Партито на Лилит

Нана се приближи до наемния убиец и го поздрави усмихната.
- Е, как върви това, за което те помолих? - с надежда в гласа попита лисицата.

Крисчън въздъхна.
- Както казах, ще го сторя когато и ако ми се отвори подобна възможност. - опита се да отклони вниманието ѝ от тази тема. - Изглеждаш прекрасно, но се опасявам, че усилията ти ще бъдат напразно пропилени тук. - с насмешка продължи той.

Нана сви рамене.
- Не говори така! Никога не се знае, може пък и някой да прояви интерес. Гледай по-оптимистично на нещата! - усмихна се лисицата отново.

- Освен ако не си намислила да делиш приходите си с мен, не виждам какво общо биха имали потенциалните ти успехи с моята скромна особа. - подигра се Крисчън.

Нана се намръщи.
- Не мога да направя нещо такова, съжалявам, това злато ми трябва, за да си наема слуги! - отвърна тя.

Чернокосият мъж се засмя отново.
- Бих се изненадал, ако успееш да изкараш нещо тук. Разбиранията на север са... особени. Както може би вече ти е известно.

Лилит се засмя.
"Наистина не разбирам. Как така ще искат да натресат на някакъв клетник такава като Евдемия?"

- Да, дъртофелницата. - намусено отвърна Нана. - Надявам се, че все пак има и здравомислещи хора тук.

Каво говори.
- Але булче ем то и аз не ща такъв долен курволък ве булче ама ко да прая като тя сий мойто вече с кончито и Курвито сме я бомбили яко в анала и до сливиците тряа да я зимам няма как. - тъжливо каза Каво.

- Все пак ми се струва, че идеята ти е твърде недообмислена. Дори и да откриеш предполагаеми клиенти тук, поданниците на кралство Еритос и околията не са богати. Колко злато смяташ, че би могла да спечелиш?

"Никой не те задължава да правиш това.", изрече Лилит. "Пък и така както е тръгнало, Евдемия няма да се съгласи."

- Знам ли?! - сви рамене Нана. Наистина не беше помислила за това. - Примерно... Мога да им искам по десет милиона. Нещо такова, звучи приемливо. - усмихна се на себе си тя.

Каво говори.
- Але булче как да не ми го праят задължението ве кончовения бог сай явил и гой повелял ве курвата кой ше я пита то туй е курволък няма глава да прай мислене ве. - зверски каза Каво.

Лилит се засмя.
"Добре де, да приемем, че думите ти са истина. Защо тогава Евдемия още не ти е жена?", вирна вежда Лилит. "Щом няма права и това, което казваш трябва да се случи, защо не се е случило още?"

Крисчън се изсмя с глас.
- Дори аз не бих дал толкова. - отвърна той. - Постави си по-реалистични цели, инак можеш още сега да забравиш, че ще ти потръгне.

Каво светна говори.
- Але булче щото курвата е долна ве само лъжи прай да не става булка и да седи курволък тряа да я зимам да става уважавана лейди ама тя е рендосан боклук и си седи проста курва ве. - тъжливо каза Каво и плака сълзички.

Нана не разбираше, десет милиона не звучаха толкова много. Разбира се, нямаше представа за истинската стойност на златото, но къщата струваше близо осемстотин, изглежда те не бяха чак такъв проблем за някой като него, тогава защо твърдеше подобни безумия? Сигурно просто ѝ се подиграваше за пореден път. Лисицата се замисли и отиде да си налее още вино.

Силиа дойде на партито и поздрави присъстващите. Елвира сигурно по-късно щеше да дойде.

Афсол дойде следван от Аша. Не му се щеше принцесата да бъде тук, но не можеше да ѝ забрани да си остане вкъщи.

Сандреа дойде след Афсол и Аша и поздрави присъстващите.