Лятната вила на Силиа Фингел

Елвира въздъхна замечтано. Разбира се, маркизата нямаше намерение тя да живее на самотен остров за дълго, но можеше да отвлече онази дрипла Аша и да я заведе на някой и да я остави да си умре там съвсем сама.
- Не знам дали да живееш съвсем сам някъде е най-доброто, което можеш да направиш.

- Елвира, сериозно ли? Погледни ме само - опитвам да имам някакви нормални отношения с хората, но нищо не се получава. Получавам само разочарование. Най-лесно е да не си сред хора - живееш си най-спокойно и никой нищо не може да ти каже.

Елвира въздъхна.
- Права си за себе си, разбирам те. Така обаче можеш да изтървеш някоя златна възможност.

Силиа горчиво се засмя.
- Такава за мен вече не съществува. - отвърна принцесата и изпи и тази чаша абсент. Чувстваше се подута, но скоро щеше да си налее още. - Не мога повече да гледам позитивно на нещата, изморих се.

- Може би трябва да поговориш с Матилда. - изрече Елвира.

- Опасявам се, че Матилда няма да оправи нещата. Колкото и да не ми се иска, светът въобще не е розов, отвратителен е. И щом не ме иска, аз също не го искам. - изрече Силиа. - Не виждам причина да преминавам през какво ли не, да се боря с някакви глупости и всичко, което да получа накрая да е едно ужасно разочарование и огромна празнота.
Принцесата не желаеше да обсъжда повече подобни неща, затова реши да отиде да вземе бутилка с абсент и една с бяло вино.

Елвира тежко въздъхна. Тя самата някак щеше да подреди живота си, надяваше се и Силиа да открие правилния път.

Силиа беше бясна. На тая Клара какво пък ѝ ставаше? Юки и оная курвентия Нана и нейния несъществуващ мозък ли бяха успяли да промият? Не можеше да повярва, че проклетата лисица ще присъства в още едно събитие, затова принцесата бе решила изобщо да не се записва. Достатъчно ѝ беше гледала физиономията на предишното, нямаше нужда да прекарва още време в компанията ѝ.

Арзай успя да намери вилата, в която живееше Силиа. Трябваше да я накара да поговори с Аджакс, иначе богът на войната щеше да бъде убит. Той почука на вратата.

Напоследък Силиа беше доста кисела и се дразнеше и от най-малкото. Четеше някаква книга, когато чу почукването на вратата, нещо което явно глупавите ѝ роби не бяха чули, защото никакви ги нямаше. Принцесата ядно въздъхна и захвърли книгата, сетне отиде да отвори.
- Какво? - извика тя и видя някакъв непознат пред себе си. - Какво искаш?

Арзай се стъписа за момент.
- Извинявай, нямаше кога да те уведомя за идването си. - изрече богът на водата. - Аз съм Арзай, трябва да поговорим.

Силиа извъртя очи.
- Разбира се. Защото моите проблеми не ми стигат, че сега трябва да разрешавам и тези на ефоските богове! - извика отново принцесата. - Какво искаш?

- Аджакс е загазил. Хенар иска да избере друг бог на войната и да му даде силите на Аджакс, а това ще го убие. - отвърна Арзай. - Дойдох да те помоля да говориш с него, сигурно ще те послуша.

Силиа скръсти ръце.
- Честно казано, не ми се занимава с детинщините на ефоските богове. - изсъска принцесата. - И преди казах на Аджакс да отиде и да се извини, той не пожела. Не ме интересува какво ще стане с него след това, не ме касае.

- Разбирам, но опитай отново да поговориш с него. Може наистина да се вслуша в думите ти.

- Да, то всеки, който се е слушал в думите ми... - въздъхна Силиа. - Не мисля, че ще се получи. Той не пожела да ме чуе първия път, не знам какво те кара да вярваш, че ще ме послуша втория.

Арзай въздъхна.
- Не можем да позволим просто така да сложи край на живота си. Наистина е детинско, но той явно не го разбира. Не е направил нещо лошо, злите богове заслужават смърт, но Хенар вярва в баланса и не го одобрява. - изрече богът на водата. - Знам, че е голям инат и е твърде горделив, за да сведе глава пред някого, но не заслужава да умре заради нещо такова.

Силиа ядно въздъхна. От известно време ѝ се въртеше една идея в главата и нямаше представа дали е възможно да се осъществи.
- Ще говоря с него, ако ми отговориш на един въпрос. - изрече принцесата. - Как мога да променя съдбата си? Пробвах с Дракона на Дъгата, не става.

Арзай се учуди. Това беше доста странен въпрос.
- Опасявам се, че не те разбирам. - изрече богът на водата. - Как така да промениш съдбата си?

Силиа ядно въздъхна и скръсти ръце.
- Със сигурност не ме разбираш, повярвах ти. - изрече принцесата. - Как "как така да я променя"? Ако нещо не ми е писано да се случи, да се случи например. Сякаш е толкова трудно за разбиране.

Арзай сбърчи вежди.
- Не съм съвсем сигурен, но мисля, че трябва да умреш, за да имаш възможност да промениш нещо. - отвърна богът. - Трябва да попиташ Медеа за повече подробности.

Силиа въздъхна.
- Добре, добре. Като се връщаш в Ефос ѝ кажи, че трябва да говоря с нея. - изрече принцесата. - Ще поговоря с Аджакс, но от сега ти казвам, че няма да ви се получи, каквото и да сте намислили.
Принцесата нямаше намерение да се занимава с Арзай повече, затова просто затръшна вратата пред лицето му и отиде да дочете книгата си.

Арзай тежко въздъхна и тръгна обратно към Еритос. Не можеше да разбере искането на принцесата, надяваше се да не е за лошо.

Елвира се върна във вилата на Силиа и я забеляза да стои в хола.
- Каква е пак тази кисела физиономия? Какво ти става тези дни?

Силиа ядно въздъхна и отпи от чашата си с вино.
- Стига си ме питала. Никой от Валдора не поиска да прибере обратно онази проклета лисица.