Лятната вила на Силиа Фингел

- Случи се във фоайето. Не съм сигурна дали ме издебна или е бил вътре във вилата. Влязох и той веднага ме сграбчи. - изрече Елвира и сълзи потекоха по слепоочията ѝ. - Силиа, моля те, дай ми от онези отвари на Мели. Не желая да говоря за това повече.

- Разбира се. - изрече Силиа и се пресегна към нощното шкафче, сетне взе отварата и я даде на Елвира.
След като се увери, че маркизата е заспала, Силиа се обърна към брат си.
- Ще дойда с теб. - изрече тя.

- Добре. - изрече Афсол. - Моля те, бъди до нея.

- Ще бъда, не се тревожи. - изрече Силиа и двамата с Афсол излязоха от стаята на Елвира.

Силиа и Елвира си бяха приготвили салати и разни мезета, с които да комбинират виното и абсента, в които бяха решили за пореден път да се давят. Двете жени бяха отвън вилата, в полуоткритата спалня и се наслаждаваха на приятната вечер по бански.
- Не мога да го разбера тоя Дракон на Дъгата вече. - въздъхна Силиа тежко и отпи абсента си. - Не иска да ми изпълни желанието да променя нещо от ужасната си съдба, но на драго сърце се съгласи да ми позволи да узная поне малко какво е да се напиеш наистина.

Елвира се засмя и отпи от виното си.
- А защо не пожела да намали толерантността ти към алкохол?

Силиа също се засмя.
- Защото явно съм някаква мазохистка. Пак ще предпочитам да не мога удачно да се справя с проблемите си. - изрече тя и отпи голяма глътка от абсента си. - Надали ще го помня, но ми напомни повече да не организирам партита.

- Ако не забравя. - изсмя се Елвира. - Крисчън се държа малко студено с Нана на предното парти, чудя се какво е станало.

Силиа сви рамене.
- Кой знае? Тя сигурно нещо е сгафила или пък е поискала още по-огромен дом от този, който има сега. - отвърна Силиа и се изсмя. - Няма значение де, ще се оправят. Той няма да позволи милата лисичка да се тръшка дълго. Ще ѝ реши проблема какъвто и да е.

- И брат ти ще стори същото с Аша. Да им имам проблемите и на двамата. - извъртя очи Елвира. - Наистина, какво им падна на главите и на двамата, че толкова се побъркаха?

- Не питаш правилния човек, Елвира. - засмя се Силиа и допи абсента си, сетне си наля още една чаша. - От Аша ще се отървем след известно време, но от милите и добри лисички никога. Такъв пенис си наврях в задника, че не е истина.

Елвира се опули насреща Силиа, сетне избухна в смях.
- Това е метафорично, нали? - продължи да се смее жената, сетне изражението ѝ застина и тя погледна Силиа. - Нали?

Силиа се засмя на реакцията на Елвира и отпи от абсента си.
- Разбира се. Не съм си навряла пенис в задника наистина. - отвърна принцесата. - Сега цял живот ще си сърбам попарата от глупавите ми избори.
Силиа отново отпи от абсента си, сетне почна да говори все едно говори на друг.
- Излязла си от лудницата, добре, ама за какъв чеп ти беше да ходиш да си търсиш приятели наляво-надясно? Трябваше да си стоиш кротко и мирно на задника и сега нямаше да имаш такива проблеми. - ядно въздъхна принцесата и разтърка чело с ръка. - Няма да се самоубивам, но и не виждам смисъл да се моля за по-ранна смърт. Като си знам уникалния късмет и как Съдбата просто иска да гледа как страдам, спокойно ще доживея до двеста-триста години и без да съм безсмъртна.

Елвира се чувстваше развеселена от алкохола. Казаното от Силиа не бе смешно, но начина, по който бе казано беше.
- Е, едва ли точно така ще се случи.

Силиа кимна.
- Само стой и гледай. - въздъхна принцесата. - Почти никой не преминава през толкова много ужасии за целия си живот, а аз минах през какво ли не за има-няма две-три години. Как да искаш да продължаваш да се бориш за каквото и да е в този живот?

Елвира тежко въздъхна.
- Много бих искала да ти кажа, че нещата няма да са все такива, но имам чувството, че ще те излъжа. - изрече тя. - Не знам какъв съвет да ти дам, тъй като самата аз явно се залъгвах твърде добре, че разбирам разни неща.

Силиа поклати глава.
- Дори и да е най-добрият съвет и да го изпълня, нещо ще се спъне по средата и всичко за пореден път ще отиде по дяволите. - отвърна принцесата. - Вече наистина нямам представа как да живея живота си. Каквото и да направя е грешно.

- Тогава го живей както намериш за добре. Не бива никой да ти казва какво да правиш и какво не.

Силиа се засмя.
- Както виждаш всеки си позволява точно това да прави. - вдигна ръце принцесата. - Все едно, вече се изморих да се опитвам да накарам нещата да тръгнат в правилната посока.

Елвира сви рамене.
- Знаеш ли, някой ден пък може и да се подредят както трябва.

Силиа се засмя.
- Силно се съмнявам в това. - изрече тя и довърши абсента си, сетне си наля още. - Но виж, ако стане, ще е за много кратко време. Някаква висша сила там ще е решила да ми даде няколко дни почивка, след което отново да ме прецака.

- Мисля, че имаме нужда от почивка. Какво ще кажеш да отидем някъде?

- Добра идея, но скоро ще има събитие. - въздъхна Силиа. - Иначе да, с удоволствие бих се преместила на безлюден остров, където никога повече няма да срещна хора и шибани лисици.

Елвира въздъхна.
- Много ли е скучно?

- Никак не е скучно, ако обичаш самотата, Елвира. Вярно, накрая ти омръзва да ядеш само риба, но честно казано предпочитам това пред това да гледам щастливите мутри на Крисчън и лисугерите. Наистина трябва да заведа строители следващия път и да си построя малка къщичка, след което да си остана там завинаги.