Лятната вила на Силиа Фингел

Силиа стоеше в средата на малкия си хол вече няколко минути. Не можеше да повярва какво ѝ се бе случило. Принцесата побърза да спусне завесите на прозорците, след което седна на мекия диван. Как щеше да се измъкне от тази каша?  [AI=https://i.postimg.cc/4y8dvJ6h/rrty.jpg]

След случилото се предната вечер, Далия реши да се подиграе още на тъпата пикла, затова сутринта отиде при доверения си бижутер и го накара набързо да изработи малък подарък за нещастницата. След като бяха готови, жената ги взе и отиде до вилата на пиклата, оставяйки ги пред нея.

Силиа чу някакъв шум отвън и отиде да провери. Отмести леко завесата и забеляза някой да се отдалечава. Принцесата излезе от вилата си и забеляза кутия пред вратата. Взе я и я отвори, след което ядно въздъхна. Нямаше кой друг да е оставил тези бижута, освен тъпачката Далия. Принцеата изхвърли кутията, не ѝ трябваха тези простотии.

 [AI=https://i.postimg.cc/wxZPt6Qn/sssdf.jpg]Силиа трябваше с нещо да разсейва ужасните си мисли. Нямаше представа какво бе станало с нея, нито кой подхвърли опиум в стаята ѝ. Принцесата не бе излизала от вилата си, откакто дойде. Определено не искаше да засича още хора. Бе решила да нарисува нов портрет на майка си, който държеше в медальона си. Не знаеше как щеше да докаже, че не употребява опиум, а нямаше никакъв шанс да признае подобно нещо.

Силиа бе на пазар, а после в парфюмерията си и най-сетне се прибра. Принцесата бе нарисувала цветен портрет на покойната си майка и го бе рамкирала. Положи го върху кръгла масичка, покрита с червена покривка. Пред портрета бе запалила няколко свещи, беше сложила и малък букет цветя. Говореше си с нея. По-скоро само ѝ споделяше каквото ѝ дойдеше на ум. Силиа остави кутиите, с които се беше нарамила, върху кожения диван и отиде да си приготви чай. След като го направи, тя взе чашата и една кутия от дивана и отиде в библиотеката. Седна на креслото пред олтара и остави чашата върху масичката.
- Взех тестерите на парфюмите. - започна Силиа. - Смятам скоро да си отворя парфюмерията. И без това трябва с нещо да се занимавам, за да не полудея.
Тя въздъхна и отвори кутията, сетне разгледа тестерите. Взе един женски парфюм и пръсна от него около себе си. Наоколо се разнесе приятен аромат на жасмин, ванилия и други аромати.
- Този щеше да ти хареса. - усмихна се принцесата. - Много ми се иска да беше тук. Имам нужда от поне един човек, който да вярва, че не употребявам отново.
Силиа нямаше представа какво бе станало на партито. Никой не ѝ разказа, нито някой я посети. Надяваше се останалите ѝ приятели да ѝ вярват, но предвид как реагираха братята ѝ, едва ли щеше да бъде така. Някой я беше натопил, а тя не можеше да посочи никой.
- Не, това не е точно така. - изрече тя. - В домакинството на Афсол има трима навлеци. Аша е замесена, убедена съм. Просто няма как да го докажа.
Силиа дори не разбираше мотивите на тази жена. Тя не се месеше в отношенията ѝ със Сандреа, не държеше сметка за нещата, които правеха. Принцесата отпи от чая си.
- От това няма да мога да се измъкна. Знам, че тя е виновна, но без доказателства нищо не мога да направя. Не знам как да постъпя. - сви устни принцесата. - Тя никога няма да признае, независимо колко я конфронтирам.
Силиа стана от мястото си и отиде да вземе другите кутии. Тя отвори едната и извади рокля в светлолилав цвят.
- Взех я за Розан. Ще ѝ изпратя тези неща и ще се надявам тази история да не е достигнала до ушите ѝ. - изрече Силиа, сетне извади друга рокля от другата кутия. - Тази е моя. Мисля, че черното вече ще ми е любим цвят. Поръчах си и няколко други черни рокли, скоро ще бъдат готови.
Принцесата отпи от чая си и прибра роклите обратно.
- Щеше ми се ти да беше Фингел, а не Селиандър. Така щеше да имаш шанс да бъдеш при мен. - въздъхна Силиа и очите ѝ запариха. - Трябва да се надявам да мога да те видя някой ден, преди душата ми да се отправи към Отвъдното. - тя се засмя. - Ще кажеш да не говоря за такива неща, но честно казано, вече не виждам особен смисъл в нищо. Дори не мога да намеря отговор на въпроса защо отварям парфюмерията. Да, с нещо ще се занимавам, преди мислите ми да обсебят съзнанието ми.
Силиа се отпусна в креслото си и се загледа в тавана.
- Мислиш ли, че е по-добре да продължа живота си сама? С хората не ме бива. - изрече принцесата. - На самотния остров беше хубаво. - отново се засмя. - И явно вярват, че съм ходила там, за да се друсам. Наистина невероятно!
Силиа си пое дъх и допи чая си в тишина. Щеше да посети едно парти, за да разбере какво е станало, после щеше да мисли дали щеше да си заслужава да продължава да ги посещава. Трябваше и да конфронтира онази проклетница Аша, но това навярно нямаше да доведе до нищо.

Нана беше платила на един изработчик на покани да направи реклама на бизнеса ѝ, след което да го разпространи. Мъжът нарисува портрет на лисицата, след което се отправи към вилната зона, там вероятно щеше да бъде добро място да остави рекламата.

Силиа щеше да излиза до парфюмерията. Тя забеляза нещо пред вратата си и въздъхна. Взе го и се изненада, когато видя какво беше. Тая ненормалница сериозно ли си мислеше, че ще я посети? Реши да запази тая простотия и да ѝ я върне на някое парти.