Замъкът на принцеса Силиа Фингел

Елвира галеше гърба на Катрин и остана в прегръдката ѝ. Нямаше право да ѝ каже да се успокои, нейните сълзи също се стичаха по бузите ѝ. 

- Ще ме уморите с мелодрамите си. Сякаш сте толкова загрижени. - промърмори Силиа и продължи да се рее из криптата. 

Дейвид дойде да изкаже съболезнованията си на братята на Афсол. Много добре знаеше през какво преминават и каква болка изпитват. Загубата на единствената им сестра цял живот щеше да ги преследва. Той влезе в криптата и видя Афсол, както и прегърналите се Катрин и Елвира.
- Моите съболезнования. - изрече Дейвид и прегърна Афсол. - Изобщо няма да е лесно. 

- Не, няма. - отвърна Афсол. - Благодаря, че дойде. 

- Насреща съм, ако имате нужда от нещо. - изрече Дейвид и се приближи до тялото на Силиа.
За миг си спомни погребението на собствената си сестра. Нямаше много хора, Мери нямаше много приятели. Дейвид запали свещичка и я остави при горящите, след което взе едно от цветята и го постави в ковчега.
- Дано да си намерила вече покой, Силиа. - изрече той, след което се върна при останалите. Реши да поостане още малко. 

Евдемия дойде до замъка на Силиа. Новината за смъртта ѝ я разстрои доста. Силиа ѝ беше добра приятелка и ѝ помогна доста, когато Каво я тормозеше. Тя влезе във въпросната крипта и запали една свещ, сетне я остави при другите. Взе едно цвете и го остави до тялото ѝ, след което постави ръка върху нейните. Колко ледена беше само.
- Съжалявам, че трябваше да стигнеш до тук. - тихо изрече тя. - Дано намериш покой във вечността. 
Княгинята застана пред Афсол. Добре че Каво не беше тук, че кой знае какъв цирк щеше да бъде.
- Съболезнования. - изрече тя тихо. - Тя не заслужаваше подобна участ. 

Афсол благодари на Евдемия, сетне кимна.
- Така е, никой добър човек не заслужава подобна съдба. - изрече той. - Уви, животът не е справедлив към никого. 

Катрин най-сетне пусна Елвира. Все още хлипаше, но беше по-спокойна. Тя стана от мястото си и с треперещи ръце запали една свещ, сетне я остави при другите горящи свещи. Постави едно цвете между ръцете на Силиа и целуна челото ѝ.
- Благодаря за всичко, което направи за мен. Ти беше наистина добър човек, дано почиваш в мир. - тихо изрече тя.
Реши да си върви. Трудно можеше да се преживее това. 

Дейвид реши да последва Катрин. Той си взе довиждане с останалите и тръгна след нея. 

Евдемия също реши да си върви. Тя си взе довиждане с Афсол и Елвира и тръгна към дома си. Божества, това беше повече от ужасно. Не искаше да губи още от приятелите си. 

Афсол си пое дълбоко дъх и бавно издиша.
- Елвира, влез вътре и хапни нещо. Опитай и да поспиш малко.

- Нямам апетит и не мога да спя. - изрича тихо Елвира. - Ще остана до теб. 

- Добре. - изрече той и хвана ръката ѝ.

Днес трябваше вече да погребат тялото на Силиа. Афсол, Елвира, Сандреа и Розан се бяха събрали в криптата. Принцът беше съкрушен. Не искаше да позволява това, но нямаше какво повече да направи. 

Елвира хвана ръката на Афсол. Двамата напоследък не разговаряха много, нямаше и за какво. 

Розан наблюдаваше мраморния капак и плочата, които щяха да сложат върху гроба на Силиа. Още ѝ беше трудно да повярва, че нея вече я нямаше. Даже беше странно колко бързо си направи завещание и инструкции за погребение. Знаеше, че Силиа никога няма да организира подобно нещо срещу себе си, но явно бе права за нестихващото чувство, което усещаше. 

Сандреа нямаше представа какво да стори вече. Това семейство се разпадаше малко по малко.
- Да си вземем последно сбогом с нея. Не можем да отлагаме повече. 

Елвира тежко въздъхна. Сякаш ако направеше това, щеше да стане истина. Жената се доближи и запали една свещ, сетне сложи и цвете между ръцете на принцесата.
- Дано в следващия си живот да получиш всичко, което заслужаваш. Съжалявам, че така живя до самия ти край. 
Елвира докосна ръката ѝ и отиде да седне на един от свободните столове. 

Сандреа също запали една свещичка и положи цвете между ръцете на Силиа. Той целуна челото ѝ и погали леденото ѝ лице.
- Почивай в мир, Силиа. 

Розан се доближи до тялото на Силиа. Запали свещ и взе едно от цветята.
- Съжалявам, че не успях да те предпазя. Дано душата ти намери покой. - изрече тихо жената и положи цветето между ръцете ѝ.
Тя седна до Елвира и за пръв път, откакто Силиа почина, сълзите ѝ потекоха. 

Афсол се приближи до мястото и запали една свещ, сетне положи цвете в ръцете на Силиа. Галеше косата ѝ.
- За бога, Сил, знам че постъпих много лошо спрямо теб, но толкова жестоко ли трябваше да ме наказваш? Ще ставаш леля, не може да стоиш тук. 

- Малко е късно за това, глупако. Да ме беше оценил преди да умра. - скръсти ръце призрака на Силиа.
Беше се настанила в дупката, която бяха изкопали. 

Сандреа стана и доближи Афсол. Сложи ръка на рамото му.
- Ела. 

Афсол последва Сандреа и седна до Елвира. Погребалните служители бавно затвориха ковчега, в който Силиа лежеше и го вдигнаха, за да го сложат в дупката. След това започнаха да го засипват с пръст, което прободе сърцето на принца. Вече нямаше шанс тя да стане и да се върне при тях. Накрая изравниха пръстта и взеха тежкия мраморен капак. Положиха го върху гроба и той притисна пръстта още. Накрая залепиха и плочата, която упоменаваше, че на мястото лежи Силиа Фингел, починала на 26 години.

Силиа реши да се рее някъде другаде. Светът можеше да бъде доста интересно място за разглеждане, когато си мъртъв.