Партито на Лилит

Афсол започна да се притеснява за Елвира. Той се доближи до нея и Силиа.
- Не ви ли дойде в повече алкохолът?

Елвира бе доста ядосана. Как смееше Афсол да ѝ държи сметка за това, което прави?! Маркизата го зашлеви.
- Не си ти този, който ще ми брои чашите. - изсумтя тя. - Върви при жена си и не се занимавай с мен!

Крисчън се приближи до Нана и Лилит.
- Това определено няма да се случи. - усмихна се приветливо той.

Афсол разтри бузата си. Елвира бе права, но той мислеше за здравето ѝ.
- Елвира, права си да си ядосана, но си спомни колко зле ти беше, когато се напи в онази таверна.

Лилит скръсти ръце.
"И защо не? Какво ти е направило момичето, че се държиш по този начин?", вирна вежда жената. "И това дали Арус ще ѝ помогне не е ли решение на Арус?"

Елвира още веднъж зашлеви Афсол.
- Кой ли ме докара до онова ми състояние и тогава? Точно ти беше! - изсъска жената. - Не си ми никакъв, за да ми казваш какво да правя, затова се връщай при скъпоценната си, невероятна съпруга и ме остави на мира.

Афсол въздъхна.
- Съжалявам, но се притеснявам за теб. - изрече той. - Моля те, не се докарвай до онова си състояние.

- "Момичето" много добре знае защо няма да позволя подобно нещо, предвид държанието ѝ до момента. - невъзмутимо отвърна Крисчън. - В края на краищата Арус ми е приятел, не бих рискувал здравето му.

"Държанието ѝ до момента?", изрече Лилит. "Какво толкова е направила? Ето, тя иска да се промени. Това, че някаква дърта чанта не знае да си гледа работата, нейна вина ли е? Тя е в правото си да иска да я отстрани от живота си."

- Самият факт, че дори не се замисли, преди да скрои план да отнеме живота на една възрастна жена не говори твърде добре за нея, Лилит. Не очаквам да разбереш.

Лилит извъртя очи.
"Няма дъртата няма вина? Каква работа има да наднична в чужди дворове и да търси сметка на хората какво правят в тях?", попита жената. "Също така, добре, нека не спи с Арус. Не можеш да ѝ забраниш да помоли Арус за клиентела. Не бъди такава скръндза."

- Ще се докарвам до каквото си пожелая. - изсъска Елвира. - Върви при милата си съпруга, вече си ѝ залипсвал.

Афсол въздъхна и реши да остави Елвира на мира. Разбираше гнева ѝ, той самият също бе гневен на себе си.

Евдемия реши да си върви. Тя пожела лека вечер на всички без Свинята Каво и си тръгна.

Крисчън се засмя.
- Арус ме обвинява в същото. Наистина понякога се чудя дали не сте изгубени роднини. - отвърна той.

Катрин реши да се прибира. Тя пожела лека вечер на присъстващите и си тръгна.

"Не сме.", изрече Лилит. "И е прав. Като не щеш да ѝ дадеш достъп до елитна клиентела, тогава ѝ наеми слуги."

Каво си зе кончото и Курвито и каза бай на мацките кат минаваши простата курва са изпърдя мощно на сурата и.

- Нима не дадох достатъчно в името на благополучното ѝ съществуване? - засмя се Крисчън.

Силиа се изсмя. Крисчън най-вероятно щеше да каже, че няма да ѝ наеме слуги и след време щяха да научат невероятната новина, че го е направил.

"Тя е прекрасно същество и заслужава много повече от онова Дърво.", изрече Лилит. "Какво е за теб да ѝ наемеш няколко слуги, които да поддържат дома ѝ?"

Силиа тежко въздъхна. Вече и къщата на Нана щяха да ѝ натриват в лицето. Принцесата за пореден път прокле всички богове на Ефос. Тя доближи Елвира.
- Искаш ли да се прибираме? Абсентът тук свърши, а виното не е достатъчно силно.

- Слугите изискват продължително заплащане, Лилит. - през смях отвърна Крисчън. - Каква ми е инициативата да правя подобно нещо за нея?

Лилит скръсти ръце.
"Много си груб с нея.", изрече жената. "Не искаш да сториш това за нея, но и не искаш да ѝ помогнеш да си намери клиенти? Как се предполага, че ще намери пари за слуги бързо?"

Елвира въздъхна.
- Добра идея. Мисля, че видяхме и чухме достатъчно. - изрече маркизата.
Тя тръгна към замъка си без да обърне внимание на никого.