Лятната вила на Силиа Фингел

Елвира се засмя.
- Извинявай, Силиа, но няма как да се виждаме в замъка на Афсол. Ти можеш да ми идваш на гости, когато пожелаеш. - изрече жената. - Ще изпратя Зола тук. Как не съм се сетила по-рано за това? Така няма да ѝ гледам физиономията повече.

- Твърде сурова си към това момиче, но ти си знаеш. - изрече Силиа. - Ако си готова, може да тръгнеш, аз ще си събера набързо някои неща и също ще се прибера.

Елвира кимна.
- Ще се видим отново. - засмя се жената.
Тя отиде в стаята си и си взе куфара, сетне се телепортира обратно в Еритос.

Силиа тежко въздъхна и отиде да си събере някои неща. Тя уведоми робите си, че се прибира в Еритос, но ще се връща за известно време, за да се грижи за горкия Хектор, на когото сигурно щеше да липсва. След като събра багажа си, Силиа се телепортира в Еритос.

Силиа беше минала край замъка си и остана доста разочарована. Едва не се удуши в прахта, в която беше потънал, затова принцесата реши да изпрати робите си в Еритос да почистят хубаво. Тя повика всички и им обясни какво е положението.
- За около седмица ще приключите. Аз ще остана тук и ще прекарам известно време с Хектор и Опал. - изрече Силиа и се обърна към Шао. - Помня какво си ми разказвал за живота при предишните ти господари. Ще ти позволя да инспектираш работата на всички, искам замъка отново да блести от чистота, както беше преди. Ще им помагаш, обаче, не си мисли, че ще се правиш на шеф, докато другите работят.
Шао кимна. Надяваше се само да не се вманиачи в задачата си и да си изпроси отново наказание. След като всички събраха по малко багаж, Силиа ги телепортира в замъка си в Еритос, след което отново се телепортира във вилата си. Наля си чаша бяло вино и се отпусна върху дивана си.
- Седмица спокойствие. - въздъхна тя и отпи от чашата си.

Силиа бе отишла на обяд при братята си. Принцесата бе изпила две чаши бяло вино там, но не подозираше, че Силас го бе подправил със сребърния прах, който използваха с Аша срещу Афсол. Виното се хареса на принцесата и тя го взе със себе си във вилата, след което си наля още една чаша и седна на дивана да си я изпие на спокойствие.

Силас се надяваше сребърният прах да е подействал върху Силиа. Тя отдавна бе изпила виното. Той бе взел камъка за телепортация на Афсол и се телепортира пред вилата на принцесата, сетне приближи вилата. Отвори вратата и се изненада да види Силиа да седи на дивана.
- Здравей. - нервно изрече той. Дано да беше проработило.

Силиа много се изненада, когато чу гласа на Крисчън. Тя затвори книгата си и го погледна.
- Крис? Какво те води насам? - изправи се принцесата и пристъпи към него.

Силас се усмихна. Явно беше проработило.
- Реших да се отбия. - отвърна мъжът и приближи Силиа, сетне прокара пръст по лицето ѝ. - Липсваше ми.

Силиа беше изненадана от поведението на Крисчън. Да я потърси пръв не беше част от поведението му. Принцесата известно време отвръщаше на ласките му, но нещо в нея крещеше, че има нещо нередно. Накрая, тя го отблъсна.
- Какво ти става? - попита тя и опита да намести презрамката на нощницата си. - Никога не ме търсиш първи, нито пък си толкова настоятелен.

Силас беше учуден. На тая какво ѝ ставаше?
- Грешно е да те потърся, когато ми е скучно? На теб какво ти става, Силиа?

- Не бих казала, просто не е в твой стил. - изрече принцесата. Наистина беше объркана.

Силас се засмя.
- Просто дойдох да се забавлявам. По един или друг начин.

Силиа замръзна на мястото си и по тялото ѝ изби студена пот. Не, това не можеше да е Крисчън. Нямаше как да е той, той не говореше подобни неща.
- Кой си ти? - с треперещ глас промълви Силиа.

Силас изсумтя. Нямаше достатъчно информация за тези двамата, явно не бяха в чак толкова цветущи отношения. Мислеше си, че просто ще се появи пред нея и ще прекара една страхотна вечер, но нейните съмнения щяха да объркат всичко. Нищо де, може би щеше да стане още по-добре, ако идиотката си мислеше, че нейният любим я е насилил.
- Друг начин значи ще е. - въздъхна Силас и сграбчи Силиа за ръцете. - Не можеше ли просто да се забавляваме, както преди? - изрече той, докато я влачеше към някоя спалня.

Силиа беше пребледняла от страх.
- Крис, пусни ме, моля те. - опита се да звучи уверено, но не можеше. Паниката и страха се усещаха в гласа ѝ. - Нека поговорим.

- Говорихме. Поведението ти ме обиди. - отвърна Силас и отвори една от спалните, сетне избута Силиа вътре.

Силиа разтри ръцете си, където Крисчън я беше стискал. Не можеше да спре да трепери. Искаше да намери оправдание за поведението на мъжа пред себе си, но не можеше.
- Моля те, върви си. Нека се видим, когато си по-спокоен. - тихо изрече тя.

Силас се усмихна.
- Не. Ще си отида, но по-късно.
Силас отново се нахвърли на Силиа и настоятелно започна да я целува.

Колкото и да искаше да вярва, че не е истина, не можеше. Мъжът пред нея беше Крисчън, същата фигура, същият глас. Мъжът, когото обичаше и бе готова да умре за него. Силиа намери сили в себе си и с цялата си сила успя да отблъсне мъжа от себе си. Тя се възползва от това и опита да избяга от стаята.