Партито на Лилит

Елвира извъртя очи.
- Добре, не толкова позната. - изрече тя. - Наистина интересно с какво я е заслужила.

Силиа въздъхна.
- Елвира, това не ни интересува. Няма никакво значение.

Крисчън поклати глава.
- Опасявам се, че е точно обратното. Други не са заслужили с нищо да живеят в страх. Просто реших проблема с нея кардинално. - отвърна той.

Лилит въздъхна.
"Може би на първо време е добре да оставиш старата сврака в миналото.", изрече жената. "После не знам. Навярно се страхува, че в някакъв момент отново би могла да използваш силите си срещу него."

- Изобщо не му пука за това. Има си устройството на гнома, а аз дори не знам как изглежда и къде го крие. - ядно отвърна Нана. - Нищо не мога да сторя срещу нещо, освен да правя каквото каже.

Елвира се изсмя. Този луд ли беше?!
- Като ѝ купиш къща за осемстотин милиона? Как това решава проблема?

Лилит въздъхна.
"Не бих могла да ти помогна с това устройство. Аз също нямам представа как изглежда, едва ли би ме допуснал и до стаята си.", отвърна жената. "Не би ли било по-добре така? Имаш вече хубава къща, животът ти е доста по-спокоен."

- Много зависи дали с теб говорим за един и същ проблем. - засмя се Крисчън. - Това, което притеснява мен определено е решено.

- Разбира се. Остана единствено да намеря начин да изкарам достатъчно злато, за да мога да наема слуги да я поддържат. Тогава всичко ще бъде перфектно. - усмихна се лисицата.

- Притеснявало те е, че лисицата няма къде да живее?

Силиа въздъхна.
- Елвира, моля те, спри. - изрече тя.

Лилит се усмихна.
"Ела в имението да говориш с Арус. Даже може да спиш с него, така сигурно ще си осигуриш поне няколко слуги в началото."

Крисчън се изсмя с глас.
- Притесняваше ме вероятността други да нямат къде да живеят, поради присъствието ѝ. - отвърна той и сви рамене. - Сега е далеч и се радва на къщата си, ако десет диаманта са цената на спокойствието ми, с удоволствие ще ги платя.

Елвира се засмя.
- И смяташ, че след тази щедра постъпка тя ще се спре? - изрече жената и се обърна намусено към Силиа. - А на теб какво ти става? Не би ли трябвало цялата тази история да те дразни?

Силиа въздъхна. Дразнеше ли я? Определено. Не това, че Нана бе получила къща за такава безумна сума, а за това че бе получила някакво внимание. Дразнеше се и на факта, че явно не правеше нещо като хората, тъй като не бе заслужила дори цветя.
- Това не е моя работа. Не съм ги дала аз тези пари. - тихо отвърна принцесата.

- Бих го сторила, но наем... Крисчън ще ме спре, сигурна съм. Надявам се, че ще удържи на думата си и ще ме препоръча на приятелите си скоро. Всъщност, днес планирах да отида до Шиера, но обърках корабите...

"По-добре не ходи там. Историите, които съм чувала за това място не са никак хубави и като цяло живущите там са пълни изроди.", въздъхна Лилит. "Не си заслужава."

- Ще се спре. - отсече Крисчън. - Нана не е заплаха за никого вече.

Елвира извъртя очи.
- Ще се разбере.

Силиа забеляза, че абсента свърши и въздъхна. Тя отиде до масата с алкохол и взе бутилката бяло вино, от която си бе сипала по-рано.
- Не е абсент и няма да свърши работа, но ще стане, докато се приберем.