Замъкът на Елвира Голдлийф

Елвира не можа да сдържи смеха си.
- Дала си ѝ разхлабително?

- Заради нея съм с лилава коса! Много ясно, че няма да оставя нещата така. - изрече Силиа. - Ще си поседи няколко часа в тоалетната, за да си знае.

- Е, не може да се сравни с това, че с месеци ще си лилавокоса, но нека ѝ. - изрече Елвира. - Нека да ходим да вечеряме, ще наредя на Лиса да ти приготви стая.

Силиа кимна.
- Добре. - изрече тя и последва Елвира.
Щеше да остане тук тази вечер и утре щеше да се прибере. Трябваше да измисли още начини, по които да накара Аша да си плати за стореното.

Силиа дойде и остави бележка за Елвира.

"Сандреа намери Афсол и той иска да те види. Ако желаеш, ела."

Силиа дойде до замъка на Елвира и почука на вратата. Маркизата направо щеше да бъде във възторг, когато научеше какво трябва да ѝ сподели принцесата.

Елвира отиде да отвори и се изненада да види Силиа.
- Здравей, Силиа. - усмихна се маркизата. - Какво те води насам?

- Нека влезем вътре. - въздъхна Силиа.

Елвира кимна и покани Силиа вътре, сетне двете се отправиха към всекидневната. Тя наля в две чаши вино и подаде едната на Силиа.
- Е, какво има? Изглеждаш разтревожена.

Силиа отпи голяма глътка и отново въздъхна.
- Случи се нещо, но не с мен. - започна принцесата. - Тъй като знам, че Афсол пак нищо няма да каже, трябва аз да го направя. Спа с Аша.

Елвира не успя да разбере какво ѝ каза Силиа в началото. После новината я удари като мокър парцал през лицето. Тя стана от мястото си и си наля нещо много по-силно от вино - абсент.
- Спал е с нея? - повтори тя. - Защо ли не ме учудва тази новина.

Силиа въздъхна.
- Твърди, че не помни.

Елвира нервно се изсмя, сетне изражението ѝ премина в гневно.
- Но разбира се. Това е доста удобно извинение. - изрече тя и стисна чашата си. - Защо да си признае подобно нещо? По-лесно е да казва, че не помни.

- Не че заслужава да го защитавам, но наистина не помни. - отвърна Силиа. - Мели му каза да не пие алкохол, защото ще се чувства замаян и няма да помни какви ги е вършил. Не съм сигурна колко е изпил, но се е стигнало до там.

Елвира усети мокрота по лицето си и го докосна с пръсти. Изненада се, че плаче. Защо го правеше, по дяволите? От гняв ли беше или от болката, която обхвана сърцето ѝ в момента, в който Силиа ѝ каза какво е станало? Тя избърса сълзите си и отпи още глътка от абсента.
- Разбира се. Милата му, невероятна съпруга получи онова, което искаше. - изсмя се Елвира. - Най-сетне ще бъдат едно щастливо семейство.

- Няма. - изрече принцесата и отпи глътка от виното си. - Излъгах я да изпие отвара против забременяване, когато Афсол ми каза. Може и да си мисли, че е успяла, но скоро ще разбере, че не е така.

Елвира скръсти ръце.
- Това не е успокояваща новина! - изсумтя Елвира и проклетите ѝ сълзи отново потекоха. - Отново могат да бъдат заедно. Дали ще бъде пиян или не, какво значение има? Дриплата е негова съпруга, могат да бъдат заедно.

- Не съм сигурна дали Афсол би я пожелал просто така. - изрече Силиа и седна до Елвира на канапето.

Елвира допи абсента си. Трябваше да си налее още.
- Има ли значение, наистина? - въздъхна жената и направо взе бутилката, сетне се върна при Силиа. - Вече не съм сигурна, че мога да му вярвам.

Силиа тежко въздъхна. Елвира имаше право.
- Разбирам те. Твърдеше съвсем различни неща.