Търсене

Розан също остана. През следващите дни щеше да се занимава с нещата, които Силиа ѝ остави. Надяваше се само да успее да управлява добре парфюмерията, тъй като не искаше трудът ѝ да отива на вятъра.

Афсол стисна ръката на Елвира между своите. Детето му нямаше да познава леля си, но той щеше да направи всичко по силите си, то да усеща, че тя някога е съществувала.

Елвира стисна ръката на Афсол. Не можеше да си позволи да го успокоява, след като самата тя не беше спокойна.

Сандреа стана от мястото си. Не искаше да остава тук повече.

Силиа реши да се рее някъде другаде. Светът можеше да бъде доста интересно място за разглеждане, когато си мъртъв.

Афсол последва Сандреа и седна до Елвира. Погребалните служители бавно затвориха ковчега, в който Силиа лежеше и го вдигнаха, за да го сложат в дупката. След това започнаха да го засипват с пръст, което прободе сърцето н…

Сандреа стана и доближи Афсол. Сложи ръка на рамото му. - Ела.

- Малко е късно за това, глупако. Да ме беше оценил преди да умра. - скръсти ръце призрака на Силиа. Беше се настанила в дупката, която бяха изкопали.

Афсол се приближи до мястото и запали една свещ, сетне положи цвете в ръцете на Силиа. Галеше косата ѝ. - За бога, Сил, знам че постъпих много лошо спрямо теб, но толкова жестоко ли трябваше да ме наказваш? Ще ставаш лел…

Розан се доближи до тялото на Силиа. Запали свещ и взе едно от цветята. - Съжалявам, че не успях да те предпазя. Дано душата ти намери покой. - изрече тихо жената и положи цветето между ръцете ѝ. Тя седна до Елвира и за …

Сандреа също запали една свещичка и положи цвете между ръцете на Силиа. Той целуна челото ѝ и погали леденото ѝ лице. - Почивай в мир, Силиа.

Елвира тежко въздъхна. Сякаш ако направеше това, щеше да стане истина. Жената се доближи и запали една свещ, сетне сложи и цвете между ръцете на принцесата. - Дано в следващия си живот да получиш всичко, което заслужаваш…

Сандреа нямаше представа какво да стори вече. Това семейство се разпадаше малко по малко. - Да си вземем последно сбогом с нея. Не можем да отлагаме повече.

Розан наблюдаваше мраморния капак и плочата, които щяха да сложат върху гроба на Силиа. Още ѝ беше трудно да повярва, че нея вече я нямаше. Даже беше странно колко бързо си направи завещание и инструкции за погребение. З…

Елвира хвана ръката на Афсол. Двамата напоследък не разговаряха много, нямаше и за какво.

Днес трябваше вече да погребат тялото на Силиа. Афсол, Елвира, Сандреа и Розан се бяха събрали в криптата. Принцът беше съкрушен. Не искаше да позволява това, но нямаше какво повече да направи.

- Добре. - изрече той и хвана ръката ѝ.

- Нямам апетит и не мога да спя. - изрича тихо Елвира. - Ще остана до теб.

Афсол си пое дълбоко дъх и бавно издиша. - Елвира, влез вътре и хапни нещо. Опитай и да поспиш малко.

Евдемия също реши да си върви. Тя си взе довиждане с Афсол и Елвира и тръгна към дома си. Божества, това беше повече от ужасно. Не искаше да губи още от приятелите си.

Дейвид реши да последва Катрин. Той си взе довиждане с останалите и тръгна след нея.

Катрин най-сетне пусна Елвира. Все още хлипаше, но беше по-спокойна. Тя стана от мястото си и с треперещи ръце запали една свещ, сетне я остави при другите горящи свещи. Постави едно цвете между ръцете на Силиа и целуна …

Афсол благодари на Евдемия, сетне кимна. - Така е, никой добър човек не заслужава подобна съдба. - изрече той. - Уви, животът не е справедлив към никого.

Евдемия дойде до замъка на Силиа. Новината за смъртта ѝ я разстрои доста. Силиа ѝ беше добра приятелка и ѝ помогна доста, когато Каво я тормозеше. Тя влезе във въпросната крипта и запали една свещ, сетне я остави при дру…

- Насреща съм, ако имате нужда от нещо. - изрече Дейвид и се приближи до тялото на Силиа. За миг си спомни погребението на собствената си сестра. Нямаше много хора, Мери нямаше много приятели. Дейвид запали свещичка и я …