Замъкът на принцеса Силиа Фингел

Розан реши да излезе навън. С Афсол от два дни спореха и въпреки че му показа желанията на Силиа, той все пак смяташе, че тя трябва да получи погребение по ефоски. Наемната убийца беше стиснала ръце в юмруци и се изненада, когато видя посетителите. 
- Здравейте. - изрече тя, макар и да не ѝ беше до разговори сега. 

- Империя е, но предполагам навсякъде имат различни разбирания относно разни неща. 

Двамата мъже поздравиха Розан. След като вече знаеха истината за случилото се, не знаеха какво повече би могло да се стори.
- Ако имате нужда от средства за погребението, съм насреща. 

- Вероятно никога няма да ги разбера. А смятах, че аз имам лош късмет за това, че съм роден в Шиера. - въздъхна Крисчън.

- Нямат. Ефос беше прекрасно място по времето преди войната със Силван. После не съм сигурна, трябваше да живея другаде. Законите в Ефос не са толкова сурови, крал Селиандър действа според лудостта си. - изрече жената и се обърна към Арус. - Златото не е проблем. Проблемът е Афсол. Дори и след смъртта ѝ продължава да потъпква изборите ѝ.

- Пак ли? Сандреа не разговаря ли с него? 

- След като е така и това е единствено поради лудостта на краля, поправете ме ако греша, но вие тримата взети заедно, не разполагате ли с по-силна войска, ако може така да се нарече? Премахването на този човек от престола би трябвало да е лесно за вас. - отвърна Арус. - Не съм сигурен какво да кажа обаче, ако Афсол наистина споделя възгледите му.

- Трудно ми е да повярвам, че Афсол е бил замесен в това. 

- Сандреа се отказа след като почти не се хванаха за гушите. - въздъхна Розан и отново се обърна към Арус. - Не мисля, че Афсол споделя възгледите му или поне се надявам. Просто не е съгласен, че Силиа е избрала да бъде погребана по различен начин. Относно войските и армията, да, драконите ще стигнат кралството да бъде изпепелено, но проблемът е, че някой от двамата трябва да се върне обратно, за да управлява, тъй като нямат други наследници. 

- Не е замесен. Афсол искаше да си оправи отношенията със Силиа. Обядът трябваше да... - жената сведе глава. 

- Струва ми се като по-добър ход, отколкото да жертват живота на сестра си, но не съм част от семейството им и не бих могъл да го кажа категорично. Тя имаше проблеми с този човек отдавна, спомням си присъствието му по събирания. Имаше време за ответна реакция. - отвърна Арус. - Погребението, което сте устроили не отговаря и на еритоските традиции, доколкото съм запознат с тях, но ако нейното желание е било такова, смятам че е редно да бъде уважено.

- В Ефос ги изгарят също и ако семейството ти има крипта те слагат там. - отвърна Розан. - Силиа не искаше това. 

- След като желанието ѝ е друго, трябва да бъде уважено то. - отвърна Крисчън. - Защо изобщо е предмет на дискусия?

- Не съм убедена защо го прави. Силиа харесваше традициите на родното си място, но желанието ѝ бе такова. Пък и има ли значение вече? Не е като да се върне обратно. 

- Предполагам, че няма значение в действителност. - отвърна Крисчън. - Но следвайки същата логика, не коства нищо желанието ѝ да бъде уважено.

- Ще бъде, разбира се. Неговите желания не са от особено значение. 

Лилит се бе телепортирала в Еритос и дойде до замъка на Силиа. Откри къде са се събрали някои и се приближи до тях.
"О, тя наистина е мъртва."

- Това пък какво трябва да значи?

"Че е толкова невероятно, чак е странно. Сигурни ли сте, че е тя изобщо?", едва се сдържа да не се разсмее. 

- На някой друг ли прилича? - скръсти ръце Розан. 

"Не, прилича си на госпожица Дърво, но е наистина странно. Изглежда не можеш вечно да бягаш от смъртта." 

- Така ми се иска точно сега призраците да не бяхме толкова безполезни. - изрече Силиа. - Но не се тревожи, Лилит. Един ден и ти ще дойдеш тук. 

- Никога не съм очаквала нещо особено от теб, Лилит, но това е малко прекалено. Дори и за теб. 

"Все едно."
Лилит взе една от свещите върху масичката и я запали, след което сложи едно цвете между ръцете на Силиа.
"Дано в следващия си живот се научиш да задоволяваш мъже, ако пак се родиш жена. Това може да ти спаси живота." 

- Лилит, наистина ли дойде тук само, за да злорадстваш? - въздъхна Крисчън.