Лятната вила на Силиа Фингел

- Това със заключването беше пълна простотия! - изсъска Силиа. - Не знам имам ли право да го разпитвам за това.

Елвира се засмя.
- И ако не го бяхме направили още щяхте да сте оплетени в онова недоразумение, което бе застанало между вас. - отвърна маркизата. - Е, ти няма да му търсиш сметка. То дори и да научиш истината, станалото няма да се промени. Нана ще остане в имението си.

Силиа въздъхна.
- Не знам ще бъде ли от значение. Дори и наистина да няма нищо между тях, другата причина поради която би ѝ купил къща сигурно ще ме ядоса още повече.

Елвира се усмихна.
- За да знаеш това първо трябва да разбереш причината, нали така? Докато не говориш с Крисчън и той не ти каже какво точно е станало, за да се стигне до тук, няма защо да се ядосваш. - отвърна жената.

Силиа въздъхна и отпи от виното си.
- Добре, ще говоря с него някой път. - отвърна принцесата. - Даваш ми съвети как да си върна Крис, защо ти не пробваш нещо подобно с Афсол?

Елвира извъртя очи.
- Брат ти е женен, точка. - отвърна маркизата. - Да не бъда с женени мъже е правило, което сама съм си наложила и никога няма да наруша.

- То дори не е истински брак, Елвира. Пък и тази ще се разкара след известно време. - изрече Силиа.

- Няма значение какъв брак е, няма да стане. - поклати глава Елвира. - Ще му мисля какво да правя след като се разведат или там каквото ще се случи.

Силиа въздъхна.
- Вероятно си права. - изрече принцесата. - Не бих спала с истински женен мъж, но с такъв във фиктивен брак, защо не?

Елвира се засмя и я потупа няколко пъти по рамото.
- Нека първо стигнем до там да отидеш и да спиш с необвързан мъж и тогава ще говорим за женените. - продължи да се смее маркизата. - Какво стана снощи преди да отидеш при Крисчън? Спа ли с онзи, който намери?

Силиа се изсмя и въздъхна.
- Нямаше как. - изрече тя. - Трябва да те убия, задето ме накара да отида при Крисчън. През по-голяма част от времето се чувствах странно, правейки това.

Елвира махна с ръка.
- Нищо ти няма, цяла си. Ясно ми е какво е ставало през онази част от времето, когато вече не си се чувствала странно. - засмя се жената. - Като ви знам какви сте, често ще ти се налага да повтаряш станалото от снощи. Нямам представа за кой път ще го кажа, но си говорете.

- Правим го и пак се връщаме тук. В омагьосан кръг сме. - въздъхна Силиа.

- Тогава го разбий. Знам, че не ти харесва все ти да правиш първата крачка, но очевидно се налага, щом Крисчън не изглежда да има намерения да се сеща. - сви рамене жената. - Нещо не ти се струва наред - говори с него. Искаш да правите нещо - кажи му.

Силиа въздъхна.
- Нямам представа за кой път казвам, че ще пробвам, но добре. - отвърна принцесата. - Да вечеряме?

- Добре, робините трябва да са приготвили вечерята.
Двете жени оставиха чашите си с вино, после щяха да си ги допият и отидоха да вечерят.

Халон знаеше, че Силиа живее във вилата си, надяваше се да я свари у тях. Той се телепортира пред дома ѝ и почука на вратата, очаквайки някой да отвори.

Силиа пиеше следобедното си кафе, когато чу някой да чука на вратата. Тия роби пак никаква не я вършеха. Принцесата излезе от всекидневната и отиде да отвори. Изненада се, когато видя Халон на прага си.
- Здрасти. - изрече тя. - Какво става? Вилата на Евдемия е по-надолу по улицата.

Халон се засмя.
- Да, знам. Аз дойдох да те помоля за съвет. - въздъхна елфът.

Силиа си пое дъх и бавно издиша.
- Съжалявам, не мисля, че мога да помогна. - изрече принцесата. Още един, който нямаше да я разбере правилно.

- Аз още не съм ти казал за какво става дума. - изрече Халон. - Познаваш Евдемия по-дълго от мен, помогни ми.

Силиа разтърка чело с ръка.
- Имай късмета да ме разбереш грешно и ти. - изсъска принцесата. - Влез и ми кажи как да ти помогна.
Силиа се отдръпна от вратата и тръгна към всекидневната.

Халон последва Силиа и седна на едно от канапетата.
- Признах ѝ, че я обичам преди време. Тя каза, че не може да отвърне със същото в момента и напълно я разбирам. - започна елфът. - На последното парти, тя ме покани да правим секс, отказах ѝ.

Силиа вирна вежда.
- Отказал си ѝ? - учуди се принцесата. - Защо?

Халон тежко въздъхна.
- Не го намирам за правилно. Не е виновна, че е асексуална, но не се ли насилва да иска да прави секс? - попита елфът. - Трябваше ли да приема?