Търсене

Афсол бе оставил бележка на Елвира. "Днес ще поканя Силиа и Розан на обяд във вилата ми. Ела и ти."

Розан дойде и до замъка на Елвира. "Силиа те кани на настолна игра за събитието във вилата си."

Елвира беше разочарована. Изгуби 300 000, а си върна едва 120 000 злато. Късметът ѝ явно се изпари.

Елвира се върна в замъка си. Тази седмица изглежда нямаше да има чак такъв късмет. Тя бе заложила 300 000 злато и си тръгна с печалба от 480 000.

Елвира се върна радостна от казиното. Беше заложила 150 000 злато и си тръгна с печалба от 510 000.

Елвира се прибра радостна. Изглежда късметът ѝ се усмихваше тези дни. Тя се върна от казиното със загуба от 300 000, но с печалба от 600 000 злато.

Елвира беше радостна. От тъпото казино спечели 330 000 злато, а изгуби само 60 000. Надяваше се късметът ѝ да си остане така.

Елвира се прибра повече от доволна. Изгуби само 90 000 злато в казиното, но си тръгна с печалба от 420 000 злато. Това беше ужасно добър ден!

Елвира се прибра бясна в замъка си. Тая проклетница Клара трябваше да я изгорят на клада вече. Беше загубила повече от 540 000 злато, а бе спечелила едва 360 000 злато от проклетото казино. - Не, стига! Това беше за тази…

Елвира се прибра със смесени чувства. Тя седна на стълбите пред замъка си. Беше бременна, чудесно просто. Ядно въздъхна, не беше пила отвара след онзи ден във вилата ѝ. - Много добре се подреди, Елвира. Бебе от женен мъж…

Елвира се прибра, капнала от умора. Тя се просна в едно от канапетата наблизо и си пое дъх. Веднага съжали. Миризмата на горящи дърва я дразнеше. - Лиса, вие не проветрявате ли тук? - Лошо ли мирише? - учуди се робинята.…

Елвира беше ужасно раздразнена. Котката Афсол я изнервяше изключително много и жената просто се замисляше дали да не я хвърли през някой прозорец. Освен да съска срещу нея, когато опитва да я погали и да ѝ съсипва пердет…

- Ще я видим тази работа. - изсъска Вероника и реши да си върви.

Очите на Елвира се разшириха при чутото, сетне избухна в смях. - Ти чуваш ли се?! - през смях изрече тя. - Хайде, върви, разкажи ѝ! Онази дрипла не може да ми стъпи и на малкия пръст, а ти не си познала, ако мислиш, че б…

Вероника кимна. - След малко. Ако не искаш съпругата на скъпия ти принц да разбере какво си сторила е добре да ми дадеш известна сума злато.

Елвира закри уста с ръка и се прозя. Вероника наистина бе скучна. - Отношенията ни не са твоя работа. Ако нямаш какво друго да казваш, си върви. - отвърна Елвира и се изправи от мястото си.

- Видели са ви на площада да се целувате. - отвърна Вероника и се усмихна отново. - Ти не беше ли строго против изневерите? Не изпитваш ли поне малко срам, тичайки след женен мъж?

Елвира си пое дъх и махна с ръка. - Смяташ ли да казваш нещо, което да не знам или просто си дошла, за да ме отегчаваш?

Вероника въздъхна някак облекчено. - Изглежда е глупав. Бях започнала да се притеснявам, че си уцелила джакпота този път. - засмя се тя. - Чух, че е женен. Ти знаеше ли?

Елвира леко се намръщи. Тази не беше познала. - Знае за всичко. - отвърна маркизата, яростта отново се надигаше в тялото ѝ. - Той даже ми помогна.

Вероника се изсмя. - Русият принц знае ли какво представляваш? Хазарта, лихварите, това че си лягаше с тях, за да ти опростят дългове. Той има ли представа коя си изобщо?

- Нарича се да си стъпиш на краката, Вероника. - отвърна Елвира. - Дошла си да се подиграваш ли? Заповядай! Не си мисли, че мнението ти е особено важно за мен.

- Върнах се от дългата си почивка и ме засипаха с какви ли не клюки около теб. - засмя се Вероника. Тя огледа замъка и лежащите в далечината дракони. - Изглежда хубаво си се уредила. Замък, дракони, някакъв русокос принц…

Елвира вдигна учуден поглед, когато чу този глас. Вероника не беше ли заминала? - Почивам си. Теб какво те води тук? - незаинтересовано попита маркизата.

Вероника дойде до дома на Елвира. Беше се върнала в Еритос и бе научила интересни неща за милата си братовчедка. Тя забеляза другата жена да седи на стълбите пред дома си. - Какво правиш навън в този студ?