Търсене

Лилит се телепортира обратно в имението на Арус. Трябваше да измисли нещо за Дървото.

Юки също реши да се прибира. Нана изглежда се бе вслушала в съвета ѝ. Надяваше се да остане повече тук, наемният убиец и тъпачката Силиа заслужаваха да страдат.

Серена реши да си тръгва. Отново всички бяха показали колко са луди.

Далия също последва слугата и лисицата. Тъпата пикла отново се беше опитала да привлече съжаление, но не беше успяла. Падаше ѝ се.

Крисчън въздъхна. - Ще те вземем с нас на кораба на Арус, какво да те правя. - победено отвърна той. - Хайде.

- Лилит е права, наистина се държиш ужасно грубо с мен и то съвсем не по начина, който харесвам. - намуси се лисицата. - Започвам да си мисля, че нямаш интерес да ми помогнеш и с това, което те помолих.

Афсол пожела лека вечер на всички и си тръгна заедно със Сандреа и Аша.

- Виж, Лилит също ти предлага щедрата си помощ. - засмя се Крисчън, игнорирайки мрънкането на Нана.

Нана скръсти ръце. - И отново се държиш ужасно, дори и когато изглеждам толкова добре. - отвърна тя. - Нямаш ли сърце?

Лилит извъртя очи. "И аз мога да те прибера."

Крисчън въздъхна. - Нали нямаше повече нищо да искаш? - подигра се той. Нямаше да я остави да се прибира сама все пак, но си заслужаваше това.

"Ще дойда разбира се.", усмихна се Лилит. Жената се зачуди дали да не говори сама с Арус. Щеше да пробва и тогава да иде при Нана.

Нана реши да прекрати този спор, тъй като вероятно никой нямаше да излезе на глава с другия. - Ще се оправя сама. - усмихна се лисицата. - Лилит, ела когато искаш на гости, това е адреса. - тя подаде в ръката на червенок…

"Твоите също. Купил си ѝ вече къща, нищо няма да ти стане да ѝ наемеш слуги или да ѝ помогнеш сама да си го направи."

- Лилит, ставаш все по-нелепа с всеки изминал ден. Психичните ти проблеми прогресират, за жалост. - невъзмутимо отвърна Крисчън.

"Явно не достатъчно. Нищо няма да ти стане.", изрече Лилит. "Може тогава да накараш Дървото. Тъкмо ще разбере, че не може да се мери с Нана."

Крисчън нямаше никакво намерение да въвлича Арус в схемите на Нана. - Преценил съм, че сме оказали достатъчно помощ. - отсече той и отново се усмихна.

"Тогава не виждам защо да не ѝ позволиш да се види с Арус и да го помоли за помощ.", изрече Лилит. "Той поне на драго сърце ще ѝ помогне, за разлика от теб."

Силиа побърза да последва Елвира. Не виждаше смисъл да се обръща към когото и да е от присъстващите тук.

- Не съм особено сигурен как това е мой проблем. - сви рамене мъжът. - Тя е възрастна, смятам, че може сама да стигне до решение. Направих предостатъчно за нея до този момент.

Елвира въздъхна. - Добра идея. Мисля, че видяхме и чухме достатъчно. - изрече маркизата. Тя тръгна към замъка си без да обърне внимание на никого.

Лилит скръсти ръце. "Много си груб с нея.", изрече жената. "Не искаш да сториш това за нея, но и не искаш да ѝ помогнеш да си намери клиенти? Как се предполага, че ще намери пари за слуги бързо?"

- Слугите изискват продължително заплащане, Лилит. - през смях отвърна Крисчън. - Каква ми е инициативата да правя подобно нещо за нея?

Силиа тежко въздъхна. Вече и къщата на Нана щяха да ѝ натриват в лицето. Принцесата за пореден път прокле всички богове на Ефос. Тя доближи Елвира. - Искаш ли да се прибираме? Абсентът тук свърши, а виното не е достатъчн…

"Тя е прекрасно същество и заслужава много повече от онова Дърво.", изрече Лилит. "Какво е за теб да ѝ наемеш няколко слуги, които да поддържат дома ѝ?"