Лятната вила на Силиа Фингел

Силиа поклати глава.
- Не. Ти дойде пред вилата ми и с Мели ти помогнахме. - отвърна принцесата и седна на леглото, сетне въздъхна. - Елвира, Афсол иска да знае кой ти стори това.

Елвира стисна очи. Не искаше да си спомня нищо от онова, което ѝ се случи.
- Не знам. - отвърна тя, потискайки порива да заплаче. - Не можех нищо да видя в онази тъмница. Онзи мъж нищо не каза, не издаде нито звук. Казах му къде държа златото си, но това не го интересуваше. Не мога нищо да кажа за него.

Афсол се ужаси. Нима някъде там имаше такъв изрод на свобода? Принцът се доближи с една крачка, но не посмя да пристъпи повече.
- Елвира, разбирам, че е ужасно и не искаш да се връщаш към онзи момент, но сигурна ли си, че това е всичко, което помниш? Не може да няма нищо, което да не ти е направило впечатление.

- Помня, че го одрасках и тогава усетих плат около врата му. - отвърна жената. - Може би е имал маска на лицето, не знам. Не се виждаше нищо, абсолютно нищо. Помня също, че нещо падна. Той изтърва нещо.

Афсол бегло се усмихна.
- Това може и да ни помогне. Ще отида във вилата ти и ще претърся мястото. - отвърна принцът и сърцето му се сви.

- Случи се във фоайето. Не съм сигурна дали ме издебна или е бил вътре във вилата. Влязох и той веднага ме сграбчи. - изрече Елвира и сълзи потекоха по слепоочията ѝ. - Силиа, моля те, дай ми от онези отвари на Мели. Не желая да говоря за това повече.

- Разбира се. - изрече Силиа и се пресегна към нощното шкафче, сетне взе отварата и я даде на Елвира.
След като се увери, че маркизата е заспала, Силиа се обърна към брат си.
- Ще дойда с теб. - изрече тя.

- Добре. - изрече Афсол. - Моля те, бъди до нея.

- Ще бъда, не се тревожи. - изрече Силиа и двамата с Афсол излязоха от стаята на Елвира.

Силиа и Елвира си бяха приготвили салати и разни мезета, с които да комбинират виното и абсента, в които бяха решили за пореден път да се давят. Двете жени бяха отвън вилата, в полуоткритата спалня и се наслаждаваха на приятната вечер по бански.
- Не мога да го разбера тоя Дракон на Дъгата вече. - въздъхна Силиа тежко и отпи абсента си. - Не иска да ми изпълни желанието да променя нещо от ужасната си съдба, но на драго сърце се съгласи да ми позволи да узная поне малко какво е да се напиеш наистина.

Елвира се засмя и отпи от виното си.
- А защо не пожела да намали толерантността ти към алкохол?

Силиа също се засмя.
- Защото явно съм някаква мазохистка. Пак ще предпочитам да не мога удачно да се справя с проблемите си. - изрече тя и отпи голяма глътка от абсента си. - Надали ще го помня, но ми напомни повече да не организирам партита.

- Ако не забравя. - изсмя се Елвира. - Крисчън се държа малко студено с Нана на предното парти, чудя се какво е станало.

Силиа сви рамене.
- Кой знае? Тя сигурно нещо е сгафила или пък е поискала още по-огромен дом от този, който има сега. - отвърна Силиа и се изсмя. - Няма значение де, ще се оправят. Той няма да позволи милата лисичка да се тръшка дълго. Ще ѝ реши проблема какъвто и да е.

- И брат ти ще стори същото с Аша. Да им имам проблемите и на двамата. - извъртя очи Елвира. - Наистина, какво им падна на главите и на двамата, че толкова се побъркаха?

- Не питаш правилния човек, Елвира. - засмя се Силиа и допи абсента си, сетне си наля още една чаша. - От Аша ще се отървем след известно време, но от милите и добри лисички никога. Такъв пенис си наврях в задника, че не е истина.

Елвира се опули насреща Силиа, сетне избухна в смях.
- Това е метафорично, нали? - продължи да се смее жената, сетне изражението ѝ застина и тя погледна Силиа. - Нали?

Силиа се засмя на реакцията на Елвира и отпи от абсента си.
- Разбира се. Не съм си навряла пенис в задника наистина. - отвърна принцесата. - Сега цял живот ще си сърбам попарата от глупавите ми избори.
Силиа отново отпи от абсента си, сетне почна да говори все едно говори на друг.
- Излязла си от лудницата, добре, ама за какъв чеп ти беше да ходиш да си търсиш приятели наляво-надясно? Трябваше да си стоиш кротко и мирно на задника и сега нямаше да имаш такива проблеми. - ядно въздъхна принцесата и разтърка чело с ръка. - Няма да се самоубивам, но и не виждам смисъл да се моля за по-ранна смърт. Като си знам уникалния късмет и как Съдбата просто иска да гледа как страдам, спокойно ще доживея до двеста-триста години и без да съм безсмъртна.

Елвира се чувстваше развеселена от алкохола. Казаното от Силиа не бе смешно, но начина, по който бе казано беше.
- Е, едва ли точно така ще се случи.

Силиа кимна.
- Само стой и гледай. - въздъхна принцесата. - Почти никой не преминава през толкова много ужасии за целия си живот, а аз минах през какво ли не за има-няма две-три години. Как да искаш да продължаваш да се бориш за каквото и да е в този живот?