Замъкът на Елвира Голдлийф

Силиа дойде до замъка на Елвира и почука на вратата. Маркизата направо щеше да бъде във възторг, когато научеше какво трябва да ѝ сподели принцесата.

Елвира отиде да отвори и се изненада да види Силиа.
- Здравей, Силиа. - усмихна се маркизата. - Какво те води насам?

- Нека влезем вътре. - въздъхна Силиа.

Елвира кимна и покани Силиа вътре, сетне двете се отправиха към всекидневната. Тя наля в две чаши вино и подаде едната на Силиа.
- Е, какво има? Изглеждаш разтревожена.

Силиа отпи голяма глътка и отново въздъхна.
- Случи се нещо, но не с мен. - започна принцесата. - Тъй като знам, че Афсол пак нищо няма да каже, трябва аз да го направя. Спа с Аша.

Елвира не успя да разбере какво ѝ каза Силиа в началото. После новината я удари като мокър парцал през лицето. Тя стана от мястото си и си наля нещо много по-силно от вино - абсент.
- Спал е с нея? - повтори тя. - Защо ли не ме учудва тази новина.

Силиа въздъхна.
- Твърди, че не помни.

Елвира нервно се изсмя, сетне изражението ѝ премина в гневно.
- Но разбира се. Това е доста удобно извинение. - изрече тя и стисна чашата си. - Защо да си признае подобно нещо? По-лесно е да казва, че не помни.

- Не че заслужава да го защитавам, но наистина не помни. - отвърна Силиа. - Мели му каза да не пие алкохол, защото ще се чувства замаян и няма да помни какви ги е вършил. Не съм сигурна колко е изпил, но се е стигнало до там.

Елвира усети мокрота по лицето си и го докосна с пръсти. Изненада се, че плаче. Защо го правеше, по дяволите? От гняв ли беше или от болката, която обхвана сърцето ѝ в момента, в който Силиа ѝ каза какво е станало? Тя избърса сълзите си и отпи още глътка от абсента.
- Разбира се. Милата му, невероятна съпруга получи онова, което искаше. - изсмя се Елвира. - Най-сетне ще бъдат едно щастливо семейство.

- Няма. - изрече принцесата и отпи глътка от виното си. - Излъгах я да изпие отвара против забременяване, когато Афсол ми каза. Може и да си мисли, че е успяла, но скоро ще разбере, че не е така.

Елвира скръсти ръце.
- Това не е успокояваща новина! - изсумтя Елвира и проклетите ѝ сълзи отново потекоха. - Отново могат да бъдат заедно. Дали ще бъде пиян или не, какво значение има? Дриплата е негова съпруга, могат да бъдат заедно.

- Не съм сигурна дали Афсол би я пожелал просто така. - изрече Силиа и седна до Елвира на канапето.

Елвира допи абсента си. Трябваше да си налее още.
- Има ли значение, наистина? - въздъхна жената и направо взе бутилката, сетне се върна при Силиа. - Вече не съм сигурна, че мога да му вярвам.

Силиа тежко въздъхна. Елвира имаше право.
- Разбирам те. Твърдеше съвсем различни неща.

Елвира горчиво се усмихна.
- Твърдеше, че няма да се ожени за нея, след което го направи. Каза, че няма да я докосне, направи го. - изрече тя. - Предполагам пиенето донякъде извинява това, но защо изобщо е пил след като са му казали, че не трябва?

- Сигурно защото има проблем. - отвърна Силиа. - Знам, че пиеше умерено всеки ден, но от както се ожени за Аша започна да прекалява. Аз също не знам какво да правя вече.

- И да можеше да направиш нещо, той едва ли щеше да стори онова, което му кажеш. Ще продължава да върши нещата, които казва, че няма да върши. - отвърна Елвира. - Сега ще каже, че повече няма да я докосне, но отново ще бъде с нея след време. Той твърди, че не би оставил детето си да бъде отгледано от друг, в случая баща ви, но както е тръгнал, ще я забремени и ще остави детето при дядо му.

Силиа въздъхна. Щеше ѝ се да каже на Елвира, че това няма да се случи, но Афсол наистина вършеше нещата, които казваше, че няма да направи.
- Дано не си права. - изрече принцесата и взе ръката на Елвира в своите. - Ще те питам нещо. Влюбена ли си в брат ми?

Елвира въздъхна. Истината ли трябваше да каже?
- На този етап какво значение има? - отвърна тя. - И да съм, нито мога да бъда с него, нито да му вярвам.

Силиа изсумтя. Афсол изобщо не заслужаваше горката Елвира.
- Предположих нещо подобно. - изрече тя. - Не знам какво да те посъветвам на този етап. Времето ще покаже дали Афсол ще си вземе поука от грешките си.

Елвира се изсмя.
- Едва ли. - отвърна тя и отново въздъхна. - Можеш ли да останеш? Не ми се стои сама тук, а нямам намерение да разговарям с робите си относно това.

Силиа се усмихна.
- Разбира се. - отвърна тя и допи виното си.
Не беше сигурна дали Афсол заслужава да узнае за чувствата на Елвира. Беше сигурна, че и той изпитва нещо към нея, но вършеше глупост след глупост с Аша.

Мели дойде до замъка на Елвира, където бе Силиа и завари господарката си на двора. Тъкмо нямаше да чака някой да ѝ отвори. Робинята бе взела и горкия Хектор със себе си, тъй като се страхуваше да го остави сам. Тя доближи Силиа.
- Господарке, случи се нещо много лошо с Хектор. - притеснено изрече Мели.

Силиа се обърна към Мели и я изгледа изненадано.
- Какво е станало, Мели? - притеснено попита принцесата.