Лятната вила на Силиа Фингел

Силиа извъртя очи и отпи голяма глътка от виното си.
- О, благодаря, че отново ми напомни това. - изсъска принцесата. - По-добре да отида да убия някого, пак ще е развлекателно.

- Предвид, че никога не си го правила за забавление, надали. - изрече Елвира и се засмя. - Не ти стиска, нали? Въпреки всичко продължаш да мислиш, че с действията си ще нараниш Крисчън. Не, Силиа, нараняваш само себе си.

- Кое не ми стиска? - неразбиращо попита Силиа. - Да убия някого или да спя с някого?

- Да спиш с някого. - изрече Елвира. - Хайде, облечи нещо по-хубаво и излез навън.

Силиа тежко въздъхна. Звучеше хубаво, но не желаеше да го прави.
- Ще пропусна. Заболя ме главата.

- Да, разбира се. - засмя се Елвира. - От какво те е страх? Че ще те одумват? Моля ти се, на никого не му пука, не е като и те да са сексуално моногамни. Мнението на Крисчън относно това, което ще се случи? Не мисля, че има право на такова, предвид че и той прави същите неща. Може да е в отношения с Нана, нищо не знаем.

Силиа още веднъж въздъхна и допи виното си. Може би нямаше да е чак толкова зле. Можеше да намери мъж, който да прилича на Крисчън и да си прекара горе-долу добре.
- Добре, добре. Ще пробвам. - сви рамене принцесата и отиде да си облече някоя по-привлекателна рокля.
Върна се след няколко минути, облечена в рокля с гол гръб, дълбоко деколте и цепка.
- Сигурно приличам на проститутка.

- Не, роклята си е много красива, не помня да съм я виждала, но не е от значение. - изрече Елвира. - Върви и се забавлявай. Ще видиш, че не е чак толкова зле.

Силиа въздъхна.
- Ще съжалявам, че те слушам, нали? - изрече принцесата и излезе от вилата си.

Елвира въздъхна, наблюдавайки как Силиа излиза от вилата си.
- Сигурно, но това ще е проблем за утре. - изрече жената и отиде да си налее чаша вино.

Силиа се върна във вилата си, ужасно разочарована от себе си. Не искаше все още да влиза вътре, затова седна на стълбите и дълбоко си пое дъх.

Елвира бе решила да се потопи в горещия извор на Силиа, докато нея я нямаше. Какво като бе вечер? Маркизата се наслади достатъчно на това приятно място и реши да си ляга, доволна, че е накарала приятелката си да излезе и да се забавлява. Тя се загърна с халата си и тръгна към входа на вилата, когато забеляза унилата Силиа да седи на стълбите.
- Ти какво правиш тук? - застана пред нея Елвира.

Силиа въздъхна.
- Прибрах се. - изрече тя. - Не мина никак добре, както и предполагах.

Елвира се притесни.
- К-какво е станало? Да не ти е посегнал някой?

- Не. - изрече Силиа. - Мина добре в началото. Мъжът приличаше на Крис, не беше лош избор, но когато се качихме в една от стаите... не знам, просто усещах цялата тази работа толкова грешно. Въпреки това реших да продължа. Съблякохме се, щяхме да започнем и го изритах, след което избягах.

Елвира не се сдържа и се засмя. Сцената, в която Силиа изритва този мъж ѝ се струваше доста смешна.
- Извинявай, не трябва да се смея, но не мога. - изрече жената. - Очевидно е много по-сериозно отколкото си мислех.

Силиа отново въздъхна.
- Казах ти. - изрече тя. - Отдавна знам, че не бих намерила сили в себе си да спя с друг, вече се и убедих в това.

- Не, това е кофти ситуация, но има напредък. Стигнали сте до някъде. Трябва ти повече воля. - сви рамене Елвира. - Може да пробваш отново да излезеш утре.

Принцесата поклати глава.
- По-добре не. Просто така нападнах един невинен мъж, след като му предложих да правим секс. Не мисля, че искам да виждам хора известно време.

- Добре, може би да си намериш сама компания не е било добра опция. Какво ще кажеш за публичен дом? Там ще си платиш, можеш да поискаш най-доброто и да се оставиш в ръцете на жената или мъжа, които си поръчала. - предложи Елвира. - Звучи по-добре.