Замъкът на Елвира Голдлийф

- Не е ли добре да поговориш и с Матилда? - попита Елвира. - Тя може да ти помогне как да продължиш напред.

Силиа поклати глава.
- Не мисля, че сега е моментът. Тя е близка с Афсол, ще му сподели какво ми се е случило, а не желая това. Първо трябва да разбера кой ми причини това, после ще трябва да се моля за чудо да бъда в компанията на Крис, без да си припомням случилото се.

Елвира присви устни.
- Ще се справиш. - изрече жената. - Ще бъде трудно в началото, но ще успееш да го преодолееш, както си преодолявала всичко досега.

- Дано си права. - тихо отвърна Силиа.
Трябваше да внимава. Ако Аша ѝ беше сторила това, трябваше да намери начин да го докаже. Надяваше се Мели да може да ѝ помогне.

Силиа се върна в замъка на Елвира и не издържа повече. Свлече се по входната врата и започна да плаче. Това, което Мели ѝ каза обясняваше поведението на Крисчън и защо нищо не помни. Колкото повече мислеше за тази възможност, толкова по-зле ѝ ставаше. Той нищо не помнеше, щеше цял живот да отрича, а тя цял живот щеше да помни този ужас.

Елвира вече се притесняваше. Силиа бе отишла да говори с Мели, но никаква я нямаше още. Маркизата реши да отиде да я потърси и я завари пред входната си врата, обляна в сълзи.
- Какво стана? - приклекна Елвира до нея.

Силиа не можеше да намери сили в себе си да отговори.
- Не може ли всичко да свърши вече? Колко още трябва да изстрадам, Елвира? И най-вече за какво?

Елвира присви устни и прегърна приятелката си. Явно Мели имаше някакъв отговор и той не беше хубав.
- Излей мъката си, до теб съм. - изрече жената. - После ще ми кажеш какво научи от Мели.

Силиа опита да се успокои, но не ѝ беше лесно. Наученото съвсем разби сърцето ѝ.
- Казва, че не го е направил, защото не може да си спомни. - изхлипа Силиа и зарови лице в рамото на Елвира.

Елвира беше учудена. Възможно ли беше Крисчън да е бил под влияние на нещо, а не Силиа?
- Какво ти каза Мели?

- Мели не знае за друга, освен любовна отвара, която да те накара да виждаш любимия си. - изхлипа Силиа и си пое дъх. - Има някаква друга отвара, с която изгубваш волята си и ставаш лесно податлив на внушения. Крис може да я е изпил и някой да му е наредил да направи това. Мели каза, че след ефекта на отварата, не помниш нищо. Дори няма как да разбереш дали си бил под влиянието ѝ.

Елвира беше изненадана. Не се беше замисляла за подобно нещо, но и до сега не знаеше, че такава силна отвара съществува. Маркизата не знаеше как да постъпи. Дори и да отидеше да говори отново с Крисчън, той щеше да продължи да отрича и имаше логика - ако казаното от Силиа бе истина, той нямаше да си спомни.
- Искаш ли да се видя отново с него и да му кажа какво си научила?

- Няма смисъл, Елвира. Ако не намерим извършителя, никога няма да се разплете тази история. - продължи да плаче Силиа. - Не мисля, че ще има връщане назад вече. Как ще си оправим отношенията след всичко това?

- Избързваш. - изрече спокойно Елвира. - Нека първо разберем с кого си имаме работа. Разбирам, че той няма да си спомни, а ти ще помниш, но някак ще се справите. Крисчън също е жертва в тази ситуация.

- Не знам как ще ни се отрази истината. Извършителят ни съсипа. - отвърна Силиа.

Елвира присви устни. Изобщо не можеше да си обясни случващото се вече. Тя помогна на Силиа да се изправи, след което я отведе до спалня до своята. Остави я да легне и реши пак да ѝ даде отвара. Това изобщо не ѝ харесваше вече, но нямаше какво да направят в момента.

Силиа изпи отварата и докато се унасяше се молеше никога повече да не се събуди.

Силиа намери Елвира в библиотеката ѝ.
- Реши ли къде ще ходиш на лов? - попита тя.

Елвира кимна.
- В Кросфайър Муунлайт. - изрече маркизата. - А ти?

- На Ониксовия остров. - отвърна Силиа и въздъхна. - Ще трябва да се прибера за няколко дни в замъка на Афсол. Не смятам да отсядам във вилата си засега.