Търсене

Серена въздъхна, поне беше приключила със задачата си за това събитие.

- Лека вечер, Серена. - пожела Афсол и също си тръгна.

Арус реши, че не е уместно да взима повече от времето на Афсол извън играта. - Аз също смятам да се прибирам. Благодаря. Лека вечер. - той си тръгна от дома на Серена, заедно с Далия.

- Е, това беше интересно приключение. Отдавна не съм играла тази игра, може би малко съм позабравила все пак. - въздъхна Моника. - Ще вървя, благодаря ви. - тя пожела лека вечер и се запъти към кораба си, следвана от слу…

Афсол въздъхна. Не беше участвал в подобна игра до сега.

- Другият ми подготвен край също не беше твърде щастлив. - отвърна Серена. - В него студът щеше да избие жителите на околните села.

- За друг път да ви е за урок, ако ме бяхте послушали, вероятно щеше да е по-различно. - изсумтя Далия.

Арус се изсмя с глас. - Предположих, че ще се случи нещо подобно. - отвърна той.

- Въпреки молбите на Гилдерой, групата с дружни усилия, макар и леко съпротивление от страна на жената-крадец, взима решение и унищожава кристала. Храната в хранилището обаче, действително се разваля и не успява да дости…

- Аз също съм на мнение, че трябва да унищожим кристала. - отвърна Арус.

- Аз също гласувам да го унищожим.

- Аз гласувам да го запазим. - скръсти ръце Далия.

- В такъв случай аз гласувам да унищожим кристала. - отвърна Моника.

- Добре, стига. - намеси се Арус. - Очевидно е, че няма да се разберем. Защо просто не гласуваме и не сторим това, което повечето от нас смятат за правилно?

- Именно - находчивост. Другите са имали равния шанс да сторят нещо подобно, просто не са го направили, защото са или твърде глупави, или мързеливи. - сви рамене Далия.

- Не можеш да наречеш нещо, което помага на едни, а ще доведе до смъртта на други находчивост. Всички останали жители в околните села ще умрат, а тези тук ще живеят за сметка на това.

- Доколкото разбираме, те и преди създаването на този кристал са имали равен шанс, изглежда нещата не са били твърде различни тогава. Единствено едно от селата е проявило находчивост и се е измъкнало от лошата си ситуаци…

- Защото е ужасно, спрямо останалите? А и ако унищожим кристала, ледовете наоколо ще се стопят, всички ще имат равен шанс да се развият заедно. Като лечител не виждам друга възможност.

- Ами ето, според информацията от този човек, не разбирам защо искате да накарате всички да мизерстват, вместо да оставите най-находчивите от тях да се радват на труда си. - скръсти ръце Далия.

- Групата е изправена пред сериозна дилема. - намеси се Серена. - Хранилището е пълно с храна, но ако унищожат кристала, повечето от нея ще се развали преди да достигне до всички нуждаещи се, предвид на това, че замръзна…

- Според мен трябва да забравим за всичко това и да се върнем в Еритос. Не виждам защо да разваляме труда на тези хора.

- За сметка на стотици други, които неизменно ще умрат? - вирна вежди Афсол. - Не знам за останалите, аз не съм съгласен.

- Особено предвид, че едни от тях изпратиха писмо, молейки за помощ. - добави Моника.

- Продължавам да не съм особено убеден. - отвърна Арус. - Разбира се, че е във Ваш интерес селото, което ще оцелее да е Вашето. Останалите вероятно не гледат на нещата по този начин.

"- Признавам, че не е честно, но е единственият ни шанс за оцеляване. Пък и е твърде късно. Ако го унищожим сега, нашето село просто ще се намери в същите условия като преди, нищо не гарантира и просперитета на останалит…