Замъкът на Елвира Голдлийф

Силиа дойде до дома на Елвира и ѝ остави бележка.

"Силиа те кани на лов тази вечер."

Силиа отново реши да направи лов като вчерашния и дойде до този дом, сетне остави бележка.

"Силиа те кани на лов тази вечер."

Силиа дойде до замъка на Елвира и остави бележка под вратата.

"Силиа те кани на лов заради мисията."

Конър доди до дома на тъз пачавра Елвира и почука на вратата. Изобщо не тряяше да и дава кристали на тъз нещастница. 

Елвира отиде да отвори и се изненада да види това нищожество Конър.
- Ти пък какво търсиш тука, изрод неземен? - скръсти ръце жената. 

- То изобщо не тряяше да идвам, ама на ти тез кристали. Заради събитието са. - изсумтя Конър и и хвърли кесията с кристалите. 

Елвира се изсмя.
- Не стигат за всичко онова, което ми причини, но както и да е. Дано умреш, противно нищожество! - изсъска маркизата и се прибра обратно в замъка си.

Елвира получава 100 кристала.

- Долна пачавра. - извика Конър и си тръгна.

Конър плаща 100 кристала.

Елвира и Амалтея се прибраха от пазар. Маркизата седна на стълбите пред входа. Беше се уморила. Явно все още изпитваше ярост заради навъсената лелка и спора, който имаха.
- Добре ли сте, господарке? 
- Напълно. Само да си почина малко и ще влезем вътре.
- Не разбрах защо ви е сушена храна за котки. - изрече Амалтея. - Макар и съставена предимно от месо не изглежда много за човеци.
- Не е за мен, а за Афсол в котешки вариант. Защото други грижи си нямам, а сега и котка да гледам. - изсъска жената.

Вероника дойде до дома на Елвира. Беше се върнала в Еритос и бе научила интересни неща за милата си братовчедка. Тя забеляза другата жена да седи на стълбите пред дома си.
- Какво правиш навън в този студ? 

Елвира вдигна учуден поглед, когато чу този глас. Вероника не беше ли заминала? 
- Почивам си. Теб какво те води тук? - незаинтересовано попита маркизата. 

- Върнах се от дългата си почивка и ме засипаха с какви ли не клюки около теб. - засмя се Вероника.
Тя огледа замъка и лежащите в далечината дракони.
- Изглежда хубаво си се уредила. Замък, дракони, някакъв русокос принц. - с усмивка продължи жената. - Как не си профукала всичко в казиното? 

- Нарича се да си стъпиш на краката, Вероника. - отвърна Елвира. - Дошла си да се подиграваш ли? Заповядай! Не си мисли, че мнението ти е особено важно за мен. 

Вероника се изсмя.
- Русият принц знае ли какво представляваш? Хазарта, лихварите, това че си лягаше с тях, за да ти опростят дългове. Той има ли представа коя си изобщо? 

Елвира леко се намръщи. Тази не беше познала. 
- Знае за всичко. - отвърна маркизата, яростта отново се надигаше в тялото ѝ. - Той даже ми помогна. 

Вероника въздъхна някак облекчено.
- Изглежда е глупав. Бях започнала да се притеснявам, че си уцелила джакпота този път. - засмя се тя. - Чух, че е женен. Ти знаеше ли? 

Елвира си пое дъх и махна с ръка.
- Смяташ ли да казваш нещо, което да не знам или просто си дошла, за да ме отегчаваш? 

- Видели са ви на площада да се целувате. - отвърна Вероника и се усмихна отново. - Ти не беше ли строго против изневерите? Не изпитваш ли поне малко срам, тичайки след женен мъж? 

Елвира закри уста с ръка и се прозя. Вероника наистина бе скучна.
- Отношенията ни не са твоя работа. Ако нямаш какво друго да казваш, си върви. - отвърна Елвира и се изправи от мястото си. 

Вероника кимна.
- След малко. Ако не искаш съпругата на скъпия ти принц да разбере какво си сторила е добре да ми дадеш известна сума злато. 

