Замъкът на Елвира Голдлийф

Мели погледна към кошницата, в която спеше Хектор.
- Някой умишлено го е пъхнал в кошница, сетне я е хвърлил от някой прозорец. Горкият все още бе вътре, когато го намерих, а парче от кошницата се бе забило в корема му. Челюстта му е счупена, както и две от лапите. Помогнах му както можах и продължавам. - отвърна робинята.

Силиа спря да чува след "умишлено". Някой бе посмял да нарани котката ѝ? Конър ли беше? Не, нямаше как да е той. Блейд нямаше да му позволи да припари до замъка ѝ, пък и някой щеше да го види на двора. Кой бе посмял да стори подобно нещо? Принцесата стисна ръце в юмруци и лицето ѝ почервеня от гняв.
- Кой е бил? - изсъска тя.

Мели поклати глава.
- Не знам, но принцеса Аша се държеше много странно. Дойде при мен да пита как да разбере дали е бременна, докато помагах на Хектор. Без да искам се изпуснах, че сте ѝ дала отвара против забременяване. - изрече Мели, сетне продължи: - Тя каза, че Хектор си е заслужил това. Престорих се, че не съм я чула, тъй като в онзи момент се почувствах много застрашена. Не знам дали е била тя.

Силиа още повече побесня. Това вече беше достатъчен повод да убие онази проклета кучка.
- Ще се върнем до замъка и ще види тази! - изсъска Силиа. - Ще вземеш Хектор и Опал във вилата засега.
Принцесата с бързи крачки тръгна към замъка на Афсол, а Мели я следваше.

Нана си беше спомнила, че русата тъпачка си тръгна с онази Елвира предния път, когато се събираха. С упътвания от местни, лисицата успя да намери замъка на въпросната, надяваше се Силиа все още да е там. Тя се приближи и почука на вратата.

Елвира беше с махмурлук и изключително се издразни, когато ѝ съобщиха, че има посетител. Маркизата извъртя очи, когато видя Нана.
- Крисчън не е тука, не знам защо точно тук си решила да го търсиш.

Нана скръсти ръце.
- Знам, че не е тук. Силиа е тази, с която трябва да говоря, спешно е, така че те моля да я извикаш. - невъзмутимо отвърна лисицата.

Елвира въздъхна.
- Съжалявам, не притежавам телепатични способности. - изрече жената. - Силиа не е тук.

Нана се издразни, тази как смееше да ѝ отговаря по такъв нелеп начин?!
- След като не е тук, поне се надявам да знаеш къде е. В неин интерес е да се срещнем, защото това което имам да ѝ казвам я касае лично, при това доста. - отвърна лисицата.

Елвира отново въздъхна. Не знаеше какво говори тази и принципно не би ѝ казала къде е Силиа, но този път трябваше да направи компромис.
- Сигурно е в замъка на Афсол, той е по-нагоре по улицата. - отвърна маркизата.

Нана положи усилия да се усмихне приветливо, макар че тази изобщо не го заслужаваше, предвид държанието си.
- Благодаря ти! - плесна с ръце тя. - Не беше толкова трудно явно.
Тя се обърна и тръгна да търси въпросния замък.

Елвира се прибра обратно вътре.
- Тъпачка. - изсъска жената и отиде да си почива.

Блейд реши да покани още няколко души на този лов. Изобщо не подбра подходящите, но никой не харесваше съпруга му така или иначе, затова се спря на тези.

"Блейд ви кани на лов в пещерите."

Гвардията донесе чувалите със злато и кесията с кристали и ги оставиха пред дома на Елвира, заедно с бележка.
"Маркиза Елвира Голдлийф, бяхте избрана да участвате в събитието на кралица Клара и сте сред печелившите. Афсол Фингел изплаща наградата Ви."

Служители на кралицата дойдоха до замъка на Елвира, след което изведоха всичките му обитатели навън и запечатаха имота.
- По нареждане на Нейно Величество кралица Клара, този замък ще бъде конфискуван до края на месеца, както и вилата, която маркиза Елвира Голдлийф притежава. Задължение на Вашата господарка ще бъде да Ви осигури подслон, ще оставим съобщение на мястото, където имаме информация, че се помещава. - оповести гвардията, сетне си тръгнаха, оставяйки робите на Елвира насред пътя.

Елвира се телепортира пред замъка си и тежко въздъхна. Не искаше да живее с противната физиономия на Зола.
- Разбрах какво е станало, трябва да ви намеря дом. - изрече жената. - Имаме обаче малък проблем - във вилата на Силиа има място само за още двама роби, затова ще трябва да решите кой ще дойде.
Кайн веднага изяви желание да последва господарката си, Лиса се двоумеше. Зола тежко въздъхна, знаеше, че е по-добре сама да откаже предложението.
- Аз ще отида другаде, господарке, не е проблем. - изрече робинята.
- Чудесно! - плесна с ръце Елвира, сетне ѝ хрумна друга идея. - Намерих ти дом. Хайде, тръгвайте.
Робите се спогледаха, сетне си взеха куфарите и тръгнаха след Елвира.

Елвира се върна бясна в дома си. Не можеше да повярва, че се подведе по малко добър късмет. Жената изсумтя и отиде да си налее вино. Изобщо не трябваше да играе в проклетата лотария.

Силиа се телепортира направо в дома на Елвира. Не можеше да отиде при братята си, самата тя не можеше да си обясни станалото, не знаеше как щеше да го обясни на тях.
- Елвира! - извика Силиа, надяваше се жената да я чуе.

Елвира едва не се задави. Не предполагаше, че Силиа ще дойде по такъв начин. Тя тръгна да я търси и я забеляза в библиотеката си.
- Силиа, какво е станало?

Силиа седна върху канапето, не можеше да си поеме дъх. Сякаш щеше да се удави в мъката и болката си най-сетне.
- Не мога... - изхриптя тя.

Елвира седна до нея и взе треперещата ѝ ръка в своите.
- Паническа атака е, ще отмине скоро. - изрече жената. - Погледни ме и дишай като мен.

Силиа погледна Елвира и няколко пъти опита да диша като нея, но сякаш не успяваше. Накрая вдиша и издиша бавно, следвайки темпото на Елвира. Постепенно, дишането ѝ се успокои.

След като Силиа успокои дишането си, Елвира ѝ даде чаша вода. Не можеше да разбере какво се случва с нея, но изглежда някой я беше нападнал.
- Кой беше? - попита спокойно маркизата.

Силиа сведе глава.
- Крис... - изрече толкова тихо, че не беше сигурна дали изобщо го каза.

- Не те разбрах. - изрече Елвира.