Лятната вила на Силиа Фингел

Силас тръгна след нея и я хвана за косата, сетне я зашлеви. Тръшна я върху леглото и я затисна с тялото си. Опитваше се да я разсъблече, но съпротивата ѝ не само му пречеше, но и го ядосваше.
- Просто спри! - извика Силас и я зашлеви още веднъж, разцепвайки устната ѝ.

Сълзи започнаха да се стичат по слепоочията на Силиа. Защо трябваше и това да ѝ се случва? Защо трябваше да бъде той?
- Моля те, пусни ме. - изхлипа тя. - Не ми причинявай това. Не и ти.

- Вече не е от никакво значение. - изсумтя Силас.
Той стисна ръцете на Силиа и ги постави над главата ѝ, сетне с едната си ръка опитваше да ги държи приковани там, докато с другата бръкна в джоба на панталона си и извади тънко въже. Добре че го беше взел, не предполагаше, че ще му влезе в употреба.

Силиа се опитваше да освободи ръцете си, но Крисчън ѝ създаваше трудности. Вече трудно дишаше и силите ѝ я напускаха.
- Спри! - изхлипа тя. - Не ми го причинявай, моля те.

- Още нищо не съм ти направил. - засмя се Силас.
Той се надигна съвсем леко и веднага хвана Силиа, след което я обърна по корем върху леглото. Надигна нощницата ѝ и смъкна бельото ѝ. Поне така нямаше да се съпротивлява много.

Силиа усети, че Крисчън се изправи от леглото и чуваше как си съблича дрехите. Тя опита да се надигне, трябваше да избяга.

Силас избута Силиа обратно и възседна краката ѝ. Разтри възбудения си член, след което разтвори колкото можа краката ѝ и грубо проникна в нея.

Силиа извика от болка и започна да плаче по-силно. Това не можеше да се случва, беше някакъв кошмар. Не беше истина, нямаше начин да бъде.
- Спри, моля те. - тихо се помоли тя.

Силас не я послуша. Взе бельото ѝ и грубо го натика в устата ѝ. Надигна леко краката ѝ и продължи все така грубо да я насилва. А колко по-хубаво можеха да прекарат нощта. Съжали, че подходи по такъв глупав начин в началото. Може би трябваше да я накара да изпият още малко вино, да ѝ даде отварата на объркания ум и да я контролира, както си иска. Но уви, вече беше твърде късно.
- Страхотна си. - засмя се Силас.

Силиа стисна очи. Божества, не можеше ли да умре в този момент? Колко гадни неща трябваше да изживее още? Смехът му отекна в ушите ѝ. Смях, който преди обожаваше. С какво беше заслужила и това?

Силас усещаше, че е към края и изцъка с език. Нищо де, беше получил онова, което иска, макар и по друг начин. Тая трябваше да си плати, задето смееше да се бърка в плановете им с Аша. След още няколко тласъка, Силас свърши в принцесата. Отпусна се върху нея за известно време.
- Извинявай. - изрече в ухото ѝ уморено. - Не трябваше да се получава така.

Извинява ѝ се? Имаше ли значение това извинение след станалото? Силиа продължи да хлипа тихо.

Силас надигна Силиа и двамата седнаха върху леглото. Той махна бельото от устата ѝ, сетне го захвърли на земята. Развърза ръцете ѝ и забеляза червените ивици, които въжето бе оставило по китките ѝ. Намести нощницата ѝ, след което погали косите ѝ. Избърса сълзите от очите ѝ и нежно целуня устните ѝ, сякаш станалото преди малко изобщо не се бе случило. Изправи се от леглото и застана зад нея.
- А сега е време да си починеш. - изрече той и я удари силно във врата, карайки я да изгуби съзнание. Остави я да се свлече върху леглото си, след което се телепортира в замъка на Афсол, сякаш нищо не се бе случило. Нямаше търпение да разбере как щеше да се развие тази история.

Силиа се събуди и се надигна в леглото. Беше сънувала твърде реален кошмар, но не можеше да се събуди. Принцесата погледна ръцете си и видя червените ивици от въжето. Докосна устната си и напипа коричка. Значи станалото снощи беше истина? Крисчън, когото обичаше, просто дойде и я насили? Не можеше да е истина, нямаше как да е. Сълзи отново започнаха да се стичат по лицето ѝ. Не искаше да повярва на подобно нещо. Тя стана от леглото и припряно се преоблече. Трябваше да се махне от тук.

