Партито на Лилит

Силиа се засмя.
- Разбира се. - изрече тя и вдигна чашата си за наздравица. - За това, че вече нямаме представа какво изобщо се случва.

- Хм, и това е идея. - усмихна се Нана. - Помолих нае... Крисчън, защото него познавам най-добре тук, а и изглежда като да има много познати. Строителите дори говореха нещо за отстъпка, когато купуваше къщата.

- Щях да кажа нещо друго, но както и да е. - отвърна Елвира и осъзна, че Крисчън тъкмо я беше заговорил. - Празнуваме това, че сме си намерили уникални мъже. Пълни шматки сме си и двете.

Крисчън не разбираше думите на Елвира и Силиа. Дори нямаше представа, че Силиа има връзка с някого. Той се усмихна.
- Познавам ли тези "уникални" господа? - през смях попита той. - Вероятно са интересни личности, щом празнувате в тяхна чест.

"Има познати, но не знам какви са. Арус е по-навътре в елитното общество сякаш.", отвърна Лилит. "Той със сигурност ще ти помогне, даже би могъл да стане и първият ти клиент. Сигурна съм, че би платил, за да бъде с теб."

- И аз това казах, но Крисчън твърдеше, че не било добра идея. - намуси се Нана.

Елвира не разбираше този защо се прави на ударен.
- Интересни са, определено. - въздъхна тя и отпи от абсента си. - Единият върши неща, които казва, че няма да свърши, другият пък купува къща за безумни пари на някаква непозната. Наистина уникални.

Лилит се учуди.
"И защо?", изрече тя. "Изобщо не разбирам какво се върти в главата му."

Силиа се изсмя и отпи от абсента си.
- Няма нужда да се ядосваш за такива глупави неща, Елвира. - изрече принцесата и понечи да налее още абсент на маркизата. - Ето, ще ти налея още малко.

Усмивката на лицето на Крисчън застина. Елвира говореше за него самия?
- Имам чувството, че съм направил нещо нередно, но не мога да проумея какво точно. - изненадано отвърна той. - Би ли била така добра да ми обясниш защо е всичко това, Елвира?

- Предполагам, че ми няма доверие заради ситуацията с дъртофелницата. - сви рамене Нана. - Въпреки че аз държа на думата си! Ще види!

Елвира се намуси.
- Не виждам защо аз да съм тази, която трябва да го прави. Щом не си го разбрал сам, надали ще го разбереш и ако друг го обясни.

- Опасявам се, че за да мога да изясня ситуацията, следва първо да науча в какво точно ме обвиняваш? - Крисчън закова поглед в очите на Елвира.

"Има ли смисъл вече да се занимаваш с тази бабичка? И без това няма да я видиш повече.", изрече Лилит. "Вече живееш във вероятно прекрасно имение, наслаждавай се на това и остави дъртата чанта да си злобее."

- Точно това му казах и аз, но вероятно не ми вярва. - нацупи се Нана. - Къщата беше един от редките му проблясъци на здрав разум, през останалото време се държи ужасно с мен и ме заплашва с проклетото устройство на гнома.

Елвира сви рамене.
- В нищо, честно казано. - изрече тя. - Отстрани изглежда много странно да дадеш толкова пари за дом на напълно непозната.

"Вместо да се занимаваш с тази бабичка, по-добре насочи енергията си към това да спечелиш доверието му.", намигна ѝ Лилит. "Вероятно ще бъде трудно, но няма да е невъзможно."

Афсол тежко въздъхна. Беше му ясно, че Елвира някога ще захапе и него за онова, което стори с Аша.

- Несъмнено би било така, ако беше действително непозната. - невъзмутимо отвърна Крисчън.

- Да спечеля доверието му? Как бих могла да го направя? Каквото и да кажа, продължава да не ми вярва! - скръсти ръце лисицата.

Елвира извъртя очи.
- Добре, не толкова позната. - изрече тя. - Наистина интересно с какво я е заслужила.

Силиа въздъхна.
- Елвира, това не ни интересува. Няма никакво значение.

Крисчън поклати глава.
- Опасявам се, че е точно обратното. Други не са заслужили с нищо да живеят в страх. Просто реших проблема с нея кардинално. - отвърна той.

Лилит въздъхна.
"Може би на първо време е добре да оставиш старата сврака в миналото.", изрече жената. "После не знам. Навярно се страхува, че в някакъв момент отново би могла да използваш силите си срещу него."

- Изобщо не му пука за това. Има си устройството на гнома, а аз дори не знам как изглежда и къде го крие. - ядно отвърна Нана. - Нищо не мога да сторя срещу нещо, освен да правя каквото каже.