Партито на Лилит

Нана се приближи до Лилит, след като видя, че вече е сама.
- Здравей, радвам се да те видя. Когато си свободна ще се радвам да ме посетиш в Кросфайър Муунлайт. Реших си най-сетне проблема с дъртата сврака веднъж завинаги. - жизнерадостно изрече лисицата.

Лилит се усмихна, но остана доста учудена от думите на Нана.
"Чакай, какво?", възкликна жената. "Как така в Кросфайър Муунлайт? Ти не си вече в имението. Какво стана с къщата ти тук?"

Нана въздъхна.
- Къщата тук изгоря, както споменах предния път. Но поне Крисчън най-сетне благоволи да ми купи нормална, та вече си имам дом. Не е твърде далеч от имението на шефа му. - усмихна се тя.

Силиа реши да си налее още вино. Принцесата реши да прави компания на Елвира за известно време, тъй като виждаше, че жената не е особено добре. Не желаеше да ѝ се случи нещо лошо.

Лилит още повече се учуди.
"Не е далеч от имението на Арус?", изрече тя. "Това значи, че къщата ти се намира в елитния квартал? Божества, как успя?"

Нана сви рамене.
- Предполагам досаждах достатъчно, а и може и да съм заплашила живота на дъртофелницата веднъж-дваж. - засмя се Нана. - Предполагам, не знам докъде се простира квартала, но изискването ми беше да няма други имоти в непосредствена близост. Явно е принадлежала на някакви кралски особи, гербът им все още стои провесен на няколко места там.

Елвира изпи на един дъх виното си, сетне реши да си налее абсент. Как само ѝ се искаше да получи алкохолно натравяне и да се спомине вече. Тя напълни чашата си до половината и отпи голяма глътка.

"Еха!", възкликна Лилит. "Сигурно е много скъпо."

- Скъпо? - Нана наклони глава встрани. - Не съм сигурна, Крисчън се държа странно в магазина на строителите, не си спомням крайната цена, нещо от порядъка на осемстотин милиона? Малко по-малко? Нещо такова беше. Много ли е?

Афсол забеляза, че Елвира пие доста по-силен алкохол от вино и въздъхна. Вероятно Силиа ѝ бе казала какво се беше случило между него и Аша.

Крисчън направи гримаса, припомняйки си отново безумната цена, която плати. Старицата Марибел щеше да му бъде задължена и в следващите си няколко живота.

Очите на Лилит се разшириха от изненада.
"Осемстотин милиона?", извика жената, за да я чуе и Силиа. "Много е, но за него сигурно не е нищо. Браво на теб, успяла си да му влезеш под кожата, за разлика от някои други твари тук."

Нана се усмихна.
- Това е първото разумно нещо, което прави от доста време насам. - жизнерадостно отвърна тя.

Силиа чуваше прекрасно разговора между Лилит и Нана. Принцесата не можеше да повярва на ушите си. Беше дал осемстотин милиона, за да купи къща на тази? Тя вече започна да се съмнява. Цветята и бижутата надали струваха толкова. Принцесата затвори очи за миг и си пое дълбоко дъх. Не биваше да мисли като изпаднала курва.

Елвира също дочу разговора на Лилит и Нана и извъртя очи. Разбира се. Не разбираше какво ги беше прихванало Афсол и Крисчън, че се занимаваха с някакви дрипли.

Лилит се засмя.
"Дано не е и последното.", изрече жената. "Заслужаваш хубави неща, несъмнено."

Сандреа едва не се изсмя. Силиа наистина имаше странен вкус за мъже.

- Нали? Аз това откога го приказвам! - възкликна Нана. - Исках просто хубава къща и спокойствие от разни изкуфели свраки, не смятам, че е много.

Аша неволно слушаше разговора на тези две жени. Жалко, че не я бяха дали на този Крисчън. Той също изглеждаше богат и явно вече бе купил къща за любовницата си. Явно можеше да даде лесно злато и за други неща.

"Цената е доста за просто отърваване от някаква бабка.", засмя се Лилит и ѝ намигна. "Нищо ли няма между вас?"