Колкото и да не искаше да се връща във вилата си, Силиа трябваше да се погрижи за котките си. Тя се телепортира и влезе вътре и очите ѝ веднага се разшириха от изненада. Диванът ѝ беше покрит в брокат, а кутията му стоеше захвърлена встрани. Принцесата забеляза следи от котешки зъби.
- Ах, проклети... - изсумтя тя.
Хектор и Опал изникнаха от нищото и Силиа едва сдържа смеха си. По Опал имаше съвсем малко брокат, даже ѝ отиваше на козината, но Хектор... Хектор приличаше на блестяща фея. Силиа взе котарака в ръцете си и се изненада, че той не я издра.
- Хекторе, като феичка си. - засмя се тя. - Какво сте правили толкова, не мога да разбера.
Принцесата започна да изтърсва Хектор, надяваше се нищо лошо да не му се случи. След като го поизчисти, тя ги нахрани и напои. Страхуваше се да ги вземе в замъка на Афсол, не мислеше, че са в безопасност там. Робите ѝ скоро трябваше да се върнат, те щяха да се погрижат за тях. След като изчисти и дивана, Силиа реши да се прибере.

Силиа се бе прибрала до вилата, за да нахрани котките си. Когато приключи и щеше да си тръгне, тя забеляза, че входната врата е открехната.
- Не помня да съм я оставяла така. - тихо изрече Силиа. Навярно беше забравила да я затвори, но помнеше, че я е заключила.
Ключовете все още бяха на ключалката, не можеше да си обясни това. Тя реши да се махне от тук. Обърна се към стъклената маса, за да вземе камъка си за телепортация и забеляза, че го няма.
- Това ли търсиш? - непознат глас изрече зад нея.
Силиа се сепна и забеляза някакъв мъж да стои зад бар плота на кухнята ѝ и да държи камъка. Принцесата преглътна.
- Кой сте вие? Как влязохте?
- Не е особено трудно, когато имаш известни умения. - засмя се мъжът и остави камъка върху плота, сетне тръгна към Силиа.
Принцесата отстъпи назад и се блъсна в някого. Още един мъж бе влязъл.
- Какво искате? - попита Силиа, опитвайки се да звучи спокойна.
Тя извърна глава за миг и се стресна. Мъжът зад нея бе същински гигант. Струваше ѝ се познат.
- Ефоски шпиони? - досети се най-накрая.
Мъжът зад нея я хвана за ръцете и ги изви зад гърба ѝ.
- Какво си позволявате, по дяволите?! - извика Силиа на ефоски.
- Крал Селиандър не е никак доволен, че се месиш в плановете му да се сдобие с наследник. - отвърна един от мъжете на ефоски.
Очите на Силиа се разшириха от изненада. От къде баща ѝ знаеше това?
- Той ни изпрати да ти дадем урок и силно се надяваме да не се налага да идваме отново тук. - отвърна мъжът пред Силиа, докато вадеше метален бокс от джоба на панталона си.
Той се доближи до нея и я зашлеви. Не беше силно, но остави червенина.
- Ти-защо-се-бъркаш-там-където-не-ти-е-работа? - накъсано попита той, докато след всяка дума зашлевяваше Силиа по лицето.
Лицето на принцесата гореше. След всеки шамар тя се ядосваше. След като проклетникът спря да я удря, тя го изрита в слабините. Мъжът извика от болка и се преви на две, а гигантът зад Силиа започна да се смее.
- Ти сериозно ли? - смеейки се попита той. - Остави нищо и никаква слабачка да те изрита.
- Мълчи! - изсъска другият и бавно се изправи от земята.
Погледна Силиа и се изсмя.
- Има огън в теб. Предлагам обаче да го потушим.
Мъжът я удари с металния бокс в корема. Дъхът на Силиа секна и тя се сгърчи. Очите ѝ се напълниха със сълзи от болка. Всеки поет дъх ѝ донасяше още болка. Проклетникът я удари още веднъж, този път в гърдите. Гърлото на Силиа се сви и устата ѝ се напълни с метална течност. Тя се закашля и след всяка кашлица от устата ѝ избликваше яркочервена, пенлива кръв, която пръскаше роклята ѝ. Дишането ѝ се превърна в хриптене, като свистящо съскане, сякаш дробовете ѝ се пълнеха с течност. Принцесата се паникьоса. Тези щяха ли да я убият?
- Вече не си толкова смела? - присмя се мъжът. - Няма ли да ме ритнеш отново?
Силиа нищо не отвърна. Тя продължи да кашля кръв и да не може да диша нормално. Мъжът я удари с бокса в лицето, разцепвайки веждата ѝ. Само след няколко удара, лицето ѝ потъна в кървави рани.
- Да приключваме. - предложи този, който държеше Силиа.
- Добре. - изрече другият. - Но първо да я научим, че ръцете ѝ са за друго, а не за да дава отвари против забременяване на когото и да е.
Гигантският мъж отпусна едната ръка на Силиа и другият веднага я хвана. Очите на принцесата се разшириха от ужас, когато осъзна какво смятат да направят.
- Не! - хриптейки извика тя.
- Тогава не се бъркай там, където не ти е работа! - изсъска мъжът, който я преби и стисна силно ръката ѝ. Все още докато е във въздуха той рязко "стъпи" върху нея, счупвайки я. Принцесата извика от болка и едва не припадна, когато видя, че костта ѝ стърчи от раната. Гигантският мъж вдигна Силиа с лекота до нивото на кръста си и без колебание я тръшна върху стъклената маса. Стъклото се пръсна на хиляди парчета под тежестта на Силиа. В гърдите ѝ се надигна пареща болка, сякаш въздухът бе изтласкан от дробовете ѝ. Опита се да си поеме дъх, но от устните ѝ бликна само кръв. Раните по гърба ѝ започнаха вече да кървят. Стаята за миг се завъртя, слухът ѝ заглъхна и единственото, което усещаше бе пулсиращата болка в гърдите и корема. Тя остана неподвижна, опитвайки се да контролира дишането си. Един от мъжете се доближи до нея.
- Дано си си взела поука. - изрече той. - Ако отново научим, че се месиш там, където не трябва, ще те посетим отново и този път ще бъдем още по-безпощадни.
Мъжете излязоха от вилата. Силиа дори не можеше да вдигне глава. Не знаеше дали така ѝ се струва или ударът наистина доведе до това, но не можеше изобщо да помръдне. След време, което ѝ се стори като часове, а всъщност бяха само няколко секунди, тя най-сетне се предаде на тъмнината.

