Лятната вила на Силиа Фингел

- Че няма как Серена да е извършителката. Става дума за друга жена от Еритос с тези инициали, но не знаем коя.

Силас бегло се усмихна. Добре, мислеха, че жена стои зад това, това беше хубаво. Бяха познали с инициалите, мъжът съжали, че не е излъгал за името си, но може би вече нямаше значение. Той беше извън подозрението им, можеше да си отдъхне.

Силиа стоеше изправена с чашата уиски в ръка. Не знаеше какво да прави с нея.

Силас взе от ръцете ѝ чашата и я изпи, сетне ѝ нареди да ги измие и прибере на местата им. Силиа го изпълни и се върна при него. Той се изправи от мястото си.
- За теб имам нещо по-хубаво. - изрече той и извади малко шишенце с опиум, което бе взел. - Не че няма да се забавляваме и без това, но с това ще е по-интересно. Знаеш ли защо?

Силиа погледна шишенцето в ръцете на Силас, но не ѝ се струваше познато.
- Не знам. - отвърна Силиа.

- Не ти се струва познато? Чух, че сте стари приятели. - изрече Силас и отвори шишенцето. - Няма как да не копнееш за малко от това нещо. Опиум, помниш ли? Харесвала си го преди време.

Силиа сбърчи вежди.
- Не използвам вече. И няма да използвам отново. - изрече тя.

- Не си ти тази, която ще реши това, а аз. - изрече той и го подаде към Силиа. - Изпий го. Ще се почувстваш много добре.

- Не. - Силиа поклати глава. - Обещала съм, че повече няма да употребявам. Това ще нарани много хора.

Силас се учуди. Как така тази имаше воля да му отказва? Беше ѝ дал същото количество отвара като предния път, изглеждаше неадекватна, как така отказваше? Той я стисна за косата със свободната си ръка.
- Ще го изпиеш! - изсъска той. - Трябва да бъдеш наказана, задето брат ти Сандреа си позволява да чука Аша!

Силиа изскимтя, скалпът я заболя.
- Сандреа? - попита тя. - Не мога да го изпия.

Силас се засмя.
- Вярно, ти не знаеш. - изрече той. - Скъпият ти брат Сандреа предложил на Аша да я забремени. Сякаш не ми стигаше Афсол да я чука, а сега и този! - кресна Силас.

Силиа не разбираше какво му става на този, нито какви ги говори. 
- Аз какво общо имам? 

Силас я зашлеви и Силиа се свлече на дивана.
- Какво общо имаш ли? - извика той в лицето ѝ. - Ако не се месеше в плановете ни, тя можеше вече да е бременна и да сме се махнали от тук! Ще си плащаш за това!
Силас стисна бузите на Силиа и навря отвора на малкото шишенце в устата ѝ. Опиумът се изля в нея и принцът я притисна с ръка.
- Гълтай, кучко! - изсъска той.

Силиа известно време се опитваше да не преглътне, но не можеше повече. Силас бе запушил и носа ѝ, а тя искаше да диша. Накрая преглътна и сълзи избиха в очите ѝ. 

- Проклетница! - изсъска Силас срещу нея. - Трудно ли беше?
Трябваше по-често да я дрогира с отварата на объркания ум и да ѝ дава опиум. Накрая тя сама щеше да започне да се друса с него и щеше да я разкара от замъка. 

От очите на Силиа се стекоха сълзи. Трябваше да махне опиума от тялото си. Не искаше пак да е пристрастена към тази гадост. Тя се изправи от мястото си и тръгна към мивката, трябваше да повърне.

- А, не! - извика Силас зад нея и успя да я хване преди да си навре пръстите в гърлото. - Без такива!
Той я тръшна отново върху дивана и я обърна. Гърдите ѝ се опряха в облегалката. Силас надигна роклята ѝ и смъкна бельото ѝ. Разкопча панталона си и извади вече възбудения си пенис. Намести се зад нея и проникна грубо в нея.
- Неблагодарна кучка! - извика той и я удари силно по задника. - Аз се грижа за теб, а ти ми се правиш на интересна. Дори не знам как отказа да ме слушаш! 

Силиа извика от болка. Сълзите се стичаха по очите ѝ. Тя не разбра с какво бе провокирала такава реакция у този мъж. Силас не беше нежен с нея, с всеки тласък я болеше. 

Силас продължи все така грубо да се движи в нея. Не го интересуваше какво ѝ причинява сега, после щеше да се погрижи да не я боли нищо и да не се усети. След още няколко тласъка, той застина и пенисът му започна да пулсира. Свърши в Силиа и грубо излезе от нея, сетне седна на дивана.
- Веднага идвай тук и започвай да го чистиш! - изсъска той. 

Силиа изхлипа и избърса сълзите си. Тя се намърда между краката на Силас и започна да облизва пениса му. Щеше ли да я остави на мира вече?

Силас доволно изстена и потупа Силиа по главата.
- Боже, наистина си добра. - изрече той и се засмя. - Едва ли вече задоволяваш тоя Крисчън така, все пак той те изнасили. Но нищо, вниманието ти ще бъде насочено към мен, докато съм тук.
Силас усети как отново се възбужда. Тази наистина беше способна да побърка мъж. Жалко, че явно ѝ съсипваха самочувствието. Силас я накара да спре.
- На четири крака на земята, кучко. - заповяда ѝ той.

Силиа трудно разбра искането му. Опиумът вече бе започнал да ѝ действа. Тя застана на четири крака и зачака.

Силас се присъедини към нея. Не беше взел мехлем, но му беше все едно. Той проникна няколко пъти във влагалището ѝ, лубрикирайки пениса си. Сетне си пое дъх и с почти едно рязко движение навлезе в ануса на Силиа. 

Силиа изпищя от силната болка и сълзи отново потекоха по бузите ѝ.
- Спри, моля те. Боли! - изхлипа тя.