Замъкът на Елвира Голдлийф

Елвира горчиво се усмихна.
- Твърдеше, че няма да се ожени за нея, след което го направи. Каза, че няма да я докосне, направи го. - изрече тя. - Предполагам пиенето донякъде извинява това, но защо изобщо е пил след като са му казали, че не трябва?

- Сигурно защото има проблем. - отвърна Силиа. - Знам, че пиеше умерено всеки ден, но от както се ожени за Аша започна да прекалява. Аз също не знам какво да правя вече.

- И да можеше да направиш нещо, той едва ли щеше да стори онова, което му кажеш. Ще продължава да върши нещата, които казва, че няма да върши. - отвърна Елвира. - Сега ще каже, че повече няма да я докосне, но отново ще бъде с нея след време. Той твърди, че не би оставил детето си да бъде отгледано от друг, в случая баща ви, но както е тръгнал, ще я забремени и ще остави детето при дядо му.

Силиа въздъхна. Щеше ѝ се да каже на Елвира, че това няма да се случи, но Афсол наистина вършеше нещата, които казваше, че няма да направи.
- Дано не си права. - изрече принцесата и взе ръката на Елвира в своите. - Ще те питам нещо. Влюбена ли си в брат ми?

Елвира въздъхна. Истината ли трябваше да каже?
- На този етап какво значение има? - отвърна тя. - И да съм, нито мога да бъда с него, нито да му вярвам.

Силиа изсумтя. Афсол изобщо не заслужаваше горката Елвира.
- Предположих нещо подобно. - изрече тя. - Не знам какво да те посъветвам на този етап. Времето ще покаже дали Афсол ще си вземе поука от грешките си.

Елвира се изсмя.
- Едва ли. - отвърна тя и отново въздъхна. - Можеш ли да останеш? Не ми се стои сама тук, а нямам намерение да разговарям с робите си относно това.

Силиа се усмихна.
- Разбира се. - отвърна тя и допи виното си.
Не беше сигурна дали Афсол заслужава да узнае за чувствата на Елвира. Беше сигурна, че и той изпитва нещо към нея, но вършеше глупост след глупост с Аша.

Мели дойде до замъка на Елвира, където бе Силиа и завари господарката си на двора. Тъкмо нямаше да чака някой да ѝ отвори. Робинята бе взела и горкия Хектор със себе си, тъй като се страхуваше да го остави сам. Тя доближи Силиа.
- Господарке, случи се нещо много лошо с Хектор. - притеснено изрече Мели.

Силиа се обърна към Мели и я изгледа изненадано.
- Какво е станало, Мели? - притеснено попита принцесата.

Мели погледна към кошницата, в която спеше Хектор.
- Някой умишлено го е пъхнал в кошница, сетне я е хвърлил от някой прозорец. Горкият все още бе вътре, когато го намерих, а парче от кошницата се бе забило в корема му. Челюстта му е счупена, както и две от лапите. Помогнах му както можах и продължавам. - отвърна робинята.

Силиа спря да чува след "умишлено". Някой бе посмял да нарани котката ѝ? Конър ли беше? Не, нямаше как да е той. Блейд нямаше да му позволи да припари до замъка ѝ, пък и някой щеше да го види на двора. Кой бе посмял да стори подобно нещо? Принцесата стисна ръце в юмруци и лицето ѝ почервеня от гняв.
- Кой е бил? - изсъска тя.

Мели поклати глава.
- Не знам, но принцеса Аша се държеше много странно. Дойде при мен да пита как да разбере дали е бременна, докато помагах на Хектор. Без да искам се изпуснах, че сте ѝ дала отвара против забременяване. - изрече Мели, сетне продължи: - Тя каза, че Хектор си е заслужил това. Престорих се, че не съм я чула, тъй като в онзи момент се почувствах много застрашена. Не знам дали е била тя.

Силиа още повече побесня. Това вече беше достатъчен повод да убие онази проклета кучка.
- Ще се върнем до замъка и ще види тази! - изсъска Силиа. - Ще вземеш Хектор и Опал във вилата засега.
Принцесата с бързи крачки тръгна към замъка на Афсол, а Мели я следваше.

Нана си беше спомнила, че русата тъпачка си тръгна с онази Елвира предния път, когато се събираха. С упътвания от местни, лисицата успя да намери замъка на въпросната, надяваше се Силиа все още да е там. Тя се приближи и почука на вратата.

Елвира беше с махмурлук и изключително се издразни, когато ѝ съобщиха, че има посетител. Маркизата извъртя очи, когато видя Нана.
- Крисчън не е тука, не знам защо точно тук си решила да го търсиш.

Нана скръсти ръце.
- Знам, че не е тук. Силиа е тази, с която трябва да говоря, спешно е, така че те моля да я извикаш. - невъзмутимо отвърна лисицата.

Елвира въздъхна.
- Съжалявам, не притежавам телепатични способности. - изрече жената. - Силиа не е тук.

Нана се издразни, тази как смееше да ѝ отговаря по такъв нелеп начин?!
- След като не е тук, поне се надявам да знаеш къде е. В неин интерес е да се срещнем, защото това което имам да ѝ казвам я касае лично, при това доста. - отвърна лисицата.

Елвира отново въздъхна. Не знаеше какво говори тази и принципно не би ѝ казала къде е Силиа, но този път трябваше да направи компромис.
- Сигурно е в замъка на Афсол, той е по-нагоре по улицата. - отвърна маркизата.