Лятната вила на Силиа Фингел

Елвира тежко въздъхна.
- Много бих искала да ти кажа, че нещата няма да са все такива, но имам чувството, че ще те излъжа. - изрече тя. - Не знам какъв съвет да ти дам, тъй като самата аз явно се залъгвах твърде добре, че разбирам разни неща.

Силиа поклати глава.
- Дори и да е най-добрият съвет и да го изпълня, нещо ще се спъне по средата и всичко за пореден път ще отиде по дяволите. - отвърна принцесата. - Вече наистина нямам представа как да живея живота си. Каквото и да направя е грешно.

- Тогава го живей както намериш за добре. Не бива никой да ти казва какво да правиш и какво не.

Силиа се засмя.
- Както виждаш всеки си позволява точно това да прави. - вдигна ръце принцесата. - Все едно, вече се изморих да се опитвам да накарам нещата да тръгнат в правилната посока.

Елвира сви рамене.
- Знаеш ли, някой ден пък може и да се подредят както трябва.

Силиа се засмя.
- Силно се съмнявам в това. - изрече тя и довърши абсента си, сетне си наля още. - Но виж, ако стане, ще е за много кратко време. Някаква висша сила там ще е решила да ми даде няколко дни почивка, след което отново да ме прецака.

- Мисля, че имаме нужда от почивка. Какво ще кажеш да отидем някъде?

- Добра идея, но скоро ще има събитие. - въздъхна Силиа. - Иначе да, с удоволствие бих се преместила на безлюден остров, където никога повече няма да срещна хора и шибани лисици.

Елвира въздъхна.
- Много ли е скучно?

- Никак не е скучно, ако обичаш самотата, Елвира. Вярно, накрая ти омръзва да ядеш само риба, но честно казано предпочитам това пред това да гледам щастливите мутри на Крисчън и лисугерите. Наистина трябва да заведа строители следващия път и да си построя малка къщичка, след което да си остана там завинаги.

Елвира въздъхна замечтано. Разбира се, маркизата нямаше намерение тя да живее на самотен остров за дълго, но можеше да отвлече онази дрипла Аша и да я заведе на някой и да я остави да си умре там съвсем сама.
- Не знам дали да живееш съвсем сам някъде е най-доброто, което можеш да направиш.

- Елвира, сериозно ли? Погледни ме само - опитвам да имам някакви нормални отношения с хората, но нищо не се получава. Получавам само разочарование. Най-лесно е да не си сред хора - живееш си най-спокойно и никой нищо не може да ти каже.

Елвира въздъхна.
- Права си за себе си, разбирам те. Така обаче можеш да изтървеш някоя златна възможност.

Силиа горчиво се засмя.
- Такава за мен вече не съществува. - отвърна принцесата и изпи и тази чаша абсент. Чувстваше се подута, но скоро щеше да си налее още. - Не мога повече да гледам позитивно на нещата, изморих се.

- Може би трябва да поговориш с Матилда. - изрече Елвира.

- Опасявам се, че Матилда няма да оправи нещата. Колкото и да не ми се иска, светът въобще не е розов, отвратителен е. И щом не ме иска, аз също не го искам. - изрече Силиа. - Не виждам причина да преминавам през какво ли не, да се боря с някакви глупости и всичко, което да получа накрая да е едно ужасно разочарование и огромна празнота.
Принцесата не желаеше да обсъжда повече подобни неща, затова реши да отиде да вземе бутилка с абсент и една с бяло вино.

Елвира тежко въздъхна. Тя самата някак щеше да подреди живота си, надяваше се и Силиа да открие правилния път.

Силиа беше бясна. На тая Клара какво пък ѝ ставаше? Юки и оная курвентия Нана и нейния несъществуващ мозък ли бяха успяли да промият? Не можеше да повярва, че проклетата лисица ще присъства в още едно събитие, затова принцесата бе решила изобщо да не се записва. Достатъчно ѝ беше гледала физиономията на предишното, нямаше нужда да прекарва още време в компанията ѝ.

Арзай успя да намери вилата, в която живееше Силиа. Трябваше да я накара да поговори с Аджакс, иначе богът на войната щеше да бъде убит. Той почука на вратата.

Напоследък Силиа беше доста кисела и се дразнеше и от най-малкото. Четеше някаква книга, когато чу почукването на вратата, нещо което явно глупавите ѝ роби не бяха чули, защото никакви ги нямаше. Принцесата ядно въздъхна и захвърли книгата, сетне отиде да отвори.
- Какво? - извика тя и видя някакъв непознат пред себе си. - Какво искаш?