Лятната вила на Силиа Фингел

- Добре ли ти изглежда? Случи ѝ се един идиот на име Крисчън и пак се превърна в киселяк. - въздъхна Елвира. - По-добре си върви и следващият път не го мисли. Евдемия знае какво прави.

Халон въздъхна.
- Проблемът явно наистина е в мен. Признавам, че не съм имал отношения с асексуални жени. Трябва да свикна и да променя мнението си. - изрече елфът. - Благодаря! Ще вървя.
Халон пожела лек ден на Елвира и си тръгна.

Елвира въздъхна. Не разбираше какво им ставаше на тия хора, че не си говореха изобщо.

Силиа дойде заедно с хамстера във вилата си. Надяваше се Хектор да се държи добре с животинчето, но принцесата знаеше, че не за него трябва да се притеснява реално. Най-притеснителното беше, че се беше паднала с онази противна нещастница Далия и кой знае какво щеше да се случи с хамстера в ръцете ѝ. Силиа тежко въздъхна и остави клетката на животното в стаята, която беше приготвила за отглеждането му. Котките не идваха тук, надяваше се така и да си остане. Тя сложи прясна вода и храна за хамстери, която предварително бе закупила от един магазин за животни. Хамстерът се напои и наяде, сетне се скри в малката си къщичка. Силиа сви рамене и излезе от стаята.

Силиа влезе в стаята, където държеше хамстера си. Въпреки че го отдели в стая, Хектор бе успял да се промъкне и бе съборил клетката с горкото животинче. Слава богу, Мели я увери, че нищо му няма на горкия хамстер. Принцесата сложи прясна вода и храна на животното и тежко въздъхна. Макар и да бе преживял нещо ужасно, хамстерът позволяваше на Силиа да го гали и тя не пропусна възможност да го стори.
- Не мога да повярвам, че утре трябва да те поверя в ръцете на онази идиотка Далия. Като я знам, ще е цяло чудо да оцелееш. - въздъхна принцесата, галейки козината на животното.

Елвира се телепортира обратно във вилата на Силиа и сложи храна и вода на хамстера, сетне отнесе клетката му в стаята си. Надяваше се да успее да го опази от Хектор.

Елвира беше бясна. Докато се къпеше, Хектор явно бе успял да отвори вратата на спалнята ѝ. След известно време се чу тътен, а след това и ужасно цвилене. Жената не можеше просто ей така да излезе гола. Побърза да си сложи халата и след като излезе с ужас установи, че клетката на хамстера е отворена, а него го няма. Жената и някои от робите на Силиа половин час гонеха Хектор и хамстера из вилата. Маркизата се чудеше как така хамстерът ѝ не е умрял от инфаркт досега. В края на краищата, успяха да го хванат и затворят в клетлата му, след което Елвира му сипа вода и храна. Слава богу, животното не беше пострадало.

Служители на кралицата дойдоха пред лятната вила на Силиа Фингел, тъй като бяха уведомени, че Елвира Голдлийф в момента се подвизава тук, Предварително отнемайки 500 000 злато от хазната ѝ в Еритос, те оставиха следното съобщение пред вилата:

"Маркиза Елвира Голдлийф, бяхте избрана за участие в лотарията на Нейно Величество, но за съжаление изгубихте 500 000 злато. Днес бяха отнети от хазната Ви, съжаляваме за неудобството!"

Служители на кралицата дойдоха отново пред лятната вила на Силиа Фингел, за да оставят телеграма за Елвира. Писмото гласеше:

"Маркиза Елвира Голдлийф, бяхте избрана за участие в лотарията на Нейно Величество, но за съжаление изгубихте всичките си жилища до края на месеца. Гвардейци изведоха робите Ви навън, Ваше задължение е в най-скоро време да се погрижите за подслона им, като имате предвид, че лятната Ви вила също е конфискувана. Съжаляваме за неудобството!

Елвира бе уведомена, че има още едно съобщение за нея. Маркизата извъртя очи при новината, дори не се надяваше, че ще е спечелила нещо. Тя прочете съобщението и се разгневи. Разбира се, отново беше изгубила нещо, защо не. Тя трябваше да прибере робите си и изобщо не ѝ се нравеше да взима Зола със себе си и да ѝ гледа грозната мутра до края на месеца.

Елвира и робите ѝ се телепортираха пред вилата на Силиа и влязоха вътре. Жената им показа къде да се настанят и Лиса се обърна към нея.
- Господарке, защо излъгахте Зола? Казахте, че няма място, но изглежда сякаш не е така.
- Лиса, ти наистина ли помисли, че ще взема Зола тук? Замъкът ми е по-голям от тази вила и се налагаше поне по веднъж на ден да се засичам с онова чучело. Тук щях да я виждам почти постоянно, а аз не желая да се заключа в стаята си до края на събитието. - отвърна Елвира. - Затова, да, излъгах малко.
- Аз не мисля да го правя на проблем. Ще си отдъхна поне малко от онова чучело. - изрече Кайн и отиде да се настанява.
Лиса сви рамене, не смееше да спори с господарката си.

Служители на кралицата дойдоха отново пред лятната вила на Силиа Фингел, за да оставят телеграма за Елвира. Писмото гласеше:

"Маркиза Елвира Голдлийф, бяхте избрана за участие в лотарията на Нейно Величество, но за съжаление изгубихте 250 кристала. Днес бяха отнети от хазната Ви, съжаляваме за неудобството!"

Елвира влезе във всекидневната на Силиа и забеляза принцесата на дивана, сетне се присъедини към нея.
- Трябва да ти кажа нещо. - въздъхна жената.

Силиа забеляза странното изражение на Елвира и се притесни.
- Станало ли е нещо?

- Не, нищо тревожно. - усмихна се Елвира. - Отдавна си го мисля и реших, че е време да се върна обратно в замъка си в Еритос.

Силиа се изненада от чутото и донякъде не ѝ бе приятно.
- Аз... станало ли е нещо, Елвира? Ако съм те обидила с нещо, искрено съжалявам. - започна принцесата. - Заради държанието ми на последното събитие ли е?

Елвира поклати глава.
- С нищо не си ме обидила, Силиа. Даже напротив. - изрече жената. - И вярно, че на последното събитие прекарваше повече време в спорове с Нана, но това не е важно. Знаеш защо дойдох тук - исках да не съм сама. По случая ми няма никакво развитие, затова смятам да се върна обратно в Еритос. Там ще съм в пълна безопасност.

- Разбирам. - въздъхна Силиа. - Няма да те разубеждавам. Даже може и аз да се върна в Еритос за известно време. Не съм виждала братята си отдавна.

- Събрала съм си багажа, още сега ще си тръгна. - изрече Елвира. - Ако искаш и ти можеш да се прибереш днес.

Силиа нямаше какво повече да направи. Компанията на Елвира определено щеше да ѝ липсва, беше хубаво да има с кого да говори наоколо. Тя прегърна жената и се усмихна.
- Ще го направя. Знаеш, че винаги можеш да ми гостуваш.