Смехът на Розан излезе през носа като пръхтене. Не разбираше от какво се притеснява Силиа.
- Тогава ще трябва да се стараеш да си тиха. Аз мога да бъда каквато пожелаеш, но не мога да контролирам силата на гласа ти.
Жената съвсем леко шареше из корема на Силиа, след което ръката ѝ се спусна към долнището на банския.
- Не разбирам този бански-пола, но е страхотен. Стои ти добре.
Ръката на Розан се плъзна в долнището и откри клитора на Силиа, сетне започна да го разтрива с пръсти. Широко се усмихна, когато ръката ѝ започна да се навлажнява.
- Наистина не трябва да те е срам от това колко ти харесва това, което ти се случва. Тялото ти копнее за ласки, събира страст в себе си, но ти поради някаква причина избираш да убиеш всичко това. Защо?