Замъкът на Елвира Голдлийф

- Беше Крис. - изхлипа Силиа.

- Крис? - невярващо попита Елвира и стана от мястото си. - Крисчън, Крисчън? Наемният убиец, бодигард на Арус?
Маркизата не можеше да повярва. Как беше възможно?
- Как така? - тихо попита Елвира. - Какво се случи?

През сълзи, Силиа ѝ разказа всичко, което ѝ се случи снощи. Колкото повече разказваше, толкова повече не можеше да повярва.
- Не знам как да го обясня, но не може да е той, Елвира. Нали? - погледна я тя. - Той... той не е такъв.

Елвира се чудеше какво да каже. Беше бясна, но не искаше да плаши Силиа. Разбира се, че тя щеше да се опитва да го оправдае. Самата Елвира не можеше да повярва на чутото, но не ѝ беше известно той да има брат близнак. Маркизата седна до Силиа и взе ръката ѝ в своята.
- Аз... наистина не знам какво да кажа.

Силиа продължи тихо да плаче. Трябваше да си повтаря, че не е истина, защото нямаше как да е.

Елвира имаше чувството, че ще избухне, а това не беше добре. Какво го беше прихванало този? Да не би онези проклети лисици да му бяха направили нещо? Но чак толкова? Силиа не се разбираше с тях, а те по някакъв начин получаваха онова, което искат. Защо да постъпват така, като в момента ги държаха разделени? Маркизата трябваше да потърси сметка на тоя нещастник, но първо трябваше да успокои Силиа, макар и да ѝ се струваше невъзможно.
- Братята ти знаят ли? - попита жената.

- Не. - отвърна принцесата и избърса сълзите си, макар и да нямаше смисъл, те продължаваха да се стичат по лицето ѝ. - Те ще го убият, не мога да им кажа. Не мога да кажа на никого, не искам другите да разбират.

"Не е като да не го заслужава.", помисли си Елвира.
- Добре, макар и да не знам как това ще остане в тайна дълго време. Ще ти донеса нещо за сън, имаш нужда от почивка.
Маркизата отиде да вземе една отвара, а после трябваше да потърси Крисчън и да му избоде очите. Не разбираше защо Силиа иска да го предпази, както и не разбираше тоя с кой акъл ѝ беше причинил подобно нещо. След известно време, Елвира се върна при принцесата.
- Изпий я, ще поспиш няколко часа.

Силиа изпи отварата и се отпусна върху канапето. Може би пък след известно време този спомен нямаше да е реален. Може би все още сънуваше кошмар, в който се разиграват последствията от станалото. Сигурно спеше много дълбоко и не можеше да се събуди все още.

Елвира ядно въздъхна. Тя покри приятелката си с едно одеяло. Силиа не искаше другите да разбират, затова трябваше да говори с Крисчън насаме.
- Точно така. - изрече тя и взе камъка си за телепортация.
Написа една бележка и се телепортира във вилата си.

Елвира се качи обратно в библиотеката и забеляза, че Силиа все още спи. Жената реши да остане при нея, не биваше да я изпуска от поглед.

Елвира наблюдаваше от няколко часа Силиа. Принцесата не беше помръднала от мястото си, ако не беше мигането ѝ щеше да помисли, че се е препарирала върху канапето ѝ. Жената погледна към непокътнатата ѝ храна.
- Силиа, трябва да хапнеш поне малко. Не си яла вече цял ден. - започна Елвира.

- Не съм гладна. - тихо отвърна Силиа. - Не мога да разбера защо не мога да се събудя. Защо продължавам да сънувам този кошмар?

Елвира присви устни и седна до Силиа.
- Това е самата реалност, Силиа, но не е истинска. - отвърна жената.

Силиа изгледа Елвира неразбиращо.
- Какво говориш? Какво става?

Силиа си пое дъх и бавно издиша.
- Направих нещо без да те питам. - отвърна тя. - Поканих Крисчън във вилата си и говорих с него. Той е категоричен, че не го е направил той.

Сълзи избиха в очите на Силиа. Съвсем бегла усмивка застана на лицето ѝ.
- Знаех си. Той не е такъв, няма как да е той.

Елвира кимна.
- Знам, че смяташ така. Не можем да разберем защо си виждала него.

- Аз също не мога да си обясня това. - наведе глава Силиа. - Опитвам се да намеря нещо нередно в този ужасен спомен, но освен поведението му, няма нищо нередно.

- Това е единствената ни улика. - въздъхна Елвира. - Поведението му изобщо не отговаря на това на Крисчън. Той заподозря Лилит, Нана, Далия и Конър, но не мисля, че е някой от тях.

- Не мисля, че са те. - изрече Силиа. - Лилит и Далия нямат причина, нищо не съм им направила, само споря с тях. Ако искаха да ме наранят заради това, щеше да се случи много по-рано. Колкото и да мразя противните лисици, не мисля, че са те. И с тях само споря, пък и не е като да мога да им направя нещо - ако искаха да ме наранят, щеше да е по-рано. За Нана съм категорична. Крис има някакъв талисман, който блокира силите ѝ, надали ще реши да му отмъщава по този начин, страхувайки се, че той може да я убие. Конър... Блейд изобщо позволява ли му нещо? Вече почти спря да се прави на интересен.

- Така е. Възможно ли е... баща ти да е намесен? - попита Елвира.

- Категорично не. - поклати глава Силиа. - Не мисля, че би се занимавал с подобно нещо. Ако сметне, че му преча просто ще ме убие. За какво му е да изпраща някой, който да ми причини това? Дори и да спра да се виждам с Крис заради това, това не ме спира да живея при братята си.
Братята ѝ. Силиа присви очи. В замъка на Афсол тя имаше един единствен враг - Аша. Възможно ли бе тази никаквица да ѝ беше погодила такъв долен номер, за да си отмъсти за това, че постоянно се пречка в плановете ѝ да забременее?

Елвира забеляза, че Силиа се замисли за нещо.
- Сети ли се за нещо?

- Не точно. - въздъхна Силиа. - Утре ще поговоря с Мели. Надявам се тя да има поне някаква представа какво може да ми се е случило. После ще мисля как да продължа.