Замъкът на принцеса Силиа Фингел

"Злорадствам? Нищо подобно."

- Точно това правиш, Лилит. Разбирам, че не харесваше Силиа, но няма нужда от подобни коментари. 

"Просто ѝ пожелах нещо за следващия ѝ живот, голяма работа.", сви рамене Лилит. 

- Тук трябва да се съглася с Елвира и Крис. Това е може би един от малкото пъти, в които бих обърнал внимание на тези нелепи свади. Наистина не му е тук мястото. - отвърна Арус.

- Смятам, че уточних, каквото можах. - отвърна Крисчън. - Ще вървя. 
Мъжът излезе от криптата и се запъти към пристанището.

- Аз също, предполагам. Наистина жалко за горкото момиче. - изцъка отново неодобрително с език търговецът, след което също си тръгна.

"Е, уверих се, че е истина, взех си сбогом с нея, нямам какво повече да правя тук.", изрече Лилит и побърза да излезе от това място. 

- Ужасна жена. - изсумтя Елвира и седна на един от празните столове. 

- Така е. Ще отида да проверя дали агенцията е готова с мраморния капак и ще се върна. - изрече Розан и отиде да свърши задачата си. 

Афсол излезе навън и отиде в криптата. Накрая миряса. Не знаеше защо Силиа бе избрала подобен тип погребение, но реши повече да не спори. Той седна на мястото до Елвира и взе ръката ѝ в своята.

- Когато ми каза, че я няма помислих, че това е някаква изкривена шега. За съжаление, не е. - изрече тихо Елвира и очите ѝ се напълниха със сълзи. - Не е честно, Афсол. Много други заслужават смърт повече от нея. 

- Знам. - той я придърпа към себе си. - Ти беше права през цялото време. Ако бях убил Аша и Силас още в началото, нищо от това нямаше да се случи. Тя щеше да е жива. Провалих се за кой ли път... 

- Не си виновен, че баща ви е решил да постъпи така със собствените си деца. Обаче, спри да се месиш в желанията на Силиа.

- Няма да се меся. И без това нищо няма да я върне вече. 

Халон дойде до дома на Силиа. Беше шокиран, че е починала. Той откри въпросната крипта и забеляза седящите Афсол и Елвира.
- Моите съболезнования. Беше твърде млада.

Афсол вдигна поглед.
- Благодаря. - изрече той. - Наистина беше твърде млада. 

Халон не искаше да разпитва какво бе станало, пък и нямаше значение. Нищо повече нямаше да върне момичето. Той се приближи до масата и запали една свещ, сетне взе цвете и го постави от едната страна на тялото на Силиа.
- Дано душата ти намери мир. - тихо изрече той.
Взе си довиждане с Елвира и Афсол и тръгна да се прибира. 

Андромеда дойде до замъка на Силиа. Новината за смъртта ѝ я шокира. Жената реши все пак да дойде и да си вземе последно сбогом с нея. Тя изказа съболезнованията си на Афсол и Елвира, след което застана до тялото на Силиа и постави цвете между ръцете ѝ.
- Дано светлината напътства душата ти. - изрече тя и запали една свещичка.
Върна се при Афсол и Елвира.
- Още веднъж изказвам искрените си съболезнования. Това е... - жената замълча. Не можеше да намери правилни думи. 
Тя реши да си върви. 

- Това е ужасно. - изрече Афсол и избърса напиращите сълзи. - Мразя това. 

Елвира избърса напиращите сълзи и хвана ръката на Афсол.
- Знам. Те обаче бяха нейни приятели, няма как да ги държим настрана от това. 

Блейд дойде сам. За един момент смяташе да натрие смъртта на Силиа в лицето на Конър и да злорадства, но не беше справедливо спрямо жената. Той дори не му каза какво се е случило с принцесата. Той застана пред Афсол и Елвира и сведе леко глава.
- Приемете съболезнованията ми. Новината е странна. - изрече той. - И не се тревожете, Конър дори не знае какво е станало. Няма да нахлуе и да създава неприятности. 

- Благодаря! - изрече Афсол. - Не беше длъжен да го правиш. 

Блейд кимна. Той запали свещичка и я остави на предназначеното място за свещи. След това сложи едно цвете до тялото на Силиа.
- Почивай в мир. - изрече тихо той.
Кимна към Афсол и Елвира, след което си тръгна. 

Катрин побърза да дойде до замъка на Силиа. Още вчера смяташе, но не беше в състояние. Още от прекрачването на двора, тя вече хлипаше. Новината за смъртта на Силиа я разтърси ужасно много. Когато видя Афсол и Елвира седнали ѝ стана още по-зле. Момичето с бързи крачки се приближи до двамата.
- Моите съболезнования. - изхлипа тя и се надвеси, за да прегърне Афсол.
После се обърна към Елвира, прегърна я и просто се разпадна. Двете останаха прегърнати, а Катрин вече се тресеше от плач.
- Как стана това? - през сълзи попита тя. 

- Баща ни изведнъж дойде във вилата ми и ни нападна. Когато се свестихме, Силиа беше мъртва. - тихо отговори Афсол.
Наистина не желаеше да обяснява как беше умряла сестра му. Самият той нямаше представа какво точно бе станало, изглежда никой нямаше.