Партито на Лилит

Лилит се засмя.
"Дано не е и последното.", изрече жената. "Заслужаваш хубави неща, несъмнено."

Сандреа едва не се изсмя. Силиа наистина имаше странен вкус за мъже.

- Нали? Аз това откога го приказвам! - възкликна Нана. - Исках просто хубава къща и спокойствие от разни изкуфели свраки, не смятам, че е много.

Аша неволно слушаше разговора на тези две жени. Жалко, че не я бяха дали на този Крисчън. Той също изглеждаше богат и явно вече бе купил къща за любовницата си. Явно можеше да даде лесно злато и за други неща.

"Цената е доста за просто отърваване от някаква бабка.", засмя се Лилит и ѝ намигна. "Нищо ли няма между вас?"

- Поне не и от моя страна. - замислено отвърна Нана. - Мислиш, че я е купил с надеждата да правя секс с него?

Силиа вече имаше нужда от нещо наистина силно. Тя посегна към шишето с абсент и си напълни чашата до горе.

Лилит сви рамене.
"Защо не?", изрече тя. "Красива си, имаш хубаво тяло, защо да не прави секс с теб? Малко е странен, но сме му свикнали вече."

Нана поклати глава.
- Разбира се, че съм красива! - гордо отвърна Нана. - Но не е показвал с нищо досега, че иска това.

Разбира се. Кой нормален купува толкова скъп имот, за да не бъде притеснявана някаква разпоретина от беззащитна старица? Силиа прокле всички ефоски богове в ума си, както и Дракона на Дъгата. Разбира се, че по този начин щяха да я прецакат. Никога ли нямаше да ѝ се случи нещо хубаво?

Крисчън слушаше нелепия разговор на Лилит и Нана и се възползва от факта, че бе с гръб към двете жени, та се плесна по челото. Реши да ги остави да се забавляват, така или иначе Лилит имаше сериозни ментални проблеми и това ѝ беше единствената разтуха. Мъжът си наля чаша вино и отпи бавно.

Лилит въздъхна.
"То как и да го покаже с това Дърво наоколо. Я си е отворил устата, че иска нещо подобно, я тя е скочила на бой."

Нана се изкикоти, представяйки си как тази Силиа ѝ скача на бой. Звучеше по-нелепо и от съществуването на Пейтън Клемингс.
- Бих искала да я видя как прави това, поне ще се позабавлявам. Но се опасявам, че никога не съм я канила в дома си, та не е присъствала на разговорите ми с него насаме.

"Не ти и трябва да я каниш.", изсмя се Лилит.

- Не съм и планирала подобно нещо. - усмихна се Нана. - Просто исках да кажа, че съм оставала с него насаме многократно и никога не ме е докосвал.

Силиа извъртя очи. Защото пък изгаряше от желание да ходи на гости на тази проклетница. Надяваше се скъпоценната ѝ къща да изгори.

Лилит въздъхна тежко и се плесна по челото.
"Идиот. Пълен идиот.", изрече жената. "Как пък няма да си намери интересна жена, а ще се влачи след това Дърво."

Елвира вече започваше да се съмнява в уменията си да преценя мъжете. Смяташе, че Афсол и Крисчън са добри и достойни, ама уви, май не бяха. Жената нищо не каза и отпи глътка от абсента си.

- Не съм сигурна, че се влачи след нея. - отвърна Нана, все още не беше сигурна има ли смисъл да подкача тази Силиа, не изглеждаше като да ѝ пука изобщо. - Не я е споменавал никога, освен когато аз се възмущавах от поведението ѝ по тези събирания.

Лилит се засмя.
"Това е хубаво. Дано е започнал да осъзнава, че тя за нищо не става и не му трябва.", отвърна жената.

Силиа едва се опитваше да не се изсмее. Разбира се, че не му трябваше. Принцесата взе бутилката с абсент, преди някой друг да е решил да си сипе от нея и доближи Елвира, сетне допълни чашата ѝ.

- Не знам какво е осъзнал. Облякох се толкова хубаво днес, а все още не ми е помогнал да си намеря клиенти. - нацупи се леко лисицата. - Искам да започна да работя като куртизанка, този дом ще трябва и да се поддържа все пак. Уж ми обеща да помогне...

- Благодаря! - усмихна се Елвира и отпи глътка от абсента си. - Да вдигнем тост?

Лилит въздъхна.
"Жалко, не познавам почти никого в Кросфайър Муунлайт. Защо обаче питаш него? Попитай Арус, той сигурно ще бъде по-благосклонен да ти даде списък с влиятелни клиенти.", отвърна жената. "Сигурна съм, че познава такива. Все пак, търгува с роби."

Крисчън извъртя очи и тотално се отегчи от простотиите на Лилит. Забеляза, че Елвира и Силиа пият и изглежда празнуват нещо. Той се приближи до двете жени с чашата си вино.
- Здравейте дами. Какво празнуваме тази вечер? - чаровно се усмихна той.