Мълвата на деня

 

Лятната вила на Силиа Фингел

#33343
Розан се върна обратно с дилдо и някакви ремъци в ръка. Тя приклекна до Силиа и размаха дилдото пред лицето ѝ.
- Купих това от Шиера. Не знам от каква материя е, но не е дърво. Не е твърд като дървените, нито е мек. Идеален е.
#33344
Силиа се изсмя. Коктейлът едва не излезе през носа ѝ.
- Как знаеш, че е идеален предвид, че никога не си взимала истински такъв в ръка? 
#33345
- Така е, не съм, но не изглежда зле. Бях си взела друг преди време, но се оказа много малък, затова не го употребявах често. Тоя още не съм го пробвала, ще си кажеш мнението. - усмихна се Розан самодоволно. - Пипни го и кажи дали наподобява истински пенис. Хубавото на тези играчки е, че не омекват след първия оргазъм, нали? Колко мислиш ще издържиш с това?
#33346
Силиа присви устни. Наистина изглеждаше като добре направена отливка на истински пенис. Цветът беше като човешки, дори му бяха направили вени.
- Личи, че е добра изработка. - изрече принцесата без да го докосва. - Чак се чудя дали калъпът, в който е бил направен не е отливка на истински пенис на някой перверзник. 
#33347
Розан се засмя.
- Какво значение има? - изрече тя. - Дезинфекцирала съм го, както правя с всичките си играчки след покупка и употреба.
Тя погледна дилдото, после Силиа и се усмихна.
- Е, близо ли е до този на Крисчън? Не че ме интересува особено, просто искам да си изкараш добре на малкото ни парти. 
#33348
Очите на Силиа се разшириха. Розан нямаше ли да спре с това?
- Не си се шегувала с това?
#33349
- Не. - отвърна жената. - Нали каза, че искаш парти само двете? Казах ти какво би означавало това за мен и ти се съгласи само и само да не организирам другото. - измрънка Розан накрая.
#33350
- Така е, но...
Силиа си пое дъх. Преди опитваше с мъже и не стигаше доникъде, с жена можеше ли да ѝ се получи?
#33351
- Отмяташ се от думата си?
Розан повдигна брадичката ѝ с пръст. Усмивката не слизаше от лицето ѝ.
- Не искаш партито, не искаш и това. - изрече тя и лицето ѝ се доближи до това на Силиа, сетне доближи ухото ѝ. - Трябва да направиш своя избор. 
#33352
Силиа преглътна. И двете неща звучаха зле, нито едното не беше по-малкото зло. Принцесата прокле късмета си. Трябваше да каже нещо друго, не да се съгласява на това.
#33353
- Приемам мълчанието ти за съгласие на твоето предложение. Парти само между нас. Точно тук и точно сега. 
Розан впи устни в тези на Силиа. Едната ѝ ръка мина зад врата ѝ и развърза връзките на горнището на банския ѝ.
#33354
Силиа тихо изстена. Трябваше да спре да пие, трябваше да спре и да се съгласява на глупости. Тя опита да се намеси в плановете на Розан да я съблече, но другата жена отблъсна ръката ѝ.
#33355
- Мога и сама, не се притеснявай. - усмихна се Розан. 
Ръката ѝ се плъзна по гърба на Силиа и напипа другите връзки на банския ѝ. Развърза и тях и горнището падна между двете.
- Така е доста по-добре. - изрече жената и с пръст погали външната страна на гърдите на Силиа. Гърдите ѝ се вдигаха и отпускаха необичайно за спокоен човек. - Изглежда ти също се вълнуваш от предстоящото. Аз също.
Жената се приведе и засмука едното зърно на принцесата, а между пръстите си масажираше другото.
#33356
Силиа изненадано извика. Надяваше се никой да не е чул. Надяваше се никой да не ги види. Очите ѝ се разшириха, когато осъзна, че все още са навън. 
- Да влезем вътре. 
#33357
Розан спря за секунда със заниманието си и вдигна глава към Силиа. 
- Защо? Вилата ти има ограда, кой ще ни види тук? Пък и ти си в собствения си дом, ще правиш каквото искаш, не е ли така? 
#33358
Силиа едва потисна стона си, когато Розан отново засмука зърното ѝ.
- И все пак. Някой може да дойде, някой може да ни чуе. - изсъска принцесата.
#33359
Смехът на Розан излезе през носа като пръхтене. Не разбираше от какво се притеснява Силиа. 
- Тогава ще трябва да се стараеш да си тиха. Аз мога да бъда каквато пожелаеш, но не мога да контролирам силата на гласа ти.
Жената съвсем леко шареше из корема на Силиа, след което ръката ѝ се спусна към долнището на банския.
- Не разбирам този бански-пола, но е страхотен. Стои ти добре.
Ръката на Розан се плъзна в долнището и откри клитора на Силиа, сетне започна да го разтрива с пръсти. Широко се усмихна, когато ръката ѝ започна да се навлажнява.
- Наистина не трябва да те е срам от това колко ти харесва това, което ти се случва. Тялото ти копнее за ласки, събира страст в себе си, но ти поради някаква причина избираш да убиеш всичко това. Защо?
#33360
Силиа тихо стенеше. Не знаеше как да отговори на Розан, защото тя самата не знаеше отговора. Вярваше, че е заради любовта ѝ към Крисчън, но така ли беше наистина?
- Не говори... за това. - изстена принцесата, когато Розан притисна по-силно клитора ѝ.
#33361
- Много си свенлива относно това. От какво те е страх? Че ще гледат на теб като на курва? Че Крисчън няма да те пожелае повече, ако си била и с други? - Розан спря за миг. - Да има късмета. Предвид славата му с жените по тези земи, той е последният, който трябва да ти държи сметка за това.
Розан реши да спре. Тя стана от шезлонга и съблече роклята си, защото ѝ пречеше да си сложи ремъците.
- Докато аз се приготвям, обърни се с лице към облегалката на шезлонга.
#33362
Силиа посегна към коктейла си и го изпи на един дъх, след което стана и се обърна с лице към облегалката. Не трябваше ли вече да спре с това? Защо продължаваше?
#33363
Розан намести и последния кожен ремък, след което закачи дилдото в средата. Подсигури го и седна зад Силиа. Ръката ѝ нежно галеше гърба ѝ. Принцесата имаше наистина красиво тяло, а дългите ѝ крака бяха черешката на тортата. Ръцете ѝ спряха върху долнището на банския и Розан го дръпна надолу. След като го съблече, тя го остави до горнището. Едната ѝ ръка стисна едната ѝ гърда, а другата намери женствеността ѝ.
- Още малко. - изрече Розан и избута Силиа леко напред.
С главичката на дилдото масажираше отвора на влагалището ѝ. 
#33364
Силиа изстена и облегна ръце на облегалката, след което зарови лице в тях. Искаше това да продължи, беше твърде възбудена, за да спре, но на върха на езика ѝ седяха думите, които щяха да прекратят всичко.
- Спри! - извика принцесата и вдигна глава. - Моля те, спри. Не мога... 
#33365
Розан спря веднага. Беше ѝ ясно, че това ще се случи, но не можеше да я вини.
- Добре, няма да продължавам. - изрече жената. - Добре ли си?
#33366
- Не. - отвърна принцесата. 
Сега беше ужасно разочарована, че това няма да продължи. Тялото ѝ искаше освобождение.
 
#33367
- Възбуди се силно и сега тялото ти направо изгаря. Докато си пробвала да спиш с други, те поне докарваха ли те до оргазъм по друг начин?
Влез, за да отговориш.