Лятната вила на Силиа Фингел

- Добре, робините трябва да са приготвили вечерята.
Двете жени оставиха чашите си с вино, после щяха да си ги допият и отидоха да вечерят.

Халон знаеше, че Силиа живее във вилата си, надяваше се да я свари у тях. Той се телепортира пред дома ѝ и почука на вратата, очаквайки някой да отвори.

Силиа пиеше следобедното си кафе, когато чу някой да чука на вратата. Тия роби пак никаква не я вършеха. Принцесата излезе от всекидневната и отиде да отвори. Изненада се, когато видя Халон на прага си.
- Здрасти. - изрече тя. - Какво става? Вилата на Евдемия е по-надолу по улицата.

Халон се засмя.
- Да, знам. Аз дойдох да те помоля за съвет. - въздъхна елфът.

Силиа си пое дъх и бавно издиша.
- Съжалявам, не мисля, че мога да помогна. - изрече принцесата. Още един, който нямаше да я разбере правилно.

- Аз още не съм ти казал за какво става дума. - изрече Халон. - Познаваш Евдемия по-дълго от мен, помогни ми.

Силиа разтърка чело с ръка.
- Имай късмета да ме разбереш грешно и ти. - изсъска принцесата. - Влез и ми кажи как да ти помогна.
Силиа се отдръпна от вратата и тръгна към всекидневната.

Халон последва Силиа и седна на едно от канапетата.
- Признах ѝ, че я обичам преди време. Тя каза, че не може да отвърне със същото в момента и напълно я разбирам. - започна елфът. - На последното парти, тя ме покани да правим секс, отказах ѝ.

Силиа вирна вежда.
- Отказал си ѝ? - учуди се принцесата. - Защо?

Халон тежко въздъхна.
- Не го намирам за правилно. Не е виновна, че е асексуална, но не се ли насилва да иска да прави секс? - попита елфът. - Трябваше ли да приема?

Елвира беше дочула мъжки глас от всекидневната и реши да провери какво става. Стана неволен свидетел на разговора между Силиа и Халон и реши да се намеси.
- Да, трябваше да приемеш. - изрече тя и влезе във всекидневната. - Дала ти е шанс, защо си го пропилял?

- Аз не го намирам за правилно. - изрече Халон плахо. - Тя като цяло не изпитва влечение, не се ли насилва наистина?

Силиа се засмя.
- Евдемия е на 300 години, мисля че отдавна е придобила пълен контрол над ситуацията. - изрече принцесата и усмивката ѝ се изпари. - Наистина си пропилял шанс. Не знам тя какво изпитва към теб, но надали би ти предложила секс просто така. Защо си отказал?

Халон наклони глава настрани. Тия двете глухи ли бяха?
- Защото смятам, че се насилва да иска това. - отвърна елфът. - Не искам тя да прави неща, които не желае наистина.

Елвира вдигна ръка, за да го накара да млъкне.
- Трябва да започнеш да мислиш, че не го прави. - изрече жената. - Според мен, щом ти е предложила секс, изпитва нещо. Може би не любов, както теб, но нещо. И тези неща ги говори с нея.

- Не мога. Не знам дали би искала да говори с мен след станалото. - въздъхна Халон. - И тя би казала, че не се чувства зле, но това не ме успокоява. Защо аз се чувствам зле в цялата история?

Силиа скръсти ръце.
- Защото си идиот. - изсъска принцесата. - Всеки път трябва да правите нещата невъобразимо сложни. Можеше да ѝ споделиш опасенията си и толкова. А ако беше малко по-умен, можеше направо да приемеш. Щом тя не се чувства зле в тази ситуация, не виждам защо ти да се чувстваш така. Не я нараняваш, това е нейното решение.

Елвира опита да прикрие смеха си с кашлица. Може би трябваше да помогне на Халон преди Силиа да е решила да излее яростта си към Крисчън върху него.
- Силиа е права. Евдемия е дошла при теб и е поискала това, въпреки че не може да го изпита. Не е насилване, а желание. - отвърна маркизата. - Моли се да има следващ път.

- И пак го пропилей. - изрече принцесата саркастично и извъртя очи. - Продължавай да я отхвърляш като прави първата крачка и накрая ще видиш.
Силиа реши да отиде да си налее вино. Всички мъже ли бяха такива идиоти?

Халон се учуди.
- Тя добре ли е? - елфът се обърна към Елвира.