Лятната вила на Силиа Фингел

- То звучи, но не ме спира от това да избягам. - въздъхна Силиа.

Елвира въздъхна и си спомни нещо, което често правеше с един от бившите си любовници.
- Добре, имам още една идея, но е малко странна. - изрече жената. - Когато бях бясна, често на един от бившите ми, просто така отивах в дома му и без да му кажа нищо му се нахвърлях. Страхотен секс, на следващия ден старата история - не му говорех, бях му бясна и т.н. Защо не пробваш с Крисчън?

Силиа невярващо вдигна глава към Елвира.
- Ти добре ли си днес? Крис е причината да съм в това състояние, как така ще ходя при него? - повиши тон принцесата. - Да, да взема да отида и да попадна на оная проклетница Нана. Върховно преживяване ще е!

Елвира въздъхна.
- Имаш право, но това може да отговори на въпроса дали пък не са любовници наистина. - сви рамене жената. - И какво губиш? Ако приеме - добре, ако не - пак добре.

- Добре? - учуди се Силиа. - Ако ме отхвърли е добре? Не, ти наистина не си добре.

Сякаш не чула думите на Силиа, Елвира започна да разсъждава на глас.
- Не, дори и да са любовници, надали ще отидат в имението на Арус. - изрече тя. - По-скоро биха били в имението на лисицата, Арус отдавна иска да спи с някоя лисица, надали би ги оставил на мира.

- Сега игнорираш ли ме? - попита Силиа на висок глас.

- Не, просто размишлявам. - изрече жената. - Хайде, ставай и тръгвай към имението на Арус.

Силиа извъртя очи.
- Стига глупости. - изсмя се тя. - Дори и да стане, което ме съмнява, какво ще обяснявам после? Как така не му говоря и сега отивам да спя с него и после пак да не му говоря?

- Сега това е на заден план. Пък и ако искаш, докато се оправяте може да го питаш за къщата. Дано ти каже истината.

Силиа поклати глава.
- Не, това е нелепо. Не стига, че ме мислят за луда, сега още повече. - изрече принцесата. - Няма как да стане.

Елвира хвана Силиа за ръцете, сетне я издърпа да се изправи от стълбите и я забута към пътя.
- О, не, има как да стане. Отиваш там и пробваш. - изрече жената и остави принцесата на средата на улицата. - Чао! Утре ще ми кажеш как е минало.

- Ти си непоправима! - изсъска принцесата.
Не можеше да разбере защо Елвира иска от нея да се унижава толкова. Стоя няколко секунди без да мръдне и гледаше маркизата, която очевидно също нямаше да помръдне от мястото си. Накрая тежко въздъхна и тръгна към имението на Арус. Дали не беше по-добре да отиде някъде и утре да я излъже за всичко? Надали. По проклетите партита всичко излизаше наяве рано или късно. Силиа си пое дъх и тръгна.

Елвира се подсмихна.
- Ако си му набрала толкова, колкото твърдиш... - изрече маркизата и се върна обратно във вилата, след което я заключи. Де да можеше да стори нещо подобно и с Афсол.

Елвира се прибра ядосана от лотарията в Еритос. Учуди се, че я бяха избрали да участва в томболата, но се разочарова, когато не спечели нищо. Никога не печелеше от това проклето място. Маркизата отиде да си налее чаша вино и се зачуди Силиа няма ли да се прибере и тази вечер.

Силиа се прибра във вилата си и забеляза, че Елвира вече е седнала да пие.
- Сама?

Елвира отпи от чашата си.
- Не знаех дали ще се прибереш. - изрече тя и потупа празното място на дивана до себе си. - Разказвай.

Силиа се подсмихна и седна до Елвира, сетне си извади чаша за вино от малкия шкаф, който сложиха до дивана и си наля от виното.
- Мина повече от добре. - изрече принцесата.

- Това винаги работи. - засмя се жената и отпи от виното си. - Де да можеше и проклетата лотария в Еритос да проработи веднъж в моя полза.

- И теб ли те избраха да участваш? Аз също бях избрана, но не се тревожи и аз не спечелих нищо. - изрече Силиа и потупа Елвира по рамото.