Лятната вила на Силиа Фингел

Каво говори.
- Але господине как ве едно е тебе да та блъскаме в анала другой ти да блъскаш яко курвалята в анала туй е добро нещо а пък тебе ако та помпят си напрао ударил дъното ве. - обясливо каза Каво.

Крисчън въздъхна тежко.

Силиа се обърна към Сандреа.
- Вярвай в каквото искаш. Аз знам истината за себе си. - тя се обърна към Нана. - О, но ние трябва да приемаме подигравки и унижения от теб? Нещата не работят така, лиси. 

- Аз никога не съм се подигравала с вас двамата, нито пък съм си позволявала да ви обиждам и унижавам. Държах се приветливо, правих всичко, което наемният убиец ми наредеше и накрая единствено получих заплахи и гаври в замяна. - скръсти ръце Нана.

Елвира въздъхна и стана от мястото си.
- Хайде да видим с какво ще ме излъжеш и тоя път. 

Крисчън не можеше да повярва на думите, излизащи от устата на Нана.
- Ако беше сторила и половината от нещата, които ти "нареждах", сега нямаше да водим подобен разговор. Уви. - отвърна мъжът.

- О, нима? - изрече Силиа - А думите ти от по-рано "Предполагам не си взела нужната си доза опиум..." като какво трябва да ги възприемем? 

- Като споменаване на вероятен факт? - невярващо отвърна Нана. - Чувала съм, че това може да направи пристрастените нервни и раздразнителни. Би обяснило и странното ти поведение спрямо мен. - лисицата се обърна към наемния убиец. - Правих всичко, което поискаше от мен, помогнах ти с нападението над тази, ходих чак до Шиера, защото ти така ми нареди! Това нищо ли е? 

Афсол и Елвира отидоха зад вилата.
- Виж, не си заслужава да си вдигаш нервите заради Аша. 

Силиа извъртя очи. А после на нея казваха, че е драматична. Боже, колко много ненавиждаше тези събирания вече... Принцесата излезе от басейна и отиде да си направи силен коктейл. 
- Помогнала си му с нападението над мен? О, цялата съм в слух. - отпи тя от коктейла си.

- Така ли? А ти какво правиш, за да не се случва това, а? Стоиш си най-кротко с нея и нищо. - изсъска Елвира. 

Афсол въздъхна.
- Знаеш, че не мога да направя много. И аз искам нещата да приключат, но не мога да намеря добро решение. 

Елвира се засмя.
- Наистина ли? Щом ти не можеш, аз на драго сърце мога да те направя вдовец! - извика тя. - Защо я търпиш още? 

Крисчън се плесна по челото.
- Помогна ми с разкриването на извършителя. - отвърна той. - Трябва да призная обаче, че не беше от особена помощ, дори и с ходенето в Шиера.

- Елвира, Аша не е сторила нищо лошо, за да заслужава смърт. И двамата сме принудени на този брак. И на мен не ми харесва, но засега трябва да е така. 

- Единствено можеш да чуеш как и двамата сте неблагодарници, след като бих път до онзи странен остров заради вашите нелепи проблеми. - присви очи Нана. 

- Личи си. - отвърна принцесата.
Не стига, че ѝ беше разказал за станалото, живееше при нея, докато принцесата не научи за това, ами я беше и пращал да разследва в Шиера. Божества, какво ставаше между тия двамата? 
- О, аз съм благодарна и още как! Добра работа си свършила, разбрахме кой е.

Аша вътрешно се притесни, но остана спокойна. Наистина ли бяха разбрали кой е? Защо изглеждаха толкова спокойни тогава? Не, нямаше как да са разбрали. Жената отпи от коктейла си и погледна Силас. 

Силас за миг се притесни, но се постара да изглежда спокоен. Нямаше как да са разбрали, иначе отдавна щяха да са обърнали темата към тях. Или пък чакаха удобен момент? Принцът нервно изпи няколко глътки от коктейла си, за да се успокои.

На Елвира направо ѝ се искаше да го зашлеви.
- Боже, не мога да повярвам на какво сме заприличали. Не мога да повярвам в каква ситуация се поставих! - повиши тон жената. - Приличам на глупавата любовница, която вярва, че жененият мъж, в който е влюбена ще зареже съпругата си, за да бъде с нея! Може ли да стане по-нелепо?
Очите ѝ се разшириха. Тя току-що чувствата си ли призна? 

Очите на Афсол се разшириха от изненада, сетне усмивка се появи на лицето му.
- Влюбена си в мен? 

Как да разбера нещо, като всички на онзи остров са луди, като вас двамата? - изсумтя Нана и се обърна към наемния убиец. - Не се учудвам, че си от там, звучи съвсем логично. Разбрах единствено, че е някакъв богаташ от Еритос, който бил платил огромна сума за отвара, с която да те нападнат. Наистина не разбирам защо си толкова важна, че това да ти се случва. Ако бяха нападнали онази дъртофелница...

Елвира отвори уста, за да каже нещо, но думите се бяха заличили от съзнанието ѝ.
- Няма значение. - изрече тя накрая без да го поглежда. - И без това между нас не може да се получи. 

- Това го знаем. - изсумтя Силиа. Тази нищо не беше разбрала.
 

Силас си пое дълбоко дъх и бавно издиша. Добре, нищо не знаеха.