Лятната вила на Силиа Фингел

Силас ѝ нареди да седне на дивана и двамата отпиха по глътка от чашите си. Трябваше да разбере какво научи тази, после щеше да я "възнагради".
- Коя беше онази жена, която ви посети снощи?

- Матилда - моята терапевтка. - отвърна отнесено Силиа.

Силас се изсмя. Не му пукаше защо ѝ е терапевт.
- Какво ви разказа тя? Какво е научила?

- Казали са ѝ само белокоса жена и инициали С.К. - отвърна отнесено Силиа. Дори не ѝ правеше впечатление защо Силас пита това. - Само това.

Силас изсумтя. Това не беше никак добре.
- И какво е разсъждението ти относно това?

- Че няма как Серена да е извършителката. Става дума за друга жена от Еритос с тези инициали, но не знаем коя.

Силас бегло се усмихна. Добре, мислеха, че жена стои зад това, това беше хубаво. Бяха познали с инициалите, мъжът съжали, че не е излъгал за името си, но може би вече нямаше значение. Той беше извън подозрението им, можеше да си отдъхне.

Силиа стоеше изправена с чашата уиски в ръка. Не знаеше какво да прави с нея.

Силас взе от ръцете ѝ чашата и я изпи, сетне ѝ нареди да ги измие и прибере на местата им. Силиа го изпълни и се върна при него. Той се изправи от мястото си.
- За теб имам нещо по-хубаво. - изрече той и извади малко шишенце с опиум, което бе взел. - Не че няма да се забавляваме и без това, но с това ще е по-интересно. Знаеш ли защо?

Силиа погледна шишенцето в ръцете на Силас, но не ѝ се струваше познато.
- Не знам. - отвърна Силиа.

- Не ти се струва познато? Чух, че сте стари приятели. - изрече Силас и отвори шишенцето. - Няма как да не копнееш за малко от това нещо. Опиум, помниш ли? Харесвала си го преди време.

Силиа сбърчи вежди.
- Не използвам вече. И няма да използвам отново. - изрече тя.

- Не си ти тази, която ще реши това, а аз. - изрече той и го подаде към Силиа. - Изпий го. Ще се почувстваш много добре.

- Не. - Силиа поклати глава. - Обещала съм, че повече няма да употребявам. Това ще нарани много хора.

Силас се учуди. Как така тази имаше воля да му отказва? Беше ѝ дал същото количество отвара като предния път, изглеждаше неадекватна, как така отказваше? Той я стисна за косата със свободната си ръка.
- Ще го изпиеш! - изсъска той. - Трябва да бъдеш наказана, задето брат ти Сандреа си позволява да чука Аша!

Силиа изскимтя, скалпът я заболя.
- Сандреа? - попита тя. - Не мога да го изпия.

Силас се засмя.
- Вярно, ти не знаеш. - изрече той. - Скъпият ти брат Сандреа предложил на Аша да я забремени. Сякаш не ми стигаше Афсол да я чука, а сега и този! - кресна Силас.

Силиа не разбираше какво му става на този, нито какви ги говори. 
- Аз какво общо имам? 

Силас я зашлеви и Силиа се свлече на дивана.
- Какво общо имаш ли? - извика той в лицето ѝ. - Ако не се месеше в плановете ни, тя можеше вече да е бременна и да сме се махнали от тук! Ще си плащаш за това!
Силас стисна бузите на Силиа и навря отвора на малкото шишенце в устата ѝ. Опиумът се изля в нея и принцът я притисна с ръка.
- Гълтай, кучко! - изсъска той.

Силиа известно време се опитваше да не преглътне, но не можеше повече. Силас бе запушил и носа ѝ, а тя искаше да диша. Накрая преглътна и сълзи избиха в очите ѝ.