Лятната вила на Силиа Фингел

Елвира се засмя.
- Това е успокояващо. - изрече тя. - Пита ли го за имението на Нана?

- Разбира се, че не. - отвърна принцесата. - Ходих там да правя секс с него, не да го разпитвам. Трябваше да съм луда да си разваля удоволствието от вечерта с разговори за онази проклетница.
Силиа отпи глътка от виното си и въздъхна някак замечтано.
- Каза, че съм му липсвала.

- Това е добре. - изрече Елвира. - Значи може и да не са любовници, но пак... Имение за толкова много пари.

- Нямам представа какво става между тях, това с любовниците още не е напълно невъзможно. - изрече Силиа.

- Добре. Защо не го помолиш да ти обясни цялата история най-накрая? - Елвира прикова поглед в принцесата. - Пак започнахте да приличате на стари грамофони. Ако не искаш да го обсъждате на някое парти, където могат да се намесят други, които нямат общо с историята, можеш да го поканиш някъде и да поговорите спокойно. Вече не ми е възможно да ви заключвам заедно.

- Това със заключването беше пълна простотия! - изсъска Силиа. - Не знам имам ли право да го разпитвам за това.

Елвира се засмя.
- И ако не го бяхме направили още щяхте да сте оплетени в онова недоразумение, което бе застанало между вас. - отвърна маркизата. - Е, ти няма да му търсиш сметка. То дори и да научиш истината, станалото няма да се промени. Нана ще остане в имението си.

Силиа въздъхна.
- Не знам ще бъде ли от значение. Дори и наистина да няма нищо между тях, другата причина поради която би ѝ купил къща сигурно ще ме ядоса още повече.

Елвира се усмихна.
- За да знаеш това първо трябва да разбереш причината, нали така? Докато не говориш с Крисчън и той не ти каже какво точно е станало, за да се стигне до тук, няма защо да се ядосваш. - отвърна жената.

Силиа въздъхна и отпи от виното си.
- Добре, ще говоря с него някой път. - отвърна принцесата. - Даваш ми съвети как да си върна Крис, защо ти не пробваш нещо подобно с Афсол?

Елвира извъртя очи.
- Брат ти е женен, точка. - отвърна маркизата. - Да не бъда с женени мъже е правило, което сама съм си наложила и никога няма да наруша.

- То дори не е истински брак, Елвира. Пък и тази ще се разкара след известно време. - изрече Силиа.

- Няма значение какъв брак е, няма да стане. - поклати глава Елвира. - Ще му мисля какво да правя след като се разведат или там каквото ще се случи.

Силиа въздъхна.
- Вероятно си права. - изрече принцесата. - Не бих спала с истински женен мъж, но с такъв във фиктивен брак, защо не?

Елвира се засмя и я потупа няколко пъти по рамото.
- Нека първо стигнем до там да отидеш и да спиш с необвързан мъж и тогава ще говорим за женените. - продължи да се смее маркизата. - Какво стана снощи преди да отидеш при Крисчън? Спа ли с онзи, който намери?

Силиа се изсмя и въздъхна.
- Нямаше как. - изрече тя. - Трябва да те убия, задето ме накара да отида при Крисчън. През по-голяма част от времето се чувствах странно, правейки това.

Елвира махна с ръка.
- Нищо ти няма, цяла си. Ясно ми е какво е ставало през онази част от времето, когато вече не си се чувствала странно. - засмя се жената. - Като ви знам какви сте, често ще ти се налага да повтаряш станалото от снощи. Нямам представа за кой път ще го кажа, но си говорете.

- Правим го и пак се връщаме тук. В омагьосан кръг сме. - въздъхна Силиа.

- Тогава го разбий. Знам, че не ти харесва все ти да правиш първата крачка, но очевидно се налага, щом Крисчън не изглежда да има намерения да се сеща. - сви рамене жената. - Нещо не ти се струва наред - говори с него. Искаш да правите нещо - кажи му.

Силиа въздъхна.
- Нямам представа за кой път казвам, че ще пробвам, но добре. - отвърна принцесата. - Да вечеряме?