Очите на Елвира се разшириха при чутото, сетне избухна в смях.
- Ти чуваш ли се?! - през смях изрече тя. - Хайде, върви, разкажи ѝ! Онази дрипла не може да ми стъпи и на малкия пръст, а ти не си познала, ако мислиш, че бих дала злато за подобна глупост!
Маркизата се прибра и затръшна вратата на замъка си. Амалтея остана отвън, за да предотврати тази жена да влезе вътре. 

- Ще я видим тази работа. - изсъска Вероника и реши да си върви. 

Елвира беше ужасно раздразнена. Котката Афсол я изнервяше изключително много и жената просто се замисляше дали да не я хвърли през някой прозорец. Освен да съска срещу нея, когато опитва да я погали и да ѝ съсипва пердетата, не правеше друго. Тоалетната ѝ също миришеше ужасно и робите трябваше да я чистят след всяко ходене, макар и да не разбираха защо господарката им настоява постоянно за това. За тях миризмата не беше толкова зле, колкото я изкарваше маркизата. Сушеното месо за котки също бе изхвърлено няколко пъти, защото Елвира смяташе, че е развалено. Никой не разбираше какво се случва, но я слушаха. 

Елвира се прибра, капнала от умора. Тя се просна в едно от канапетата наблизо и си пое дъх. Веднага съжали. Миризмата на горящи дърва я дразнеше.
- Лиса, вие не проветрявате ли тук?
- Лошо ли мирише? - учуди се робинята.
- Ти шегуваш ли се? Мирише на пушек. При това ужасно.
Робинята не каза нищо, а веднага отиде да отвори прозорец. След известно време, миризмата стана по-поносима за Елвира.
- Това вече е нещо друго. - изрече тя. - Обядът готов ли е?
- Да, веднага ще сервирам.
Елвира кимна и се отправи към трапезарията. Лиса ѝ сервира обяда и Елвира се намръщи. Отново ѝ се догади.
- Вие да ме убиете ли се опитвате? 
- Не, господарке, защо говорите така?
- Преди сякаш не бяхте толкова прости. Това мирише ужасно. Проверихте ли това месо?
- Господарке, месарят тъкмо го разфасоваше. По-прясно от това няма.
- Глупости. - изсумтя Елвира. - Явно не си разбрала, че го е сменил с развалено. Проклети негодници, вече и с това ще лъжат.
Лиса премигна бързо и започна да се съмнява. Месарят бе нарязал месото пред нея, имаше ли прозорец от време, за да го подмени?
- Господарке, сигурна ли сте, че сте добре?
- Казваш, че съм зле, когато мога да позная развалено месо от прясно такова? - вирна вежда Елвира.
- Не. Обаче... Прибирате се всеки път уморена, тоалетната на котката Афсол ви дразни, а действително не мирише зле, димът ви дразни, сега и прясното месо. Преди няколко дни се оплакахте от груби платове, а роклите ви са безупречни.
Елвира присви очи.
- Ти намекваш ли нещо?
- Никога не бих го сторила. Тези неща обаче говорят за бременност. 
- Гл... Глупости! - изсъска Елвира веднага. - Няма начин! Не е това, просто на вас нещо ви има.
Лиса реши да не спори.
- Искате ли да ви донеса нещо друго за ядене? 
- Препечени филии с мед и сирене. - отвърна маркизата.
Робинята кимна и отиде да изпълни искането. Елвира се намръщи. Не, това не беше възможно, нямаше как да е. Коремът ѝ беше разстроен заради това се дразнеше от какво ли не. 

Елвира се прибра със смесени чувства. Тя седна на стълбите пред замъка си. Беше бременна, чудесно просто. Ядно въздъхна, не беше пила отвара след онзи ден във вилата ѝ.
- Много добре се подреди, Елвира. Бебе от женен мъж, чудесно направо.
Това беше пълна ирония. Тя мразеше изневери и хора, които разрушаваха семейства, а сега правеше точно това. Спа с женен мъж и сега последствията започваха да живеят в нея. Мразеше Аша, искаше бракът ѝ с Афсол да приключи, но това ли трябваше да бъде начинът? Щеше ли изобщо да се случи?
- Какво да правя? - изрече тя и сълзи започнаха да се стичат от очите ѝ.