Афсол и Исай бяха излезли на лов. Драконът обаче продължаваше да усеща миризмата на кръв.
- Дрисльо, тука става нещо. Все още мирише на кръв.
- Има ли значение? - въздъхна Афсол. - Повечето сигурно ловуват тук, нормално да мирише малко по-гадно от преди.
- Пречи ли да проверим?
Принцът сви рамене и реши да се съгласи с дракона си. Какво значение имаше? Щяха да намерят какво ли не от чудовища в нечий двор. Той тръгна след Исай и скоро стигнаха до вилата на Силиа.
- От тук мирише доста силно. - изрече сенчестият дракон.
Афсол се учуди. Не забеляза нищо нередно в двора на Силиа. Той доближи вилата и погледна през един от огромните прозорци на остъклението ѝ. Очите на принца се разшириха от ужас, когато установи нередното. Той опита да отвори вратата, но не успя.
- Разбий я! - нареди Афсол. - Силиа е вътре.
Макар и в човешка форма, Исай притежаваше нечовешка физическа сила. Тя изтръгна вратата и двамата влязоха вътре. Афсол приклекна до сестра си и провери дали има пулс. Имаше, но беше слаб. От гърдите ѝ продължаваше да звучи свистене. Принцът сви устни. Кой бе посмял да ѝ причини това? Той внимателно я вдигна на ръце. Стъклата, които се бяха забили в гърба ѝ сега порязваха ръцете му.
- Какво ѝ е? - попита Исай.
- Не знам. - отвърна Афсол, опитвайки се да сдържи емоциите си. - Трябва да я върнем във вилата ми, там е огърлицата.
Драконът кимна и двамата напуснаха вилата на Силиа.

Както Силас ѝ бе наредил, Силиа ги телепортира във вилата си. Веднага след това, той ѝ взе камъка и тръгна да спуска завесите на прозорците. Силиа стоеше на мястото си, отнесена някъде.

След като спусна завесите във вилата стана по-мрачно, даже беше донякъде приятно.
- Там ли ще стоиш? Върви и ни сипи нещо за пиене. - нареди ѝ Силас.
Жалко, че жените по тия земи не бяха като тези в Милбърн. Тук трябваше да си служи с отвари, там можеше да прави каквото поиска с тези боклуци.

Силиа отиде да налее уиски в две чаши, след което се върна. Тя подаде чашата на Силас и зачака.

Силас ѝ нареди да седне на дивана и двамата отпиха по глътка от чашите си. Трябваше да разбере какво научи тази, после щеше да я "възнагради".
- Коя беше онази жена, която ви посети снощи?

- Матилда - моята терапевтка. - отвърна отнесено Силиа.

Силас се изсмя. Не му пукаше защо ѝ е терапевт.
- Какво ви разказа тя? Какво е научила?

- Казали са ѝ само белокоса жена и инициали С.К. - отвърна отнесено Силиа. Дори не ѝ правеше впечатление защо Силас пита това. - Само това.

Силас изсумтя. Това не беше никак добре.
- И какво е разсъждението ти относно това?