Лятната вила на Силиа Фингел

Принцесата въздъхна. Вярно, с Крисчън щеше да е много по-различно, но беше много рано да се говори за подновяване на каквото и да е. Отношенията ѝ с всичките ѝ приятели бяха разклатени, нямаше представа можеше ли да ги поправи. Тя облече обратно горнището на банския си и излезе от басейна, за да започне да разчиства. 

Розан също излезе от басейна и помогна на принцесата. После щеше да се самозадоволи, защото и тя имаше нужди. 

Розан се върна във вилата на Силиа, за да изчака информацията от Орландо. Надяваше се да нямат други разправии с шиерските престъпници. Трябваше после и да убие проклетниците, които държаха фризьорския салон, който бе посетила. Унищожиха ѝ косата и щяха да си платят за това! 

Орландо тъкмо се беше върнал от Шиера и реши да остави съобщение за онези жени. Мъжът пъхна пергамента под входната врата.

"Разговарях с нападателите и се погрижих да разберат, че тези кораби са под наша опека. Повече няма да имате проблеми с тях.

П.С: Това се отнася само и единствено за организацията на Сантяго. Все пак ви препоръчвам да инвестирате в обучен морски ескорт, за да нямате подобни проблеми за в бъдеще. 

Целувки, 
Орландо"

- Ще те целуна аз тебе. - засмя се Розан, докато четеше писмото от Орландо. - Това поне ще зарадва Силиа.
Наемната убийца вече може да се върне при Силиа и Катрин.

Силиа и Розан бяха решили да дойдат до Кросфайър Муунлайт, защото не мислеха, че Иан е изобщо в Еритос. Беше много съмнително как никой не можеше да каже дали го е виждал, а едва ли този мъж имаше средства да подкупи всеки, с когото разговяраше. Принцесата чакаше наемната убийца да се върне. 

Джой реши отново да провери дали Силиа е във вилата си. Робинята дойде и почука на вратата. 

Силиа си помисли, че е Розан, но тя пък защо да чука, като можеше да влезе? Принцесата стана от мястото си и предпазливо отвори вратата. Изненада се да види Джой на прага си.
- Какво има, Джой? Какво иска господарят ти от мен?

- Той не знае, че съм тук. - отвърна робинята. - Аз имам нещо за вас от Ейда. От известно време ви търся, за да ви го дам. 

Силиа извъртя очи. Изобщо не ѝ беше до колети от тези идиоти от Милбърн.
- Да, благодаря. - изрече принцесата и взе колета, след което отпрати Джой.

Розан забеляза, че някаква жена си тръгва от вилата и веднага отиде да види какво става.
- Коя беше тази? - попита наемната убийца. 

- Джой, на Афсол робинята. Някакъв колет от Ейда, сякаш ми пука. - извъртя очи от принцесата и забеляза някаква книга в ръцете на Розан. - Аз не те ли пратих за информация за Иан? Какво е това? 

- Информация за Иан няма, за съжаление. - въздъхна наемната убийца и връчи книгата на Силиа. - Запознала си се с авторката на тази книга на откриването. Тя ме позна и ми заръча да ти я дам. 

- Сетих се. - изрече Силиа. - Добре, нямам време сега да чета книги и да гледам колети. Върви остави книгата върху писалището ми, а колета прибери някъде в библиотеката. 

Розан кимна и взе книгата и колета, след което отиде в библиотеката. Книгата остави в средата на писалището, а колета прибра в един от шкафовете встрани. Тя се върна при Силиа.
- Да се махаме от тук. Няма какво да направим, а Дейвид може да е открил нещо. 

Силиа кимна и телепортира двете обратно в Еритос. 

Силиа бе започнала да чете онази книга, която Розан ѝ донесе преди дни. Колкото повече четеше, толкова повече припознаваше героите в едни други хора, които познава. Главните герои бяха взели под крилото си тежко ранено момиче, помагаха ѝ да се излекува. Напомняха ѝ много на Аша, Силас и Ейда.
- Просто чудесно. Тея и тук се появиха. - изсумтя принцесата и ядно обърна страницата.

Силиа почти бе стигнала до края на книгата, която четеше. Колкото повече четеше обаче, толкова повече започваше да се съмнява дали Ейда наистина бе отпратена обратно в Милбърн. Историята в книгата ужасно много се доближаваше до нейната. Въпреки всичко обаче, героинята в тази книга не си тръгна. Остана с покровителите си, въпреки че домът и близките ѝ липсваха много.
- Не разбирам! - изсумтя принцесата и отпи няколко глътки от абсента си. - Това е влудяващо! 

Розан се приближи до нея.
- Какво има? 

- Прочети нещата, които съм подчертала. - отвърна Силиа и ѝ подаде книгата. 

Розан отвори на първата страница, на която имаше подчертано и зачете. След това премина към следващия подчертан абзац. Четеше някаква история, но не разбираше съвсем.
- Освен, че подчертаването с всяка страница става все по-гневно, друго не виждам. - засмя се жената. - Какво трябва да търся в тези абзаци? Трагична история. 

Силиа въздъхна така, сякаш осъзна нещо.
- Вярно, ти не я познаваш добре. - отвърна принцесата. - Това, което четеш е животът на Ейда, но в друга история. Много неща се връзват с нея, но не и това.
Силиа взе книгата от ръцете на Розан и прелисти до последните подчертани редове.
- Героинята никога не напусна страната на покровителите си. Ейда си замина. 

Розан сви рамене.
- Толкова ли е невярващо? Това е измислена героиня, авторката можеше да напише всичко. Тази Ейда е реален човек с желания. - отвърна Розан. 

- Да, така е. Обаче не ми дава мира. Не знам, колкото повече мисля за начина, по който си отиде, толкова повече се съмнявам, че се е случило. 

Розан въздъхна. Не разбираше защо Силиа се бе вглъбила в това толкова.
- Добре, какво искаш да направим?