Силиа бе на пазар, а после в парфюмерията си и най-сетне се прибра. Принцесата бе нарисувала цветен портрет на покойната си майка и го бе рамкирала. Положи го върху кръгла масичка, покрита с червена покривка. Пред портрета бе запалила няколко свещи, беше сложила и малък букет цветя. Говореше си с нея. По-скоро само ѝ споделяше каквото ѝ дойдеше на ум. Силиа остави кутиите, с които се беше нарамила, върху кожения диван и отиде да си приготви чай. След като го направи, тя взе чашата и една кутия от дивана и отиде в библиотеката. Седна на креслото пред олтара и остави чашата върху масичката.
- Взех тестерите на парфюмите. - започна Силиа. - Смятам скоро да си отворя парфюмерията. И без това трябва с нещо да се занимавам, за да не полудея.
Тя въздъхна и отвори кутията, сетне разгледа тестерите. Взе един женски парфюм и пръсна от него около себе си. Наоколо се разнесе приятен аромат на жасмин, ванилия и други аромати.
- Този щеше да ти хареса. - усмихна се принцесата. - Много ми се иска да беше тук. Имам нужда от поне един човек, който да вярва, че не употребявам отново.
Силиа нямаше представа какво бе станало на партито. Никой не ѝ разказа, нито някой я посети. Надяваше се останалите ѝ приятели да ѝ вярват, но предвид как реагираха братята ѝ, едва ли щеше да бъде така. Някой я беше натопил, а тя не можеше да посочи никой.
- Не, това не е точно така. - изрече тя. - В домакинството на Афсол има трима навлеци. Аша е замесена, убедена съм. Просто няма как да го докажа.
Силиа дори не разбираше мотивите на тази жена. Тя не се месеше в отношенията ѝ със Сандреа, не държеше сметка за нещата, които правеха. Принцесата отпи от чая си.
- От това няма да мога да се измъкна. Знам, че тя е виновна, но без доказателства нищо не мога да направя. Не знам как да постъпя. - сви устни принцесата. - Тя никога няма да признае, независимо колко я конфронтирам.
Силиа стана от мястото си и отиде да вземе другите кутии. Тя отвори едната и извади рокля в светлолилав цвят.
- Взех я за Розан. Ще ѝ изпратя тези неща и ще се надявам тази история да не е достигнала до ушите ѝ. - изрече Силиа, сетне извади друга рокля от другата кутия. - Тази е моя. Мисля, че черното вече ще ми е любим цвят. Поръчах си и няколко други черни рокли, скоро ще бъдат готови.
Принцесата отпи от чая си и прибра роклите обратно.
- Щеше ми се ти да беше Фингел, а не Селиандър. Така щеше да имаш шанс да бъдеш при мен. - въздъхна Силиа и очите ѝ запариха. - Трябва да се надявам да мога да те видя някой ден, преди душата ми да се отправи към Отвъдното. - тя се засмя. - Ще кажеш да не говоря за такива неща, но честно казано, вече не виждам особен смисъл в нищо. Дори не мога да намеря отговор на въпроса защо отварям парфюмерията. Да, с нещо ще се занимавам, преди мислите ми да обсебят съзнанието ми.
Силиа се отпусна в креслото си и се загледа в тавана.
- Мислиш ли, че е по-добре да продължа живота си сама? С хората не ме бива. - изрече принцесата. - На самотния остров беше хубаво. - отново се засмя. - И явно вярват, че съм ходила там, за да се друсам. Наистина невероятно!
Силиа си пое дъх и допи чая си в тишина. Щеше да посети едно парти, за да разбере какво е станало, после щеше да мисли дали щеше да си заслужава да продължава да ги посещава. Трябваше и да конфронтира онази проклетница Аша, но това навярно нямаше да доведе до нищо.
