и седна зад Силиа. Ръката ѝ нежно галеше гърба ѝ. Принцесата имаше наистина красиво тяло, а дългите ѝ крака бяха черешката на тортата. Ръцете ѝ спряха върху долнището на банския и Розан го дръпна надолу. След като го съблече, тя го остави до горнището. Едната ѝ ръка стисна едната ѝ гърда, а другата намери женствеността ѝ.
- Още малко. - изрече Розан и избута Силиа леко напред.
С главичката на дилдото масажираше отвора на влагалището ѝ. 

Силиа изстена и облегна ръце на облегалката, след което зарови лице в тях. Искаше това да продължи, беше твърде възбудена, за да спре, но на върха на езика ѝ седяха думите, които щяха да прекратят всичко.
- Спри! - извика принцесата и вдигна глава. - Моля те, спри. Не мога... 

Розан спря веднага. Беше ѝ ясно, че това ще се случи, но не можеше да я вини.
- Добре, няма да продължавам. - изрече жената. - Добре ли си?

- Не. - отвърна принцесата. 
Сега беше ужасно разочарована, че това няма да продължи. Тялото ѝ искаше освобождение.
 

- Възбуди се силно и сега тялото ти направо изгаря. Докато си пробвала да спиш с други, те поне докарваха ли те до оргазъм по друг начин?