Замъкът на Елвира Голдлийф

Елвира имаше чувството, че ще избухне, а това не беше добре. Какво го беше прихванало този? Да не би онези проклети лисици да му бяха направили нещо? Но чак толкова? Силиа не се разбираше с тях, а те по някакъв начин получаваха онова, което искат. Защо да постъпват така, като в момента ги държаха разделени? Маркизата трябваше да потърси сметка на тоя нещастник, но първо трябваше да успокои Силиа, макар и да ѝ се струваше невъзможно.
- Братята ти знаят ли? - попита жената.

- Не. - отвърна принцесата и избърса сълзите си, макар и да нямаше смисъл, те продължаваха да се стичат по лицето ѝ. - Те ще го убият, не мога да им кажа. Не мога да кажа на никого, не искам другите да разбират.

"Не е като да не го заслужава.", помисли си Елвира.
- Добре, макар и да не знам как това ще остане в тайна дълго време. Ще ти донеса нещо за сън, имаш нужда от почивка.
Маркизата отиде да вземе една отвара, а после трябваше да потърси Крисчън и да му избоде очите. Не разбираше защо Силиа иска да го предпази, както и не разбираше тоя с кой акъл ѝ беше причинил подобно нещо. След известно време, Елвира се върна при принцесата.
- Изпий я, ще поспиш няколко часа.

Силиа изпи отварата и се отпусна върху канапето. Може би пък след известно време този спомен нямаше да е реален. Може би все още сънуваше кошмар, в който се разиграват последствията от станалото. Сигурно спеше много дълбоко и не можеше да се събуди все още.

Елвира ядно въздъхна. Тя покри приятелката си с едно одеяло. Силиа не искаше другите да разбират, затова трябваше да говори с Крисчън насаме.
- Точно така. - изрече тя и взе камъка си за телепортация.
Написа една бележка и се телепортира във вилата си.

Елвира се качи обратно в библиотеката и забеляза, че Силиа все още спи. Жената реши да остане при нея, не биваше да я изпуска от поглед.

Елвира наблюдаваше от няколко часа Силиа. Принцесата не беше помръднала от мястото си, ако не беше мигането ѝ щеше да помисли, че се е препарирала върху канапето ѝ. Жената погледна към непокътнатата ѝ храна.
- Силиа, трябва да хапнеш поне малко. Не си яла вече цял ден. - започна Елвира.

- Не съм гладна. - тихо отвърна Силиа. - Не мога да разбера защо не мога да се събудя. Защо продължавам да сънувам този кошмар?

Елвира присви устни и седна до Силиа.
- Това е самата реалност, Силиа, но не е истинска. - отвърна жената.

Силиа изгледа Елвира неразбиращо.
- Какво говориш? Какво става?

Силиа си пое дъх и бавно издиша.
- Направих нещо без да те питам. - отвърна тя. - Поканих Крисчън във вилата си и говорих с него. Той е категоричен, че не го е направил той.

Сълзи избиха в очите на Силиа. Съвсем бегла усмивка застана на лицето ѝ.
- Знаех си. Той не е такъв, няма как да е той.

Елвира кимна.
- Знам, че смяташ така. Не можем да разберем защо си виждала него.

- Аз също не мога да си обясня това. - наведе глава Силиа. - Опитвам се да намеря нещо нередно в този ужасен спомен, но освен поведението му, няма нищо нередно.

- Това е единствената ни улика. - въздъхна Елвира. - Поведението му изобщо не отговаря на това на Крисчън. Той заподозря Лилит, Нана, Далия и Конър, но не мисля, че е някой от тях.

- Не мисля, че са те. - изрече Силиа. - Лилит и Далия нямат причина, нищо не съм им направила, само споря с тях. Ако искаха да ме наранят заради това, щеше да се случи много по-рано. Колкото и да мразя противните лисици, не мисля, че са те. И с тях само споря, пък и не е като да мога да им направя нещо - ако искаха да ме наранят, щеше да е по-рано. За Нана съм категорична. Крис има някакъв талисман, който блокира силите ѝ, надали ще реши да му отмъщава по този начин, страхувайки се, че той може да я убие. Конър... Блейд изобщо позволява ли му нещо? Вече почти спря да се прави на интересен.

- Така е. Възможно ли е... баща ти да е намесен? - попита Елвира.

- Категорично не. - поклати глава Силиа. - Не мисля, че би се занимавал с подобно нещо. Ако сметне, че му преча просто ще ме убие. За какво му е да изпраща някой, който да ми причини това? Дори и да спра да се виждам с Крис заради това, това не ме спира да живея при братята си.
Братята ѝ. Силиа присви очи. В замъка на Афсол тя имаше един единствен враг - Аша. Възможно ли бе тази никаквица да ѝ беше погодила такъв долен номер, за да си отмъсти за това, че постоянно се пречка в плановете ѝ да забременее?

Елвира забеляза, че Силиа се замисли за нещо.
- Сети ли се за нещо?

- Не точно. - въздъхна Силиа. - Утре ще поговоря с Мели. Надявам се тя да има поне някаква представа какво може да ми се е случило. После ще мисля как да продължа.